Решение № 4727 от 28.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4727 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.а Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от П.а Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330105332 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба П. И. И. срещу „Адессо Кредит България“ ЕООД, с която твърди, че въз основа на сключен договор за потребителски заем на 30.09.2022 г. му е предоставена заемна сума в размер на 1000 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора следвало да предостави обезпечение банкова гаранция или поръчител, отговарящи на определени условия. При неизпълнение на тези задължения съгласно чл. 4, ал. 2 от договора се дължала неустойка в размер на 496,50 лв., която се дължала разсрочено с погасителните вноски. Ищецът счита, че така уговорената неустойка е нищожна и съставлява допълнителна печалба за кредитора, като предварително се предвиждат трудноизпълними условия към изискванията на обезпечението, както и че неустойката е загубила присъщите си функции. Ето защо моли съдът да прогласи нейната нищожност като нарушаваща добрите нрави, неравноправна, заобикаляща закона и противоречаща на чл. 11 ЗПК.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита иска за неоснователен. Цитира тълкувателно решение във връзка с преценката за противоречие с добрите нрави. Счита, че размерът на неустойката е значително под размера на главницата по заема. Същата била дължима само в хипотеза на неизпълнение, продължило до изтичане срока на договора. Счита, че размерът е съответен на неизпълнението и е функция на забавата на изпълнението, поради което в този случай не можело да има нарушаване на 1 добрите нрави. Счита, че не са нарушени присъщите функции на неустойката, като следва да се има предвид и особения характер на сключения между страните договор, който съставлява търговска сделка и е основан на договорната свобода. В случая счита, че следва да се има предвид наказателната и обезпечителната роля на неустойката. Счита, че потребителят е можел предсрочно да погаси кредита, с което да намали общите разходи по кредита, както и че поемането на задължение за обезпечаване не е наложено и поставено като условие за сключване на договора. Счита, че не са нарушени принципите на добросъвестността, тъй като заемодателят също е приел насрещно задължение да предостави допълнителни преференциални условия и възможност за отлагане или намаляване на погасителни вноски. Счита, че клаузата не е неравноправна, а е индивидуално уговорена, за което потребителят е дал изричното си съгласие. Счита, че обратното било неравноправно - ако клиентът, за разлика от другите клиенти, би получил привилегировани условия без поемане на насрещно задължение за предоставяне на обезпечение. Потребителят също имал възможност да се откаже от договора. Счита, че не е заобиколен чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в ГПР не се включвали разходите при неточно изпълнение на задълженията. Ето защо този разход изрично се изключва от ГПР. Моли за отхвърляне на иска и оставяне без уважение искането по чл. 38 ЗА, за което липсвало основание.

Представя доказателство за заплащане на част от дължимата неустойка.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са обективно съединени установителни искове за нищожност на основание: чл. 26, ал. 1, пр. 3 и пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 143 ЗПК вр. чл. 146 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК.

За прогласяване нищожността на клаузата се сочат няколко основания.

Ищецът няма интерес от кумулативното им разглеждане и не е обосновал определена поредност, поради което следва да се приеме, че са предявени като алтернативни основания.

Основателността на първия иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД е предпоставена от наличието на сключен между страните договор за заем, в който да е уговорена неустойка при условията и в размера, посочени от ищеца, както и установяването на такива характеристики на клаузата за неустойка, които я определят като накърняваща добрите нрави.

Установява се от представения с исковата молба договор, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ***/30.09.2022г., по силата на който на ищеца били предоставени в заем 1000 лв., при възнаградителна лихва 138,50 лв. и размер на дължимата неустойка по чл.4, ал.2 от Договора – 2

496,50 лв., която се плаща разсрочено съгласно погасителния план, наред с погасителните вноски по заема. Неустойката била предвидена, ако заемателят не изпълни задължението си да предостави обезпечение по договора в деня на сключването му.

Въз основа на така установените уговорки между страните съдът намира, че клаузата на чл.4, ал.2 от договора за заем, предвиждаща неустойка, накърнява добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

На първо място, следва да се взема предвид размерът на уговорената неустойка, който е в пъти по-голям от възнаградителната лихва. Този размер следва да се съпостави и с другите условия по договора, а именно - краткия срок за предоставяне на обезпечението, който прави задължението трудно изпълнимо, предварителното разсрочване на неустойката в погасителния план, още преди да е ясно дали ще се предостави обезпечение. Тези факти сочат, че неустойката не е уговорена да обезпечи изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като изначално е предпоставено трудното му изпълнение и очаквано неговото неизпълнение. Ето защо за уговорената неустойката липсва функцията да обезпечава изпълнението.

Големият размер на неустойката, надвишаващ възнаграждението по договора, и предмета на задължението, за неизпълнението на което е уговорена, дават основание да се приеме, че клаузата не отговаря на обезщетителната, а и на санкционната функция на неустойката. Клаузата предвижда плащане на парична сума, която не съответства на очакваните вреди. Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неустойка. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка. Следователно, при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. При неизпълнение на договора вредите за кредитора биха се изразили само в дължимите и неплатени суми, а не в обстоятелството, че е лишен да ги търси от имуществената сфера и на поръчителя. Липсата на обезпечение е свързано единственото с по-големия риск, който кредиторът поема при отпускане на заема. Но дължимостта на парична сума от длъжника за носене на кредитния риск от кредитора не може да се квалифицира като обезщетение за вреди, каквато е присъщата функция на неустойката. Такова задължение има характер на възнаграждение за поетия риск. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна.

Не може да се приеме и наличие на санкционна функция, тъй като 3 същинското задължение на длъжника е да върне заетата сума, заедно с възнаградителна лихва. Действително, между страните съществува свобода на договарянето и за други задължения на длъжника по договора, като няма пречка това да е задължение за представяне на обезпечение, но санкционирането би следвало да е съответно на неизпълнението. Когато кредитният риск е увеличен, съответна санкция би била намаляване срока за връщане на дължимото, за да се съкрати периода, в който се носи този риск. В този смисъл е и нормата на чл.71 от ЗЗД. Но предвиждането на неустойка за неизпълнение на задължение, което не води до преки вреди, а до по-голям риск за събиране на задължението, накърнява добрите нрави.

Без значение е обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е условие за сключване на договора, а е свързано с насрещната престация – възможост за отлагане и намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства. Предоставянето на насрещна престация не е от значение, тъй като в случая не се обсъжда действителността на клаузата за предоставяне на обезпечение, а на клаузата за неустойка. В същото време т.нар. насрещна престация не съставлява реална допълнителна услуга, а предварително уговорена възможност за изменение на договора и сключване на нов договор, които са възможни по всяка време на общо основание и без такава уговорка.

Поради изложеното съдът счита, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции да обезпечава изпълнението, да обезщетява и санкционира при неизпълнение и действително съставлява допълнително възнаграждение за кредитора, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави.

Поради изложеното първият иск се явява основателен, клаузата на чл.4, ал.2 от Договора следва да се прогласи за нищожна, като накърняваща добрите нрави.

Доколкото искът се уважава, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на другите основания за нищожност. Поради изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се присъдят сторените от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение:

50 лв. за държавна такса и 200 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА. Ниската правна и фактическа сложност на делото и ниския материален интерес не оправдават по-висок размер на хонорара.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Адессо Кредит 4

България“ ЕООД, ЕИК: 202250289, със седалище и адрес на управление гр.

Ботевград, ул.“Трети март“ № 83, по предявения от П. И. И., ЕГН:

**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем № ***/30.09.2022г., сключен между страните, с която се предвижда неустойка в размер на 496,50 лв., дължима от заемателя при непредоставяне на обезпечение.

ОСЪЖДА „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 202250289 да плати на П. И. И., ЕГН: **********, сумата в размер на 50 лв. – разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „Адессо Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 202250289 да плати на адв. С. К. Н., с БУЛСТАТ **********, с адрес: ***, на основание чл.

38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5