Решение № 105 от 06.08.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. гр. Червен бряг, 06.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Административно наказателно дело № 20234440200141 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 15 – 2200340 от 14.02.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – ***, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. с чл. 413 ал. 2 от КТ на О. Ж. М. с ЕГН **********, адрес *** с месторабота *** ЕИК *** в качеството му на *** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лв за извършено административно нарушение по чл. 26 т.9 буква „а“ от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Жалбоподателят редовно призован се явява. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Ответникът редовно призован се представлява в съдебно заседание от старши юрисконсулт *** взема становище с молба вх.№2990/0707.2023г., в която оспорва подадената жалба. Счита, че жалбата е неоснователна, недоказана и необоснована, а издаденото наказателно постановление правилно и законосъобразно.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателя, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

1

При извършване проверка от *** до 06.12.2022г. на място на обект *** и общински път *** *** на кръстовището за *** по повод станал на *** трудов инцидент със смъртен изход с лицето *** с ЕГН ********** и по документи в Д“ИТ“ със седалище *** е установено, че техническия ръководител на обекта от страна на подизпълнителя *** ЕИК *** О. Ж. М. с ЕГН ********** в момента на трудовия инцидент на *** не е посочил лице с необходимата квалификация, което при отсъствието му от строителната площадка да изпълнява задълженията му по прекратяване на работата и извеждане на всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа.

За така констатираното обстоятелство на 06.12.2022 година, в присъствието на свидетеля А. В. Д., адрес гр. ***, ул. „*** на О. Ж. М. в качеството му на ***, бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 26 т.9 буква „а“ от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Актът за административно нарушение бил връчен на нарушителя.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства – НП № 15-2200340/14.02.2023г.; АУАН №152200340/06.12.2022г.; заверено копие на обратна разписка от 24.02.2023г. за получаване на НП; заверено копие на трудов договор №01-13/01.06.2020г.; заверено копие на заповед №01-06/12.09.2022г.; заповед №ЗАП-№2/12.09.2022г.;ц протокол за разпит на свидетел; писмено обяснение от О. Ж. М. от ***;ц обяснение от О. М. от 01.11.2022г., декларация, подадена от О. М.; протокол за извършена проверка №ПР2239654/06.12.2022г.

В същата насока са и показанията на свидетелите Б. А. Н., А. В. Д. и Хари Димитров Найденов. Предвид това, че показанията им са логически последователни и взаимно допълващи се, в съответствие с другите събрани по делото доказателства, съдът ги кредитира изцяло.

При съставяне на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Съдът счита, че административно наказателното производство не е опорочено, а издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи. При съставяне на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения. Както актът, така и постановлението съдържат изискуемите реквизити и не съдържат пороци. Описанието на нарушението кореспондира с констатациите на АУАН. Налице е ясно и пълно описание на същото, гарантиращо правото на нарушителя да разбере какво е нарушил. Правната му квалификация кореспондира с текстовото му описание и сроковете по чл. 34 от ЗАНН са спазени.

2

Налице са всички съставомерни елементи, квалифициращи извършеното от жалбоподателя в качеството му на *** на обекта, като нарушение на чл. 26 т.9 б.“а“ от Наредба №2 за минималните изисквания на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Изпълнителното деяние О. М. е осъществил чрез бездействие, като не е посочил лице с необходимата квалификация, което при отсъствието му от строителната площадка да изпълнява задълженията му по прекратяване на работата и извеждане на всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа.

В случая техническият ръководител при наличието на опасност на строителната площадка, не е осигурил лице, което да го замества. Съобразно конкретните факти и наличието на вредоносен резултат с пострадал фатално работник се определя приложението на посочената разпоредба. При това положение е налице деяние на наказаното лице, което се квалифицира, като неизпълнение на задълженията на техническият ръководител за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Съдът счита, че в настоящия случай от наказващия орган е установено по безспорен начин нарушение на горецитираната норма от подзаконовия нормативен акт Наредба №2 от 22.03.2004г.

Съгласно чл. 413 ал.2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни ви безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер но 1000 до 10 000 лева. Неизпълнението на осигуряване на безопасни условия е юридически факт, пораждащ административно наказателната отговорност за лицето и в случая законосъобразно е ангажирана неговата отговорност.

По делото не се ангажираха никакви доказателства техническият ръководител да е делегирал тези си функции на определено от него лице с нужната квалификация за времето на отсъствието му, когато именно се случва инцидента. По делото е представена Заповед №01-06/12.09.2022г. с която на О. Ж. М. е възложено да изпълнява надзорни и контролни функции на обект *** и общински път PVN 2194“, където е станал инцидента.

Същевременно му е възложено със заповед №ЗАП-№2/12.09.2022г. издадена от управителя на *** да изпълнява контролни и ръководни функции на обекта.

Съгласно чл. 26 т.9 буква „а“ от Наредба №2 техническият ръководител осигурява прекратяване на работата и извежда всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа; при отсъствието му от строителната площадка тези задължения се изпълняват от посочени от него лица с необходимата квалификация.

По делото липсват доказателства, че е О. М. е възложил изпълнението на тези 3 задължения на лице с необходимата квалификация, когато той отсъства. С оглед на това правило на работодателя в протокола за извършена проверка е предписано да се осигури изпълнението на това нормативно задължение от назначения от него ***.

По делото е представен трудов договор №01-13/01.06.2020г. от който е видно, че О.

М. е назначен на длъжност „***“ в ***

Неоснователни са и възраженията, че на техническия ръководител не е било известно, че има работници на друго дружество, тъй като същият има контролни функции и следва да е запознат именно в изпълнение на служебните си задължения за извършваните дейности на целия обект.

От субективна страна деянието е извършено виновно доколкото техническият ръководител като такъв е имал предварително знание за наличието на работници в близост до изкопните работи, който е можел да предизвика непосредствена опасност за работниците на обекта. При това положение в качеството си на *** О. М. е могъл да предвиди наличие на непосредствена опасност на процесното място, но въпреки това, с бездействието си е спомогнал да се допусне пострадалия да влезе в изкопа. В този ред на мисли несъмнено техническият ръководител е имал необходимите технически и професионални умения за да предвиди, че инцидент може да се случи на процесното място и изхождайки от това да не допуска работници в изкопа, без значение на дейността им, преди мястото да бъде укрепено и преди да е извършено инструктаж.

Наведените в жалбата и в съдебно заседание твърдения на жалбоподателя, че лицето не било на обекта, където е станал инцидента и друг отговаря за безопасността са изцяло недоказани. Същите са заявени от жалбоподателя и се явяват не кореспондиращи с нито едно от останалите събрани доказателства – писмени и гласни. Същите целят изграждане на защитна теза, която обаче не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал.

Деянието, за което лицето е санкционирано е обявено от законодателя за нарушение на трудовото законодателство – в качеството на техническия ръководител на обекта, в момента на трудовия инцидент на *** не е посочил лице с необходимата квалификация, което при отсъствието му от строителната площадка да изпълнява задълженията му по прекратяване на работата и извеждане на всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа. В този смисъл извършеното деяние е доказано и съдържа от обективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване с цитирана погоре императивна норма на трудовото законодателство.

От приложените по делото доказателства и показанията на свидетелите съдът приема, че има установено извършено нарушение и правилно с наказателното постановление е наложена глоба в размер на 3000 лева по отношение на вида и размера. Административно наказващият орган е индивидуализирал установения законов размер съобразно тежестта на 4 конкретното нарушение. Административно наказващият орган е наложил глоба, като е взел предвид установеното нарушение и последвалите неблагоприятни последици, а именно настъпилата смърт за пострадалото лице. Приложената санкционна норма на чл. 413 ал.2 от КТ се явява правилна като основание и размери не са налице основания за намаляването й.

При този изход на делото обжалваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 15 – 2200340 от 14.02.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – ***, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. с чл. 413 ал. 2 от КТ на О. Ж. М. с ЕГН **********, адрес *** с месторабота *** ЕИК *** в качеството му на *** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лв за извършено административно нарушение по чл. 26 т.9 буква „а“ от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд ***.