Решение № 2657 от 04.07.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 2657 04.07.2018 година град Пловдив

В И М Е Т О Н А Н А Р О

Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5686 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът

С.В.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв.

С.А., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство- 24.07.2017 г. до окончателно й изплащане.

В исковата молба е посочено, че срещу ищеца било образувано ДП № 548/ 2016 г. по описа на Първо РУ на ОД на МВР- гр. Пловдив, за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, по което лицето било привлечено като обвиняем и спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка“. На 03.08.2016 г. ищецът бил обискиран и задържан за 24 часа, като на 24.07.2017 г. РП- Пловдив прекратила воденото наказателно производство. В тази връзка за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск против прокуратурата. В резултат на воденото наказателно производство се причинили нравствени, емоционални и психически терзания на ищеца, накърнили се честта и достойнството му, увредено било доброто му име в обществото, като той загубил и доверие в националните правозащитни институции, а вредите търпял през време на цялото наказателно дело. Било му отнето СУМПС, бил му отказан достъп да получи протокола за химическа експертиза, наложило се да бъде зависим от своите родители, което довело до допълнителни негативи за него, като нямал и желание да излиза навън. В следствие на преживения стрес от воденото ДП на ищеца се отключили и обострили заболявания, като от 2010 г. той имал установена аритмия на сърцето. След привличането му като обвиняем получавал пристъпи-прилошавало му, изпитвал силен дискомфорт, задушавал се, задъхвал се, изпитвал умора, като всичко това се дължало на стреса от обвинението. Няколко пъти се явявал в полицията, което било свързано с допълнителни разходи и ангажименти за него. ДП продължило около 11 месеца, като то можело да бъде приключено и в по- кратки срокове, а продължителността създала допълнителни неудобства за лицето, който обаче с поведението си не станал причина за отлагане на процесуално- следствените действия. От воденото ДП било поругано личното му достойнство, нарушени били конституционните му права, преживял стрес, притеснение, огорчение, унижение, притеснения, опетнило се доброто му име. Сред близки и познати се разчуло, че е престъпник, което го довело до безсъние, имал пристъпи на световъртеж с гадене и стягаща болка в гърдите. Поради наложена му мярка за неотклонение търпял ограничения- не можел да пътува, нямал възможност да работи в чужбина под страх, че при призоваване да се яви нямало да успее да се прибере. Претендира присъждане на парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП до окончателно изплащане на дължимата сума. Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез представител на Районна прокуратура- Пловдив, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че ищецът не бил представил доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да били в причинна връзка с действията на ответника, като ангажираните доказателства не установявали действително претърпени вреди, които да са пряк резултат от воденото наказателно производство. Приложената медицинска документация била издадена в период около година преди повдигане на обвинението, но от нея се установявало, че ищецът имал болничен престой само за един ден, като не ставало ясно дали той изобщо бил провеждал адекватно лечение във връзка със сърдечното си заболяване и какво било реалното му здравословно състояние към момента на воденото ДП. Твърди се още, че размерът на претенцията бил прекомерно завишен и исканото обезщетение не било съобразено с вредите, конкретния казус, икономическия стандарт в страната и съдебната практика.

Престъплението не било тежко, то не било свързано с професията на лицето, нямало данни за настъпила промяна в обичайния му начин на живот, ДП не продължило дълго, а приключило в разумен срок, като мярката за неотклонение била най- леката възможна и не водела до ограничаване на правата му. Началният момент на законната лихва следвало да бъде от 02.08.2017 г.- влизане в сила на прекратителния прокурорски акт. В съдебно заседание чрез представителя си моли за отхвърляне на иска. Също представя писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 548/ 2016 г. по описа на Първо РУ на ОД на МВР- гр.

Пловдив, пр. пр. № 6999/ 16 г. на РП- Пловдив, приключило с постановление от 25.07.2017 г. за прекратяване на наказателното производство.

Като писмено доказателство е представена епикриза на ищеца от 10.04.2015 г.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 05.06.2018 г.). Св. В.С.К.- *** на ищеца, посочва, че синът му бил задържан за 24 часа в полицията, с мярка „подписка“. Бил депресиран и унизен, не можел да напуска страната, а покрай работата си имал такава възможност. Не му давали резултатите от алкохолната проба, а по- рано имал здравословни проблеми със сърцето, които му се отразили по време на обвинението- задушавал се. Вземал успокоителни и ходел на работа, където разбрали за обвинението, но уважението на колегите му останало. Той се затворил в себе си, чувствал се зле. Автомобилът му бил отнет във връзка със съставения при проверката АУАН, като той не можел да го ползва.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ

Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от него или, че то не е престъпление.

В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер по чл. 343б ал. 3 от НК, по което наказателното производство е било прекратено поради недоказаност на обвинението. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно-претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото доказателства.

По делото е разпитан само един свидетел- ***та на ищеца, който описва емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес, нервност, изолация. Показанията на свидетеля обаче следва да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото лицето като близък роднина на страната се явява заинтересовано в определена степен от изхода на спора, но независимо от това, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснение, несигурност за себе си занапред, неспокойство, нежелание за контакти и т.н. В случая обаче е необходимо да се докаже, че това състояние на лицето е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези му притеснения. Задължително следва да се отбележи и това, че последиците от незаконното обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването с околните (като затвореност, нежелание за срещи, избягване на контакти с познати), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. В тази връзка не за всичко онова, което реално се е случило след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния избор на личността. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но гласните доказателства не установяват никакво отрицателно отношение от страна на околните. Напротив- ***та посочва, че уважението към сина му останало сред колегите, той се е ползвал с тяхното доверие, никой от околните, разбрали за обвинението, не бил говорил против него, нито пък се бил отдръпнал. Така личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции в трудовата му дейност и личен живот представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие за период по- малък от една година, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението. Пак в тази връзка следва да се отбележи, че поддържаните в хода на процеса оплаквания по повод отнетото свидетелство за управление на МПС са неотносими в случая, защото от данните по ДП е видно, че свидетелството му действително е било отнето, но като мярка в образуваното административно-наказателно производство от органите на МВР, поради което ответникът не може да носи отговорност за действията на други служби, дори и за лицето да са възниквали неудобства от невъзможността да управлява автомобил по време на разследването.

По отношение на твърденията на ищеца за това, че обвинението било предизвикало някакво влошаване на здравето му и оказало вредно влияние в тази насока, следва да се посочи, че единствената медицинска документация по случая, налична по делото, е една епикриза на лицето, която обаче е съставена почти година и половина преди повдигане на обвинението. Гласните показания също са в насока, че ищецът имал сърдечни проблеми, които обаче датирали отдавна, поради което не може да се да установи съществуването на причинна връзка между воденото наказателно производство и здравословното състояние на лицето.