Решение № 1541 от 27.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1541 гр. София , 25.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20201001002278 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 448 от 05.03.2020 г., постановено по търг. дело № 3496/2017 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 12с-в е признато за установено на осн. чл.694 от ТЗ по предявен от „Стоком 3“ЕООД срещу „Тера Айкон“ООД/н/ и И. С. П. , при участието на синдика на „Тера Айкон“ООД/н/, че И. С. П. няма вземане в размер на 264 074 лева, от които 188 068,06 лева-главница и 76 005,94 лева лихва за забава за периода от 24.07.2013г. до 17.07.2017г. към „Тера Айкон“ЕООД, включено под №3 в списъка на приетите вземания, както и е осъдил И. С. П. да заплати по сметка на СГС 2 640,74 лева държавна такса.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от И. С. П. , с която се обжалва първоинстанционното решение с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.694 от ТЗ да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна „Стоком 3“ЕООД, с който се оспорва жалбата като неоснователна.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото 1 доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Стоком 3“ЕООД, с която ищцовото дружество е предявило иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ, за установяване несъществуването на прието вземане на И. С. П. в размер на 264 074 лева, представляващо задължение по договор за паричен заем между „Тера Айкон“ООД и заемодателя „Работно колело“ООД и което вземане е придобито от ответника по договор за цесия с К. К. П., който пък от своя страна е придобил вземането по договор за цесия сключен с кредитора „Работно колело“ООД. Твърденията в исковата молба са, че посочените поредица от прехвърлителни сделки не са породили транслативен ефект поради това, че основното вземане, произтичащо от заема предоставен от „Работно колело“ООД е било преди това прехвърлено на 20.06.2011г. от неговия носител/т.е „Работно колело“ООД/ в полза на лицето Д. Р. П., който се явява кредитор на заемополучателя „Тера Айкон“ООД.

Следователно, според ищеца „Работно колело“ООД вече не е имало вземане срещу „Тера Айкон“ООД към датата на подписване на споразумението от 22.07.2011г. с К. К. и към този момент не е можело да прехвърля права които вече не притежава. Съответно няма да има транслативен ефект и цесията сключена впоследствие в полза на ответника И. П., което е станало с последващия договор за цесия от 28.04.2012г.

Твърди се още, че споразумението от 22.07.2011г. между „Работно колело“ООД и К.

К., с което се цедират права върху процесното вземане представлява абсолютна симулативна сделка като единствената цел е била да се увредят интересите на дружеството заемополучател „Тера Айкон“ООД. Ищецът счита, че е налице недействителност на споразумението на осн. чл.40 ЗЗД поради това, че като управител на „Тера Айкон“ООД К.

К. е злоупотребил с представителната си власт, сключвайки договора за цесия във вреда на представлявания „Тера Айкон“ООД.

Поради така изложените съображения искането към съда е било да се признае за установено, че И. С. П. няма вземане в размер на 264 074 лева, от които 188 068,06 леваглавница и 76 005,94 лева лихва за забава за периода от 24.07.2013г. до 17.07.2017г. към „Тера Айкон“ЕООД, включено под №3 в списъка на приетите вземания.

Ответното дружество „Тера Айкон“ЕООД чрез ликвидатора си е подало отговор на исковата молба.

Ответникът И. С. П. , чрез процесуалния си представител адв. Б. е представил отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове като неоснователни. Поддържа се, че споразумението от 22.07.2011г., сключено между него и „Работно колело“ООД всъщност представлява крайно споразумение и то се предшества от три предходни споразумения, сключени между същите страни- от 27.04.2011г., от 18.05.2011г. и от 13.06.2011г. за общо 220 000 лева и от четвърто споразумение от 21.07.2011г. за 40 000 лева. Оспорил е подписът върху споразумението от 20.06.2011г. между „Работно колело“ООД и Д. Р. П., като 2 твърденията му са, че това не е подписът на Д. Р. П.. Твърди, че това споразумение не може да прехвърли нищо тъй като към датата 20.06.2011г. „Работно колело“ООД не е имало вземане срещу „Тера Айкон“ЕООД, както и че същото е антидатирано и е създадено за нуждите на настоящия процес с цел да се увредят правата на цесионера И. П. като кредитор в производството по несъстоятелност на „Тера Айкон“ЕООД. Поради така изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Абсолютно идентични аргументи са изложени и във въззивната жалба като основание за неправилност на първоинстанционното решение, с което предявените искове са приети за основателни.

От фактическа страна съдът намира за установено следното :

Между страните не се спори, а и се установява, че пред съда по несъстоятелността на „Тера Айкон“ЕООД ответникът И. П. е предявил оспореното вземане в размер на 264 074 лева, от които 188 068,06 лева-главница и 76 005,94 лева лихва за забава за периода от 24.07.2013г. до 17.07.2017г. към „Тера Айкон“ЕООД, включено под №3 в списъка на приетите вземания.

В молбата за предявяване е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем, сключен между заемополучателя „Тера Айкон“ООД и заемодателя „Работно колело“ООД и което вземане е придобито впоследствие от ответника по силата на договор за цесия с К. К. П., който пък от своя страна е придобил същото вземане чрез договор за цесия сключен с първоначалния кредитор „Работно колело“ООД.

Между страните също така не се спори,а и се установява от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, че „Работно колело“ООД е предоставило на несъстоятелния длъжник „Тера Айкон“ООД паричен заем в размер на сумата от 260 000 лева. От заключението на вещото лице З. Д., което съдът кредитира в тази му част като обективно и професионално изготвено, се установява факта на осчетоводяването на дадените в заем суми в счетоводствата и на двете дружества, което е станало на следните дати : на 27.04.2011г. е била осчетоводена сумата в размер на 100 000 лева; на 18.05.2011г. сума в размер на 20 000 лева; на 13.06.2011г. – 100 000 лева и на 21.07.2011г.- 40 000 лева или общо са били осчетоводени предоставени от „Работно колело“ООД в заем парични средства в размер на 260 000 лева.

По делото са представени от ответника и са приети като доказателства тристранни споразумения между К. Б. К., „Работно колело“ООД и „Тера Айкон“ООД от 27.04.2011г.за 100 000 лева; 18.05.2011г. за 20 000 лева; 13.06.2011г. за 100 000 лева и от 21.06.2011г. за 40 000 лева.

Видно от съдържанието на споразуменията „Тера Айкон“ООД, действащ чрез единия от управителите си К. К. е признал наличието на задължение към „Работно колело“ООД в 3 посочения във всяко от споразуменията размер като едновременно с това другите две страни- К. Б. К., действащ самостоятелно като физическо лице и „Работно колело“ООД, представлявано от управителя К. Б. К. са сключили и договори за цесия по силата на които „Работно колело“ООД е прехвърлило възмездно на К. К. вземанията си от „Тера Айкон“ООД в общо размер по трите споразумения от 260 000 лева срещу цена общо 260 000 лева, която е платима чрез прихващане срещу дължимите от „Работно колело“ООД суми на К. К. по предоставени от него през периода от 26.04.2011г. до 13.06.2011г. парични заеми.

Видно от представеното по делото и прието като доказателство Тристранно споразумение от 22.07.2011г. „Работно колело“ООД, представлявано от управителя К. К., е прехвърлило на отново на К. Б. К., действащ самостоятелно като физическо лице същите парични вземания от „Тера Айкон“ООД. Твърденията на ответника П. са, че това споразумение има само „обобщаващ“ характер по отношение на предишните три споразумения и има за цел да обобщи това което вече е било прехвърлено на цесионера К. с тях.

Видно е от представеното в производството пред първоинстанционния съд споразумение от 27.01.2012г. К. К. е прехвърлил част от това вземане- в размер на сумата от 190 000 лева в полза на ответника И. П..

Видно от извършената служебна справка от ТР по партидата на „Работно колело“ООД, че към момента на подписване на всички процесни споразумения дружеството се е представлявало от К. Б. К. и Д. Д. К. М., заедно и поотделно.

Установява се от представеното по делото и прието като доказателство Споразумение от 02.03.2012г. между И. П. и „Тера Айкон“ООД, представлявано от К. К., че последното се е задължило като обезпечение на задължението за връщане на заемната сума да подпише запис на заповед в полза на И. П. за сумата от 210 000 лева.

Не е спорно, а и се установява, че тъй като длъжникът „Тера Айкон“ООД не е погасил задължението си по записа на заповед, кредиторът И. П. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по което е било образувано гр.дело № 48567/2012г. на СРС, 36 с-в и по което е била издадена заповед за незабавно изпълнение за цялата сума и изпълнителен лист от 02.11.2012г.

По делото е представено и е прието като доказателство тристранно Споразумение за уреждане на отношенията между „Тера Айкон“ООД, представлявано от Д. Д. К.- управител;

„Работно колело“ООД и Д. Р. П..

Съгласно текста на това споразумение страните са се съгласили и са приели за безспорно установено, че към момента на подписването му, „Тера Айкон“ООД има дължимо и непогасено задължение към Д. Р. П., представляващо дължимо и непогасено комисионно възнаграждение в общ размер на 100 000 британски паунда, чиято левова 4 равностойност към датата на подписването на споразумението следва да възлиза на 222 380 лева.

Страните са констатирали и приели за безспорно установено, че по силата на договор за встъпване в дълг от 23.05.2011г. „Работно колело“ООД е встъпило като солидарен длъжник и се е задължило да отговаря солидарно с „Тера Айкон“ООД за погасяване на дължимото комисионно възнаграждение.

Във връзка с погасяването на описаното по-горе парично задължение, „Работно колело“ООД е цедирало своето парично и изискуемо вземане към „Тера Айкон“ООД, произтичащо от предоставения от „Работно колело“ООД на „Тера Айкон“ООД паричен заем в общ размер на 220 000 лева.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.

269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание Чл.694 от Търговския закон е установителен по своя характер- предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност , респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лицакредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материално-правна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по Чл.694 от ТЗ. Ищецът може да бъде единствено кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане/ при положителен установителен иск/; кредитор, който е направил възражение срещу вземане, предявено от друг кредитор, както и от страна на самия длъжник, с твърдения, че не дължи предявеното вземане/ в този случай сме изправени пред предявяването на отрицателен установителен иск/ . В настоящия случай искът е предявен от кредитор, с предявено неприето вземане, за който безспорно е налице правен интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск, с който да се приеме за установено по отношение на участващите в производството по несъстоятелност лица- синдикът , длъжникът, както и останалите кредитори, че притежава вземане в размера на претендирата от него сума.