Решение № 5541 от 31.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5541 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20221100508142 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 20142501 от 19.06.2021 г., постановено по гражданско дело № 54772 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 139 състав, е оставена без уважение молба от 06.11.2020 г. на М. И. Б., като процесуален субституент на дъщеря си Ц. Ц. Ц. за защита от домашно насилие, против Г. И. Г., като е постановен отказ да се издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН; обявена е за изгубила действие заповед за незабавна защита от 07.11.2020 г., издадена по гражданско дело № 54772/2020 г. на СРС, 139 състав; а молителката М. И. Б. е осъдена да заплати по сметка на СРС държавна такса и разноски в производството в размер на 95 лева..

Недоволна от така постановеното решение останала молителката в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство М. И. Б., действаща като процесуален субституент на непълнолетната си дъщеря Ц. Ц. Ц., който обжалва същото изцяло с оплаквания за неговата неправилност, незаконосъобразност, като развива съображения в подкрепа на сочените оплаквания. Моли съда да постанови 1 решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като уважи молбата й за съдебната защита на непълнолетната й дъщеря Ц. Ц. Ц..

В хода на съдебното дирене, поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й. Излага, че месец и половина след издаване на заповед за незабавната защита на детето Ц. Ц., въззиваемият нарушил същата, за което бил осъден по НОХД № 17643/2021 г. по описа на СРС, НК, 8 състав. Счита, че защитата на непълнолетната адекватно може да се постигне чрез отстраняване на въззиваемия Г. И. Г. от жилището в ж. к. „*******, като признава, че с последния и по отношение на този имот имат спорове, за чието разрешаване помежду им са висящи други граждански дела.

Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх. № 48641/22.05.2023 г.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН непълнолетната Ц. Ц. Ц., пострадала, както и ответникът Г. И. Г. не са подали възражения по въззивната жалба, подадена от молителката.

В хода на съдебното дирене, непълнолетната Ц. Ц. счита жалбата за основателна и пледира за уважаването й.

В хода на съдебното дирене въззиваемият Г. Г., лично и чрез пълномощника си по делото пледира за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Окончателното си становище излага в писмени бележки № 49925/26.05.2023 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Софийски районен съд бил сезиран с молба от М. И. Б., подадена при условията на чл. 8, т. 2 ЗЗДН - за издаване на заповед за налагане на мерки за защита от домашно насилие в полза на непълнолетната й дъщеря Ц. Ц. Ц. срещу Г. И. Г. – брат на молителката и вуйчо на детето.

Молителката твърдяла, че на 04.11.2020 г., около 21 часа в жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „*******, което било съсобствено между молителката, ответника и други лица в следствие на наследствено правоприемство, и където непълнолетната гостувала, Г. И. я заплашил, казвайки й „Да ти еба майка, ако идваш тук ще те убия“, като същевременно я бутал и дърпал. Непълнолетната много се разстроила. Правела искане за издаване на заповед за съдебната й защита.

Към сезиращата съда молба, молителката представила подписана от нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Непълнолетната Ц. Ц. Ц. поддържала изявленията и исканията на процесуалния 2 си субституент.

Ответникът Г. И. Г. не изразил становище по молбата.

На 07.11.2020 г. СРС, 139 -ти състав е издал заповед за незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН срещу ответника Г. И. Г., като го задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ц. Ц. Ц., както и да се доближава на разстояние по-малко от сто метра до нея, жилището й и местата й за социален отдих и го предупредил, че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Между страните нямало спор, че молителката М. Б. е сестра на ответника Г. Г., а Ц. Ц. е негова племенница. Също така не било спорно, че до процесната дата, а и след това ответникът живее в жилище на адрес в гр. София, ж. к. „*******, където съжителствал със свидетелката З. – майка на него и на молителката и баба по майчина линия на непълнолетната Ц. Ц..

Първоинстанционния съд приел представената от молителката декларация за негодно доказателствено средство, тъй като не изхождала от пострадалото лице и не я обсъждал. Приел също, че обясненията, дадени от Ц. Ц. по реда на чл. 15 от ЗЗДт също са негодно доказателствено средство, тъй като представляват обяснение на страна за изгодни за нея факти (по аргумент от чл. 175 във връзка с чл. 176, ал. 3 от ГПК) По делото били събрани гласни доказателства с разпит на полицаите, посетили адреса на процесната дата, с чиито показания не бил установен акт на домашно насилие от ответника по отношение на Ц. Ц., както и следи от насилие по нея. С показанията свидетелката З., чиито показания съдът кредитирал по реда на чл. 172 от ГПК, също не установила осъществяването на акт на домашно насилие от страна на ответника по отношение на непълнолетната Ц. Ц..

При тази фактическа установеност, Първоинстанционния съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд, споделя в общи линии установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Същата обаче следва да се допълни с допълнителен анализ на относимите писмени и гласни 3 доказателства. От представените в първоинстанционното производство писмени доказателства относими към предмета на спора се явяват следните : удостоверение за раждане та Ц. Ц. Ц., удостоверение за наследниците на И.Г.З., докладна записка от 04.11.2020 г., изготвена от свидетеля А.А.В., с приложено към нея сведение от Л.Б. З. от същата дата, а останалите писмени доказателства не обсъжда като неотносими към предмета на доказване по делото.

От анализа на тези писмени доказателства се установява, че въззивницата М. Б. и въззиваемия Г. И. са брат и сестра, като техни родители са свидетелката Л.Б. З., и И.Г.З., бивш жител на гр. София, починал на 01.11.2020 г. със семейно положение „женен“. М. Б. и Г. Г. имат сестра - третото на спора лице Г. И. Г.а.

Непълнолетната Ц. Ц. Ц. е родена на ******* г., от брака на майка й М. И. Ц. и баща й Ц.Н.Ц.. По делото не е спорно, че бракът между родителите на непълнолетната е прекратен, като въззивницата е сключила граждански брак със свидетеля М.Й.Б. като приела брачното фамилно име Б.. Не е спорно също, че непълнолетната се отглежда в семейната среда на въззивницата, от нея и съпруга й. Няма спор, че на процесната дата Ц. Ц. се намирала в жилището, ползвано от въззиваемия Г. Г. и от свидетелката Л. З..

Около 21.15 часа, на адреса бил изпратен автопатрул в състав старши полицай А. В. и полицай Г. Д. по повод скандал. При пристигането им пред входа била установена непълнолетната Ц. Ц., която им заявила, че баба й я е изгонила от жилището и си отива с метрото при майка си в ж. к. „Люлин“. При доклад на дежурния офицер, В. и Д. били уведомени, че е проведен разговор с майката на непълнолетната, която я чака, след което Ц. се отправила към спирка на градски транспорт. По нареждане на дежурния офицер В. и Д. останали на място до идването на Л. З., която им заявила, че е изгонила внучката си, защото й посегнала. На лицето било снето сведение и след повторен доклад до дежурния офицер те продължили обхода по маршрута си.

В снетото от Л. З. на 04.11.2020 г. сведение, същата обяснила, че внучката й дошла след обяд, започнала да се разправя с нея и да я нарича луда. Тя я пратила да ходи при майка си, но след известно време внучка й отново се върнала, и след като З. й казала, че й е лошо и да ходи при майка си, внучка й започнала да й посяга, при което З. й казала, че ще отиде в РУ.

Представената и подписана от М. Б. декларация въззивният съд намира за негодно доказателствено средство. Следва да се отбележи, че възможност за представяне на декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е предвидена само в полза на лицата по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, а именно – пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно или ограничено запрещение. Такава декларация, подписана от Ц. Ц. по делото не е представена, като липсва правна възможност, действайки като процесуален субституент на същата въззивницата да представи 4 декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Респективно, представения на лист 4 от първоинстанционното дело документ, представляващ попълнена от въззивницата бланка на декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, е частен документ, изготвен от въззивницата във връзка с процеса, който не се ползва с никаква доказателствена сила и се опровергава от останалите събрани по делото доказателства.

Въззивният съд, като прецени показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели М.Й.Б. съпруг на въззивницата, Л.Б. З. майка на въззивницата М. Б. и на въззиваемия Г. Г. и баба по майчина линия на Ц. Ц., А.А.В., без родство, и Г. И. Д., без родство, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в частите им, касаещи личните впечатления на тези свидетели за правно релевантните факти по делото. От посочените свидетели, единствено свидетелката З., която е възходяща на страните, е очевидец на твърдения акт на домашно насилие, като показанията й опровергават наведените твърдения в сезиращата съда молба.

Показанията й не се опровергават от други, събрани в производството доказателства, като кореспондират с показанията на свидетелите В. и Д.. Предвид това въззивният съд кредитира в цялост показанията им. С показанията си същите свидетели установяват, че на процесната дата не е имало акт на домашно насилие между въззиваемите.

Свидетелката З. е категорична, че не е ставала свидетел на лошо отношение на сина си Г. Г. към внучката й Ц. Ц.. Свидетелите В. и Д. дават показания след като им е предявена изготвената на 04.11.2020 г. докладна, като признават, че нямат съхранен спомен за случилото се на тази дата, но поддържат описаното в докладната. И двамата нямат спомен Ц. да е имала следи от нараняване, като обяснението й, дадено пред тях било в насока, че баба й я е изгонила. Впоследствие бабата признала, че е изгонила внучката си. На адреса не установили друго лице.

Свидетелят Б. е възприел единствено разговор по телефона между въззивницата и непълнолетната Ц. Ц. на процесната дата, разполага с направен запис на този разговор и е разпитван във връзка с този запис, но не установява други релевантни факти по делото, освен това, че Ц. се обадила на майка си на процесната дата, била разстроена, плачела и викала, като заявила, че вуйчо й я насилвал, бутал и скубал, а после казал, че Ц. се опитвала да си пререже вените. Заплашвал я, че ще я изхвърли и няма да й даде повече да стъпва в жилището в Дружба“. Въззивният съд, като прецени показанията на този свидетел по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите, но ги счита за неотносими към предмета на доказване по делото. Няма съмнение, че свидетелят е присъствал на описания разговор, като е възприел обясненията на Ц. Ц. и нейната версия за случилото се на процесната дата, докато била в дома на свидетелката З..