Акт № 6581 от 02.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6581 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Татяна Димитрова

Членове:Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100505678 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 4072/06.03.2024 г. по гр. д. № 18335/2022 г. по описа на СРС, 174 състав е отхвърлен предявеният от Е. С. В., ЕГН ********** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 3 830,87 лева, представляваща главница, дължима за периода от м.02.1999 г. до м.04.2008 г., сумата от 193,98 лева – непогасен остатък от мораторна лихва в общ размер на 2 216,25 лева за периода 01.04.1999 г. до 27.10.2008 г., 5 264,80 лева законна лихва считано от 13.11.2008 г. до 25.03.2022 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.02.2009 г. по ч.гр.д. 35712/2008 г. по описа на СРС, 34-ти състав.

Със същото решение , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. С. В. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 100 лв., представляваща съдебни разноски.

Против решението е подадена въззивна жалба с вх. № 126083/16.04.2024 г. от ищцата Е. С.

В., чрез адв. Е. Г., САК, с която оспорва решението като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се оспорва правилността на извода на районния съд, че погасителната давност по отношение вземането на ответника, сега въззиваема страна, е 5годишна, че доброволните плащания съставляват изпълнителни действия, който прекъсват давността, че са налице действия на 1 съдебния изпълнител, които прекъсват давността, както и че до 26.06.2015г. давност не е текла, въпреки че към този момент перемпция е била настъпила. Твърди се, че давността по отношение на вземането е била изтекла преди издаване на заповед за плащане, че заповедта за изпълнение не се приравнява на съдебно решение постановено в исков процес, и по отношение на нея е неприложима разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД. Посочва, че по изпълнителното дело е налице бездействие от съдебния изпълнител в продължение на 6г., и делото е било перемирано още през м.януари 2013г. , като извършените след перемпцията действия не са валидни като извършени извън рамките на валиден изпълнителен процес. В този смисъл посочва, че погасителната давност не се прекъсва от поискано или извършено изпълнително действие по изпълнително дело, за което е настъпила перемпция. Счита, че доброволното изплащане на малки суми по задължението не касае перемпцията. Намира, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото страна е оспорила като антидатирани изпълнителните действия, като в същото време не й е предоставена възможност да установи тези свои твърдения. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 151235/09.05.2024 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с който моли да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с константната съдебна практика по този вид дела.

Оспорват се наведените във въззивната жалба твърдения досежно приложимия към вземането давностен срок, като посочва че давностният срок е прекъсван многократно в хода на изпълнителния процес, както чрез сезиране на съдебния изпълнител с нарочни молби, така и с извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на възложените му по реда на чл.18 от ЗЧСИ действия. Намира за правилно приложени постановките на ППВС №3/80г. според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес, и за правилен извода на съда, че давността не е изтекла. Оспорва твърденията за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 18335/2022 г. по описа на СРС, 174 състав е образувано по искова молба на Е. С. В. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на дружеството присъдените с изпълнителен лист от 23.02.2009 г. по ч.гр.д. 35712/2008 г. по описа на СРС суми - главница и лихви.

Ищцата твърди, не дължи изпълнение на вземането по издадения изпълнителен лист на основание факти, настъпили преди и след издаване на изпълнителния лист – 2 изпълнителният лист е нищожен, тъй като съществува неяснота по отношение на вземането, оспорва възникването на вземането, намира го за погасено по давност, като голяма част от давността е изтекла преди издаване на изпълнителния лист. Оспорва задължението за заплащане на мораторна и законна лихва, с оглед липсата на задължение за заплащане на главницата възразява и срещу дължимостта на разноските по делото, по което е издаден изпълнителния лист.

Ответникът оспорва иска, като посочва, че ищцата не е подала възражение по чл.414 от ГПК в заповедното производство. Заповедта за изпълнение има ефекта на влязло в сила съдебно решение. Приложимата давност е 5годишна, длъжникът не може да оспорва вземането установено с влязло в сила съдебно решение, издаденият изпълнителен лист е годен изпълнителен титул. Посочва, че в изпълнителното дело давността е прекъсвана многократно, както поради извършвани от ЧСИ конкретни изпълнителни действия, така и чрез доброволни вноски направени от ищцата в периода 2009г. – 18.02.2022г. Счита, че давността не е изтекла и моли районния съд да отхвърли предявения иск.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 23.02.2009г. по ч.гр.д.№ 35712/2008г. на СРС, че издадената заповед за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, че давностния срок за вземането на ответника по заповедта за изпълнение е 5г. , като е приложима нормата на чл.117 ал.2 от ЗЗД. Давността е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, спряла е за периода до приемане на ТР №2/26.06.2015г., след което е прекъсвана с извършването на множество изпълнителни действия - по насрочен опис на движими вещи, и по молби на взискателя за налагане на запор и на опис на движими вещи. Отделно, по делото са постъпвали доброволни плащания от ищцата, които също са прекъснали давността.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира следното: между страните не се спори, че срещу ищцата е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по гр.д.№ 35712/2008г. по описа на СРС за задължения към ответника. Въз основа на заповедта от 27.11.2008г. заповедният съд е издал изпълнителен лист от 23.02.2009г. срещу ищцата в полза на ответното дружество. Въз основа на изпълнителният лист „Топлофикация София“ ЕАД е образувала изпълнително производство срещу длъжника , настоящата ищца. Образувано е изп.дело № 1250/2009г. при ЧСИ Н.М., като в молбата си за образуване от 30.06.2009г. взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. С разпореждане от 30.06.2009г. ЧСИ е образувал изпълнително дело срещу ищцата и е разпоредил изпращане на ПДИ, както и извършване на 3 справки за имуществото й. Наложен е запор върху вземането на длъжника за пенсия. Видно от писмо на НОИ от 9.07.2009г. ЧСИ е уведомен, че запор върху личната пенсия на длъжника не е наложен, тъй като размерът на получавана от нея пенсия е под минималната работна заплата, установена за страната. ЧСИ не е установил длъжника да притежава недвижимо имущество.

С разпореждане от 26.01.2011г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника, които се намират в обитаваното от нея жилище. Описът е насрочен за 10.03.2011г. , ПДИ е получена от длъжника на 6.03.2011г. Опис не е извършен. Видно от отбелязванията върху изпълнителният лист, на 9.03.2011г. длъжникът е направил доброволно плащане в размер на 135лв., като в последствие през 2011г. са направени 7 на брой плащания с различни по размер суми.

Суми са плащани през 2012г. – 11 бр. плащания, през 2013г. – 10 бр. плащания, през 2014г.

– 6 бр. плащания, през 2015г. – 7 бр. плащания.

През 2016г. е направено едно плащане на 11.02.2016г. в размер на 20лв., след което плащанията са преустановени.

С разпореждане от 11.01.2017г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника, които се намират в обитаваното от нея жилище. Описът е насрочен за 28.02.2017г. , ПДИ не е получена от длъжника – пратката се е върнала непотърсена. Опис не е извършен.

С разпореждане от 05.12.2018г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника, които се намират в обитаваното от нея жилище. Описът е насрочен за 15.01.2019г. , ПДИ е получена от длъжника на 8.01.2019г. Опис не е извършен, като длъжника е подновила плащането на вноски на 8.10.2019г. Плащанията на малки по размер суми са продължили през 2020г.

През 2021г. има едно плащане – на сумата 22лв., извършено на 11.01.2021г., след което плащанията са преустановени. С молба от 7.10.2021г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка за налични банкови сметки на длъжника, за действащи трудови договори и налагане на запор върху същите, в случай че такива бъдат установени. С разпореждане от 01.12.2021г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника, които се намират в обитаваното от нея жилище. Описът е насрочен за 18.01.2022г. , ПДИ е получена от длъжника на 29.12.2021г. Опис не е извършен, като на 8.02.2022г. длъжника е заплатила сумата от 20лв., а на 18.02.2022г. сума в размер на 88лв. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство е подадена в съда на 5.04.2022г.

Спорът във въззивното производство е концентриран върху следните въпроси: коя погасителна давност се прилага по отношение на вземания, установени със заповед за изпълнение – петгодишна или тригодишна давност; доброволните плащания съставляват ли изпълнителни действия, които прекъсват давността; и дали в конкретния случай давността по отношение вземанията на взискателя, е изтекла.

За да отговори на формулираните въпроси, въззивният съд съобрази следното:

Пред районният съд е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК.

4

В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен, с който се оспорва вземането на взискателя въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството , в което е постановено решението, което се изпълнява /така напр. в Решение № 58/20.07.2022г. по т.д.

№ 309/2021г. по описа на ВКС, 1 т.о./. Т.е. установява се недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело /Решение № 50041/10.05.2023г. по т.д.№ 20/22г., ВКС, 1 т.о., решение № 195/25.11.2024г. по т.д.№ 1964/2023г., 2 т.о., ВКС/.

Приема се също, че длъжникът по влязлата в сила заповед за изпълнение може да оспори ликвидността и изискуемостта на вземането по исков ред, но само ако са налице специалните хипотези на чл.424 от ГПК или на чл.439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и новите доказателства от значение за издаване на заповедта са основание длъжникът да оспори вземането по реда и в сроковете по чл.424 от ГПК. Новонастъпилите факти /тези след изтеклия срок по чл.414 ал.2 от ГПК – когато заповедта е влязла в сила поради неподадено или оттеглено възражение, респ. след приключване на съдебното дирене в производството по уважения иск по чл.422 от ГПК/ са основание длъжникът да оспори изпълнението на вземането по влязлата в сила заповед с иска по чл.439 от ГПК / така Определение № 262/9.07.2022г. по ч.гр.д.№ 586/2020г. по описа на ВКС, 4 г.о./. В същото определение е прието, че правният интерес от така предявения иск не се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на конкретното изпълнително дело /чл.433 ал.1 т.7 от ГПК/. Интересът на длъжника обхваща и осуетяването възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело.