Решение № 23109 от 16.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23109 гр. * 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнад*ети ноември през две хиляди двад*ет и пета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20251110129839 по описа за 2025 година

*“ ЕАД е предявило срещу * в гр. * ул. „*“ № * установителни искове по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване същ*твуването на вземания за незаплатена топлинна енергия в размер на 2599,81 лева за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 624,07 лева за периода 15.09.2022 г. – 10.02.2025 г., сума за дялово разпределение в размер на 30,67 лева, за периода 01.2022 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното плащане и 9,35 лева – мораторна лихва за периода 03.03.2022 г. – 10.02.2025 г. за топлоснабден имот – общо помещение – ап. * в гр. * ул. „*“ № 6, аб. № * за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № *8/2025 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил ползвана топлинна енергия за стопански нужди, поради което се е обогатил неоснователно. Поддържа, че е доставил за проц*ния период топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден имот, като последният не е пр*тирал насрещно – не е заплатила дължимата цена, с което се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Излага, че е изпратил покана до ответника за плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който намира исковете за неоснователни. Сочи, че проц*ното помещение е обща част, а не самостоятелен обект, поради което за него не се дължат отделно суми за топлинна енергия.

Релевира възражение за погасяване на претендираните суми по давност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактич*ки и правни изводи:

По делото се представя Договор, сключен между * в гр. * ул. *“ № 6 и „*“ ООД (с 1 настояща фирма „*” ООД) за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

Представят се фактури за фактурирана топлинна енергия на * в гр. * ул. *“ № 6, вх. А, общо помещение, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия, издавани на * в гр. * ул. „*“ № *, ап. *.

Представен е Акт за разпределение на кубатурата в жилищна сграда на ул. „*“ № 6 за ап. таванско помещение, състоящо се от стая, клозет и антре.

От Удостоверение от ГИС София се установява, че старото название на настояща ул.

„*“ е ул. „*“.

Ищецът основава претенцията си на твърдения за наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника. Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.

59 ЗЗД е налице в случаите, когато е увеличено без основание имущ*твото на едно лице за сметка на имущ*твото на друго лице, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Настоящият състав намира, че тези предпоставки са налице, когато при липса на облигационно отношение – н*ключен писмен договор или такъв с изтекъл срок, едно лице ползва доставена от топлопреносното предприятие топлинна енергия в имота като сп*тява разходи за плащане на дължимата цена, с което се обогатява. Съответно топлопреносното предприятие обеднява, тъй като не получава цената на доставената топлинна енергия, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от общи факти – доставката на топлинна енергия до имота и ползването от ответника.

По делото не се установява между страните да е сключен договор по смисъла на чл.

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника по правилата за неоснователно обогатяване.

Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца сумата, с която се е обогатил до размера на обедняването. В случая размера на обедняването и обогатяването е един и същ – стойността на доставената до имота топлинна енергия.

По отношение на извършването на дялово разпределение в проц*ната сграда от лице, различно от ищеца следва да се има предвид, че с представения договор, сключен между *“ ЕАД и „*“ ООД (с настояща фирма „*” ООД), се уреждат взаимоотношенията между двете друж*тво по отношение на извършване на услугата „дялово разпределение“ от третото лице – помагач, което се възлага в негова теж*т от ищеца. За осъщ*твяването на това не е необходимо съгласие на абонатите, нито се изисква същите да бъдат страна по сключения договор. Член 139, ал. 2 ЗЕ предоставя възможност дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост да се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на 2 лице, вписано в публичния регистър.

Доколкото ответникът по делото се е обогатил с цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните на съдебно-технич*ка експертиза, според която имотът представлява вградено в подпокривното пространство, едностайно жилище със санитарен възел, представляващо самостоятелен обект с радиатор и водомер. Макар свързан към обезвъздушителната мрежа на отоплителната инсталация на сградата, проц*ия радиатор с явява консуматор на ТЕ свързан към АС на сградата и като такъв следва да заплаща консумираната ТЕ. Според изравнителните сметки и данните от ФДР в проц*ия имот им 1 бр. радиатор с ИРРО, за който поради липсата на достъп от ФДР начисляват служебна ТЕ по МСРС. ФДР съобщават, че не разполагат с проектна документация за изграждане на отоплителна инсталация в проц*ния имот. В периода с липса на достъп ТЕ за БГВ се начислява служебно на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1бр. потребител.

Според ФДР потребителите са били 4 бр. На абоната не е начислявано допълнително колич*тво вода по чл. 69. Сумата, която абонатът дължи за ТЕ, е 2562,77 лева, без предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън проц*ния период, без суми за дялово разпределение и без лихви. Сумите за период 05.2022 г. - 06.2022 г. са изчислени при 20% ДДС, а за периода 07.2022 г. - 04.2023 г. при 9% ДДС. Сумата за дялово разпределение е 30,65 лева.

От приетите по делото доказателства съдът приема, че независимо, че се касае за общо помещение, то същото представлява обособен обект, в който са монтирани отоплителни уреди и уреди за дялово разпределение и в който се консумира топлинна енергия.

Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, изв*тни на страните, на м*ечни вноски с установен в общите условия падеж. Пр*тациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично изв*тни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат същ*твения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и изв*тен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните друж*тва за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от *.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на 3 установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на иск, р*п. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 13.02.2025 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за м*ечните вноски с падеж след 13.02.2022 г. или обхваща претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 13.02.2022 г. – 30.04.2023 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за периода 01.05.2021 г. – 12.02.2022 г. Така размерът на уважения главен иск, определен на основание чл. 162 ГПК, е 1559,04 лева.

По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите, направени от С* в решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, според което допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Размерът на иска за заплащане на сума за дялово разпределение, определен на основание чл. 162 ГПК, е *,64 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение на задължението длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.

Задължението за плащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е без определен срок за изпълнение, поради което за изпадането на длъжника в забава е необходимо той да е бил поканен от кредитора да му плати. По делото е представена покана, за заплащане на задълженията на ответника за доставена топлинна енергия, изпратена на 28.11.2024 г., но неполучена от ответника, доколкото изв*тието за доставяне е непопълнено.

Поради това съдът приема, че доколкото ответникът не е бил поканен да заплати претендираните вземания, то същият не е бил поставен в забава и задължението не е станало изискуемо, с оглед на което исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на разноски на 232,28 лева (от общо направени разноски в размер на 130,55 лева – държавни такси в исковото и заповедното производства, 300 лева – депозит за експертиза, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното производства). Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно отхвърлената част от исковете, 4 но същият не е претендирал такива.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от *” ЕАД, ЕИК *, срещу * в гр. * ул. „*“ № *, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че * в гр. * ул. „*“ № * дължи на *” ЕАД на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер на 1559,04 лева, представляваща стойност на доставена от друж*твото топлинна енергия за периода 13.02.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното плащане и сума за дялово разпределение в размер на *,64 лева, за периода 13.02.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 13.02.2025 г. до окончателното плащане за топлоснабден имот – общо помещение – ап. * в гр. * ул. „*“ № 6, аб. № * за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № *8/2025 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 1559,04 лева до пълния предявен размер от 2599,81 лева и за периода 01.05.2021 г. – 12.02.2022 г. и над *,64 лева до пълния предявен размер от 30,67 лева и за периода 01.01.2022 г. – 12.02.2022 г., като погасени по давност.