Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 153 от 18.11.2024, Районен съд - Балчик

Съд
Районен съд - Балчик
Дело
Гражданско дело 379/2023
Вид
Решение № 153
Подписан
18.11.2024
В сила
12.12.2024
Състав
ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Балчик, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20233210100379 по описа за 2023 година

Производство е образувано по искова молба от „ ***“ ЕООД, ***,със седалище и адрес: *** В,представлявано от юрк. Е. Ц. /Пълномощник на управителите/ ,против С. А. А.,с ЕГН: ********** от *** с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415,ал.1,т.2 ГПК и ЦЕНА НА ИСКА както следва:

268.51лв. (общ размер), от които:245.20 лв. - главница;11.43 лв. - договорна лихва върху главницата;11.88 лв. - законна лихва за забава върху главницата,както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,до окончателното плащане на вземането.

Ищеца твърди, пред *** е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

На *** година, ответника е сключил Договор за паричен заем ***, по силата на който е получил сумата от 350.00 лева, срещу което се съгласил да върне на16 броя вноски по 32.00 лева в срок до ***, когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.23 %.

Твърди се че договора е скл.съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПК,по силата на който, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия 1 период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Договор за потребителски кредит *** на *** г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Твърди се ,че договора е скл. в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК ,която регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В случая се твърди, че представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, поради което било налице неговата действителен, като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

В чл. 8 от Договора за паричен заем страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 9 от Договора за паричен заем страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му.

В чл. 9, ал. 2 от Договора за паричен заем било уговорено правомощие на *** да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма, мейли, СМС-и и стикери.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г. „***“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата *** година, както и на посочения от него в договора електронна поща и телефонен номер, в случай, че такива са налични и подадени от задълженото лице на дата ***

Посочено е че ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то за надлежно връчване на уведомлението,следва да се счита за извършено с депозиране на исковата молба.

Твърди се че към датата на завеждане на исковата молба задължението все още не било погасено.

Моли съдът да приеме за установено, че ответникът С. А. А., ЕГН:

**********, дължи на „***“ ЕООД, *** парично вземане, конкретизирано в т.

9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. ***, а именно сумата в общ размер от 268,51 лв., 2 формирана както следва:главница в размер на 245.20лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 11.43лв. за период от *** до ***законна лихва за забава върху главницата в размер на 11.88 лв. за период от *** до ***, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения.

Същата се дължи от С. А. А., ЕГН: ********** по силата на чл. 8, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска С. А. А., ЕГН: ********** ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Твърди се че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. – дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Това породило правния интерес на ищеца от завеждане на иска.

Направено е доказателствено искане за присъединяване на ч.гр.д. *** по описа на *** .

На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски ,както и такива по заповедното производство.

С Исковата молба са представени и писмени доказателства.

Ответника С. А. А. с ЕГН********** ,чрез особения представител адв.Л. Х., в определения от съда срок по чл.131 ГПК подава писмен отговор.

Посочва ,че иска е допустим ,но изцяло неоснователен. Намира производството за допустимо с оглед твърденията за наличие на заповедно производство, респективно издадена по него заповед по чл. 410 ГПК, поради което искът е процесуално допустим, респективно не прави възражения относно подсъдността.

Направени са възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават,а именно ,че предявения иск е неоснователен и недоказан, по следните съображения:

Никъде в кориците на делото, като доказателство, не бил приложен договор за паричен заем, сключен между ищеца „***“ ЕООД и ответника С. А.

А. по силата на който да възникнат каквито и да било облигационни отношения. Има представен такъв договор, но с трето неучастващо по делото лице. Няма доказателства ответника да е надлежно уведомен за извършена цесия между „***“ ЕООД /цедент/ и „***“ /цесионер/ във връзка с чл.99, ал.3 3 от ЗЗД.

В тази вр.съдът със свое определение е задължил ищеца да представи в цялост преписката по договор за паричен заем ***/***г. скл.между С. А. А. и *** АД

В кориците на делото е приложена и скл.между ищеца и *** договор за прехвърляне на вземания от ***.

В приложение №1 към към анекс,от който е видно,че под *** е прехвърлен и договора скл.с ответника.

Моли ,съдът да отхвърли предявените срещу ответника С. А. А., обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани.

В хода на делото са депозирани писмени молби от ищеца,с които моли съдът да уважи исковата претенция,както и да им присъди разноските по делото.

Ответника,чрез особения си представител по същество моли исковата претенция да бъде отхвърлена.Представя писмени бележки.Пледира,за недействителност на договора.

Обстоятелствата от които произтичат претендираните права и възражения : сключен между страните договор за паричен заем *** с *** за сумата в размер на 350,00 лева ,както и че кредидодателя е прехвърлил своето задължение с договор за продажба и прехвърляне на вземания/Цесия от ***. между *** и ***.

Съдът е квалифицирал иска по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1,т.2 и чл.124, ал.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК,съдът е разпределил доказателствената тежест,като ищцовата страна е следвало да докаже по надлежния ред, че ответника е страна по договор за паричен заем, че не е заплатил претендираните суми по фактурите,както и че е изпълнил задълженията си относно уведомяването до длъжника,за прехвърляне на вземанията/Цесията/ ,да представи надлежни доказателства въз основа на които претендира вземането си, както и договорите за Цесия.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест,ищцовото дружество е приложило скл.договор за цесия,ведно с приложенията към него.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. *** по описа на ***, се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление е издадена Заповед *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми:245,20 лева – главница от *** ЕООД ,В качеството му на поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от ***г. на заемодателя *** по Договор за паричен заем ***/***г. ,ведно със законната лихва,считано от *** до окончателното изплащане на вземането, сумата от 11,43 лева – договорна 4 лихва върху главницата за периода от *** г. до ***; сумата от 11,88 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от *** до ***, сумата от 25,00лева – платена държавна такса,както и разноски за юр.квъзнаграждение в размер на 50,00лева.

Заповедта не е връчена на длъжника.

С Определение № 309/19.06.2023 г. ,на осн.чл.415,ал.1,т.2 от ГПК,съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването.

В изпълнение на дадените му указания, заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

От представените по делото доказателства- Договор за паричен заем ***/***г.е сключен между *** АД като кредитор и ответника А. като заемополучател, от който е видно, че заемодателя е предоставил на заемополучателя заем в размер на 350,00 лева.

Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия заем в срок от 16 седмици, на 16 вноски съгласно погасителния план .Всяка вноска е била в общ размер на 23,33 лева.Датата на първата вноска била договорена на *** а ден и час на плащане, в петък. Между страните е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,00 % и годишен процент на разходите от 46,13 %. И лихвен процент на ден,приложим при отказ от договора-0,11%Така общо дължимата по договора сума е в размер на 373,28лева.

Договорът е подписан лично от заемополучателя и съг.ДР към договора е уведомен за пр.последици на договора.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***., по силата на които цедентът "*** " ЕООД прехвърля на цесионера – ищец по делото "***" ЕООД свои вземания, посочени в приложение № 1 към договора срещу уговорената покупна цена. Представено е извлечение от приложение № 1, видно от който под *** е вписано задължението на ответника.

За извършената цесия ответника не е бил уведомен.

В исковата молба е посочено че същата следва да се счита за връчена/уведомена,с връчването на ИМ.