Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2040 от 26.07.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8098/2021
Вид
Решение № 2040
Подписан
26.07.2022
В сила
26.07.2022
Състав
Станимира Иванова, Божидар Иванов Стаевски, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 5 · Закон за пощенските услуги
  • чл. 301 · Търговски закон
  • чл. 327 · Търговски закон
  • чл. 367 · Търговски закон
  • чл. 372 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2040 гр. София, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20211100508098 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20083603/01.04.2021г. по гр.д. № 31313 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 180-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че „М.Г.“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„****, Бизнес сграда ****, офис 213 дължи на „И.Т.“ ООД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“**** заплащане на сумата от 6701,16лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението22.10.2018г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за осъществени доставки по договор за пощенска услуга № 2436/01.06.2015г.

, за което са издадени фактура № 0006056884/09.11.2017г. на стойност от 1370,75лв; фактура № 0006056885/09.11.2017г. на стойност от 1190,64лв; фактура № 0006056886/09.11.2017г. на стойност от 1303,90лв; фактура № 0006056887/09.11.2017г. на стойност от 1475,83лв; фактура № 0006056888/09.11.2017г. на стойност от 1360,04лв., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 5248 / 2018г. по описа на РССтара Загора, като М.Г.“ ООД, ЕИК **** е осъдено да заплати на „И.Т.“ ООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски от 4703,04лв. по исково и по заповедно дело.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25073498/26.04.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 1

23.04.2021г. от ответника по исковете „ М.Г.“ ООД, ЕИК **** в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че районният съд не бил обсъдил възраженията му, приетите фактури и товарителници не доказвали задължението, а и ищецът сам бил определил размер на възнаграждението си.

Последното включвало няколко елемента – транспорт, гориво и допълнителни такси, не бил ясен начин на формиране и основанието за дължимостта на сумите по фактури. Клаузите в договора за определяне на цената противоречали на принципа за равнопоставеност на страните и били нищожни. Доставките не били извършени не било доказано приемането им от получателите, в товарителниците не бил добавен квалифициран електронен подпис по см. На чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП. Договорът бил от 01.056.2015г. със срок от 12 месеца, процесните фактури и товарителници били след срока на този договор и не били част от предмета му. Мълчаливо продължаване на срока не било предвидено като възможност. Ищецът не бил посочил какви такси обхващат процесните претенции и това било нередовност на исковата молба, не била представена и банкова сметка съобразно чл. 127, .4 от ГПК.

Не била разпределена доказателствена тежест по тези възражения, поискал е да се допусне техническа експертиза Подписването на фактурите не означавало че работата е приета от ответника, нито че се е съгласил с посоченото в тях възнаграждение и с начина по който то е формирано.

Нямало основани за приложението на чл. 301 от ТЗ. Претендирал е разноски.

Въззиваемият – ищец „И.Т.“ ООД, ЕИК **** е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд е правилно. Посочил е, че страните били обвързани от договора от 01.06.2015г-., н споразумението от 06.06.2016г. се сочело същото . С договора ответникът се съгласил цените да се определят по действащия към момента на доставката „ UPS Справочник за услугите и тарифите“ за клиенти в България . Процесните фактури не били оспорени в срока по чл. 2.5. от договора, начин на формиране на цените бил ясен В споразумението се признавала дължимостта на сумите по 56 фактури, приет е план за издължаването им, тези фактури били платени, като те били идентични по съдържание с процесните. По ел.поща били разменени писма, сочещи че ще започне плащане и по следващите фактури. „Правилата и условията на UPS за превоз на пратки“, както и актуалния „справочник за UPS България“ било известно на страните, то било публикувано и на уебсайта на ищеца, на всяка товарителница било записано дестинация, тегло на пратка, вид на услуга и това позволявало да се определи цената Разпоредбата на чл. 4.1. от договора предвиждал автоматично продължаване на срока на договора, а кои нито една от страните не заяви писмено нежелания за същото.

Този договор бил основание за издаване на изпълнителен лист и постановяване на осъдителни решения по други дела.

Претендирал е разноски.

С определението по насрочване доказателственото искане на въззивника 2 за съдебно-техническа експертиза е отхвърлено, като са изложени подробни мотиви които е безпредметно да се повтарят.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 34954/27.12.2018г. по регистъра на РС-Стара Загора, изпратена по подсъдност на СРС, депозирана от И.Т.“ ООД , ЕИК **** срещу М.Г.“ ООД, ЕИК **** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. чл.

415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. вр. с чл. 372 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД да признае за установено, че М.Г.“ ООД, ЕИК **** дължи на И.Т.“ ООД, ЕИК **** заплащане на сумата от общо 6701,16лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 22.10.2018г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за осъществени куриерски услуги по договор за пощенска услуга № 2436/01.06.2015г. , за което са издадени фактура № 0006056884/09.11.2017г. за 1370,75лв; фактура № 0006056885/09.11.2017г. на стойност от 1190,64лв; фактура № 0006056886/09.11.2017г. на стойност от 1303,90лв; фактура № 0006056887/09.11.2017г. на стойност от 1475,83лв; фактура № 0006056888/09.11.2017г. на стойност от 1360,04лв., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 5248 / 2018г. по описа на РС-Стара Загора, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че страните били обвързани от договора от 01.06.2015г., извършил пощенските услуги, за които били издадени процесните фактури, но сумите не му били платени. Пратките били международни в системата UPS, справочника и правилата за тези доставки били част от договора, общи условия също, съгласно т. 26 от тях пратката се счита за изпълнена с доставянето и оглед. За извършените пратки били съставяни товарителници, фактури, нямало рекламации, фактурите били получени и подписани от представител на ответника.

Ответникът М.Г.“ ООД, ЕИК **** е оспорил исковете. Навел е твърдения, че исковата молба била нередовна защото не сочела как се формира възнаграждението за пратките, а цената включвала различни елементи, не била посочена и банкова сметка на ищеца съобразно изискването на чл. 127, а 1, т. 4 от ГПК.

Издаването на фактурите не установявало доставката. Товарителниците не сочели данни за вида на изпълнения транспорт п отделните сделки, не съдържали необходима информация и не доказвали възникването на задължението. Това били електронни товарителници, приложимо било правото на държавата, в която се издават, доказателства че сделка е с8ключена не били ангажирани при съобразяване характера на товарителницата като документ. Оспорил е товарителниците . Голяма част от задължението било определено едностранно от ищеца по начин, за който ответникът не бил уведомен към момента на сключването на твърдените договори за превоз , заявката за превоз не включвала всички елементи от претендираното възнаграждение , не дължал допълнителните такси, не дължал и начисленото за транспорт, защото 3 не било ясно какво е ценообразуването му. Приетите неподписани списъци не установявали извършването на доставките Не бил подписвал писмо изх. № 387816.02.2018г. Претендирало е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 5248/2018г. по описа на РССтара Загора, от което се установява, че по заявление вх. № 27892/22.10.2018г. със заповед по чл. 410 от ГПК районният съд е разпоредил „М.Г.“ ООД, ЕИК **** да заплати на „И.Т.“ ООД , ЕИК ****, сумата от 6701,16лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението22.10.2018г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за осъществени доставки по договор за пощенска услуга № 2436/01.06.2015г. , за което са издадени фактура № 0006056884/09.11.2017г. на стойност от 1370,75лв; фактура № 0006056885/09.11.2017г. на стойност от 1190,64лв; фактура № 0006056886/09.11.2017г. на стойност от 1303,90лв; фактура № 0006056887/09.11.2017г. на стойност от 1475,83лв; фактура № 0006056888/09.11.2017г. на стойност от 1360,04лв, както и съдебни разноски о т 134,02лв. за държавна такса и 880лв. за възнаграждение за адвокат , за така издадена заповед длъжник е уведомен на 04.11.2018г. и е подал възражение на 14.11.2018г., на 29.11.2018г. заявителят е уведомен за необходимост да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представил на 27.12.2018г.

Прието е неоспорено от страните удостоверение № 30/03.11.2009г. , издадено от КРС, съгласно което „И.Т.“ООД е вписано в регистъра по чл. 59, ал. 5 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ за извършване на неуниверсална пощенска услуга – куриерски услуги.

Приети са подписани от страните издадени от ищеца на ответника фактура № 0006056884/09.11.2017г. на стойност от 1370,75лв. за доставки на пратки в по товарителници , издадени в периода от 18.10.2017г. до 20.10.2017г. ; фактура № 0006056885/09.11.2017г. на стойност от 1190,64лв за доставки на пратки в по товарителници , издадени в периода от 20.10.2017г. до 23.10.2017г.; фактура № 0006056886/09.11.2017г. на стойност от 1303,90лв за доставки на пратки в по товарителници , издадени в периода от 23.10.2017г. до 25.10.2017г.; фактура № 0006056887/09.11.2017г. на стойност от 1475,83лв за доставки на пратки в по товарителници , издадени в периода от 25.10.2017г. до 26.10.2017г.; фактура № 000605 6888/09.11.2017г. на стойност от 1360,04лв. за доставки на пратки по товарителници , издадени в периода от 26.10.2017г. до 27.10.2017г., с основание възнаграждение за извършена пощенска услуга по посочени конкретно във фактурите товарителници по дестинация от България до други държави, тегло на пратка и вида й – „недокумент“ , посочено е и как е формирано възнаграждението – за транспорт, за гориво, за допълнителни такси, отстъпката и цената по тарифата.

Прието е писмо от НАП от 15.03.2021г. сочещо, че процесните фактури са 4 отразени в дневник покупки за месец декември 2017г.

Приети са в превод на български език товарителници, описани във фактурите, сочещи, че пратката е мостра, посочено е тегло и дестинация, обем и срок на доставка, че транспортни разходи са за сметка на изпращача, който е Метаморфоза Бутик“ , че пратка е на Ю Пи ес „Сейвър“ – икономична.

Приети са издадени от М.Г.“АД фактури през октомври 2017г. за рокли с получатели физически лица извън България.

Приет е договор от 01.06.2015г., носещ подписи за страните по него, съгласно който ищецът се е задължил да извършва многократно международно транспортиране на пратки на ответника в системата UPS за България срещу възнаграждение до 5 дни от получаване на фактурата, като съгласно чл. 2.5. от договора до 3 дни от получаване на фактурата възложителят може да я оспори, неоспорването в този срок се приравнява на приемане . Съгласно чл. 3.1. цените се определят по действащата към момента на изпращане на пратката UPS справочник за услугите и тарифите за клиенти в България, за експортните пратки се уговаря отстъпка от 80% за зони 1,2,4,5,6,7,8,9,10, както и 86% от допълнителната такса гориво, определена за месеца. Съгласно чл. 4.1. от договора срок на действие е 12 месеца от сключването му, но ако в рамките на един месец от изтичане на срока нито една страна не уведоми писмено другата, че желае да го прекрати, то срокът се продължава с още 12 месеца. Съгласно чл. 5.2. за неуредени случаи се прилагат Правила и условия на UPS за превоз на пратки и актуалните UPS справочник за услугите и Тарифите, които са публикувани на уеб сайта на ищеца.