Решение № 708 от 15.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. Д. в присъствието на прокурора Н. Ст. Н. като разгледа докладваното от Аделина И.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100605684 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Решение от 18.03.2026 г. по НОХД № 11043/2025 г., СРС, НО, 13-ти състав е признал подс.К. С. К. за виновен в това, че на 23.03.2021г. около 23:00ч. в гр.София, ж.к.Захарна фабрика, до блок 35, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – при поискване на документ за самоличност от страна на К.А.К. и Ф.Н.И. – полицейски служители при 03 РУ-СДВР, отказал да предостави такъв, като се обърнал към тях с думите „нещастници“, „боклуци“, „помияри“, „Ще ви уволня“, „********!“, при последвалото му задържане нанесъл удар с крак в областта на дясната ръка на К.К., а при транспортирането му до сградата на 03 РУ – СДВР продължил да обижда съпровождащите го полицейски служители с думите „нещастници“, „ще ми духате“ – престъпление по чл.325 ал.1 НК, като на осн. чл.78а ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му e наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 евро.

Със същото решение и на основание чл.189 ал.3 НПК подс.К. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 261,26 евро по сметка на СДВР.

Против решението е подадена въззивна жалба от адв.И., защитник на подс.К., с отправено искане за неговата отмяна и прекратяване на производството, поради изтекла давност и в тази вр. се акцентира на разпоредбите на чл.34 ал.1 и чл.82 ЗАНН. Отправено е 1 и алтернативно искане, а именно „да не се пристъпва към изпълнение на наказанието“, което искане отново е обосновано с довод за изтекла абсолютна давност С жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.Подобно искане не е отправено и в с.з., а и служебно настоящият съдебен състав не намери за нужно събирането на допълнителни доказателства.

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.319 ал.1 НПК; спазени са изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК; а атакуваното решение е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция адв.А., защитник на подс.К. поддържа жалбата при изложените в същата аргументи, като отново акцентира на изтекла абсолютната давност, предвидена за това деяние.В тази връзка се отправя искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наложеното наказание, а в условията на евентуалност се отправя и искане за неизпълнение на така наложеното наказание.

В хода на съдебните прения участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението на първия съд.

Подсъдимият К., редовно призован, не се явява и не изразява лично становище по същество на процесния спор.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е правилно и прецизно пресъздадена от първостепенния съд на база събрани всички допустими, необходими и относими доказателства за разкриване на обективната истина. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване, а именно установен е фактът на извършване на деянието, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е осъществено, както и данни за индивидуализация на наказанието.Нещо повече – по отношение на установените факти не се спори между процесните страни, поради което същите ще бъдат пресъздадени съвсем лаконично в настоящото решение.

Въззивната инстанция приема следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Кр.К. е със снета от първостепенния съд самоличност и с ЕГН **********.

Вечерта на инкриминираната дата 23.03.21г. обвиняемият бил в компанията на свидетелите Б.П., К.Г. и С.Г.. Четиримата се намирали в гр.София в л.а.Алфа Ромео, паркиран в ж.к.********. Горепосочените лица употребявали алкохол и слушали високо музика в спрелия автомобил, който през цялото време бил с отворени врати.Високата музика смущавала св.В.Д., която подала сигнал за шума на тел. 112. На така подаденото оплакване 2 и около 23.00ч. се отзовали свидетелите Ф.И. и К.К., и двамата служители към 03 РУ-СДВР, изпълняващи служебните си задължения като АП 122. Полицейските служители отправили забележка на четиримата мъже за спиране на музиката и след като нареждането им било изпълнено, те си тръгнали.Непосредствено след това обаче обв.К. и придружаващите го свидетелите отново пуснали силно музиката в колата; отново бил подаден сигнал и това довело до последващо посещение на инкриминираното място от страна на свидетелите К. и И.. При тяхното пристигане подс.К. слязъл от лекия автомобил и започнал да отправя множество и различни обиди и заплахи към полицейските служители, като ги нарекъл „нещастници", „боклуци", „помияри", „Ще ви уволня", „********!", като неизпълнил и полицейското разпореждане за представяне на документ за самоличност.Поради това, свидетелите К. и И. предприели действия по неговото задържане и в този момент обвиняемият оказал съпротива, като нанесъл удар с крак /ритник/ в областта на дясната ръка на св.Кр.К.. Независимо от оказаната съпротива, обвиняемият бил задържан.При транспортирането му до сградата на 03 РУ СДВР той продължавал да обижда полицейски служители, осъществили ареста му с думите: „боклуци", „ще ми духате".

Горните факти кореспондират изцяло с установените и от първоинстанционния съд.Фактическата обстановка се установява от събраните в хода на ДП доказателства, оценени по реда на чл.378 ал.2 НПК и проверените в хода на съдебното следствие.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от ОА рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното

В мотивите на контролираната съдебна инстанция правилно са оценени показанията на свидетелите В.Д., Б.П., К.Г., С.Г., Ф. И. и Кр.К..В съдържателен план горните свидетели излагат конкретни факти за време, място и обективирано от обв.К. поведение, като тази конкретика не може да бъде пренебрегната и се оценява за признак за достоверност и правдивост.По мнение на настоящия съд, правилно СРС приема свидетелските показания за еднопосочни, логични, последователни и лишени от съществени противоречия, поставящи под съмнение правдивостта им.За правилен се оценява и извода на основния съд досежно показанията на свидетелите Б.П., К.Г. и С.Г., които независимо че са приятели на обвиненото лице, то даденото от тях фактическо описание на реализираните събития е обективно и не създава предпоставки за предубеденост и заинтересованост.

Съдът няма основания да не кредитира и експертното заключение, доколкото същото е обективно, обосновано и професионално изготвено от специалист в областта, поради което бе използвано от съда при установяване на фактологията по делото. От него се установява 3 по несъмнен начин, че подс. К. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си.

При правилно установената фактическа обстановка първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е приела, че с поведението подс. К. е осъществила състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК.

С действията си, при поискване на документ за самоличност от страна на свидетелите Кр.К. и Ф.И., полицейски служители при 03 РУ-СДВР, обвиняемият отказал да предостави такъв, като се обърнал към тях с думите: „нещастници“, „боклуци“, „помияри“, „Ще ви уволня“, „********!“, при последвалото му задържане нанесъл удар с крак в областта на дясната ръка на св.К., а при транспортирането му до сградата на 03 РУ – СДВР продължил да обижда съпровождащите го полицейски служители с думите „нещастници“, „ще ми духате“, на обществено място К. от обективна страна е осъществил състава на престъплението „хулиганство".

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.325 ал.1 НК се състои в извършване на непристойни действия. Такива са всички неприлични действия, които очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък. Напълно се споделя извода на СРС за доказаност на авторството на непристойните действия, описани по-горе.Налице са и доказателства за настъпилия съставомерен резултат, а именно грубо нарушение на обществения ред.Действията на обвиняемия не са продиктувани от личен мотив, а са извършени по хулигански подбуди. Хулиганските мотиви се изразяват в проявеното от дееца явно неуважение към обществото, към представителите на изпълнителната власт (каквито са полицейските служители К. и И.), в демонстрираното явно незачитане на общоприетите норми за поведение (в случая да не пуска силна музика след 22.00ч. и да се изпълняват полицейски разпореждания), ясно показвайки с действията си, че той не се счита обвързан от спазването на установените правила и норми, и се отнася към тях с явно пренебрежение.

Правилно първият съд е приел, че обв.К. е извършил деянието при пряк умисъл и при наличие на специфични хулигански мотиви, като е съзнавал и е целял настъпването на обществено опасните последици, настъпили вследствие на целенасочените му действия по съпротива на орган на власт.Това е така, защото е целял да увреди установения в страната правов ред и обществено спокойствие, доколкото именно тези обществени отношения са обект на престъпното посегателство.В настоящия случай К. е съзнал осъщественото от обективна страна престъпление, т.к. са налице кумулативно дадени към датата на тяхната противоправна постъпка и двата му съставомерни признака, а именно освен, че действията му са неприлични и безсрамни, с което са скандализира обществото, то същите засягат обществените отношения в груба форма, чрез демонстрирана съпротива против установения ред и не на последно място чрез действията си изразява открито високата степен на неуважение към личността на полицейските служители, които в изпълнение на своите служебни задължения го задържат.

В настоящия случай първият съд правилно е счел, че са налице всички предпоставки за приложение на чл.78а, ал. 1 НК. Изпълнени са всички кумулативно предвидени 4 материалноправни предпоставки, а именно обв.К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, а също и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Не е налице и нито една от предвидените в чл.78а ал.7 НК забрани за приложението на диференцираната процедура.По отношение на констатираните от СРС смекчаващо и отегчаващо отговорността обстоятелства, настоящата въззивна инстанция се солидаризира с направения извод, че административно наказание „глоба“ следва да се определи в размер над минималния, но по-нисък от средния, като размер от 1000 евро би изпълнил целите на чл.36 НК и се явява справедливо наказание, с оглед конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, най-вече с оглед обстоятелството, че се касае за осъществено хулиганство спрямо полицейски служители, като в допълнение се отчита и цялата конкретика по делото, доколкото реализираните събития са осъществени в късната част на денонощието, при пусната силна музика и то в силно населен жилищен район, което нарушава и спокойствието на живущите в този район граждани.