Решение № 4357 от 04.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4357 гр. София, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506090 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца П. Й. К., чрез адв. С. Г., срещу решение № 962 от 10.02.2022 г. по гр.д. № 29778/2021 г. на СРС, ГО, 79 състав, с което са отхвърлени предявените от същия против „ПСТ Г.“ ЕАД искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ – за присъждане на сумата 8913,12 лв., представляваща неплатена част от дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на сумата 351,57 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата 8913,12 лв. за периода 05.01.2021 г. – 26.05.2021 г.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с чл. 15, ал. 2 НСОРЗ и поради необоснованост на изводите на съда, че допълнително възнаграждение чрез коефициент трудово участие зависи не само от отработеното време, но и от преценката на прекия ръководител за представянето на работника. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е съобразил обстоятелството, че процесното допълнително трудово възнаграждение има постоянен характер, тъй като е изплащано на ищеца непрекъснато в периода от месец март 2016 г. до месец декември 2020 г., че работодателят не е представил индивидуалните карти за оценка на работника, както и че представените от ответника „Правила за разпределение 1 на допълнителни възнаграждения чрез КТУ“ не обвързват ищеца, тъй като нямат дата на изготвяне и не са били доведени до знанието му. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски по делото за двете инстанции.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответното дружество „ПСТ Г.“ ЕАД, чрез директора на дирекция „Правно обслужване“ Н.А., се поддържа правилност на първоинстанционното решене и неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че решението е съобразено с практиката на ВКС, според която допълнителното възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд, каквото е и претендираното вземане на ищеца, не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 НСОРЗ. Твърди се, че ищецът е бил запознат с правилата за разпределение на допълнителни възнаграждения чрез КТУ, тъй като от 01.03.2016 г., когато същите са започнали да се изплащат, до прекратяване на трудовото му правоотношение той не е възразявал, че не е запознат с тези правила или че те нямат действие спрямо него. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 200 лв.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предявените от П. Й. К. против „ПСТ Г.“ ЕАД искове по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

От фактическа страна по делото е установено следното:

С доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че в периода 22.08.2007 г. – 30.12.2020 г. между страните е било налице действително трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „Водач на МПС“, като със заповед № 67 I рз /30.12.2020 г. същото е било прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие; че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 7 330,56 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Тези обстоятелства се установяват и от представените трудов договор № I и 406/23.08.2007 г., допълнително споразумение № 252 Iпс/01.07.2010 г., допълнително споразумение № Iп333/08.09.2008 г., допълнително споразумение № Iп333/08.09.2008 г., допълнително споразумение № 123 IIрз/10.11.2014 г., допълнително споразумение № 47IIрз/20.12.2017 г., допълнително споразумение за увеличаване на месечното трудово възнаграждение № 132 II рз/19.12.2019 г., трудова 2 книжка на ищеца, молба от същия за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество от 29.12.2020 г., заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 67 I рз /30.12.2020 г., разпореждане на ТД на НОИ – София-град за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст № **********, както и от материалите, съдържащи се в трудовото досие на ищеца.

В трудовия договор е посочено, че в месечната заплата на работника се включва допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа над 3 години – по 0,6% за всяка година трудов стаж, но не е уговорено задължителен елемент от заплатата да бъде заплащането на допълнително трудово възнаграждение КТУ (коефициент трудово участие).

По делото са представени Вътрешни правила за организация на работната заплата на „ПСТ Г.“ ЕАД, в които е посочено, че са влезли в сила на 01.03.2016 г., Правила за разпределение на допълнителни възнаграждения чрез коефициент трудово участие (КТУ) на „ПСТ Г.“ ЕАД и приложение № 1 към правилата. Според тях месечните индивидуални работни заплати на работниците и служителите в дружеството са поставени в зависимост от текущо постигнатите резултати по количествени и качествени параметри и приноса на съответния работник/служител и се определят според действително отработеното време, начисленията по КТ, вътрешните правила за организация на работната заплата (ВПОРЗ), други нормативни актове и индивидуалния принос, отразен като коефициент за трудово участие. Допълнителните възнаграждения за трудово участие се заплащат по правилата за разпределение на допълнителното трудово възнаграждение чрез КТУ. Размерът на средствата за допълнително материално възнаграждение чрез КТУ за всяко звено/отдел е в пряка зависимост от приноса към определените средства за текущия месец, изразен в процентно съотношение към тях. Всеки работник и служител получава оценка за труда си през текущия месец по определен брой показатели (срочно и качествено изпълнение на поставените основни задачи, изпълнение за спешно поставени задачи, степен на отговорност, оценка на прекия ръководител), като броят от събраните точки по показателите определя коефициента за трудово участие.

В проведеното пред първата инстанция открито съдебно заседание ищецът е оспорил посоченото в § 3 ЗР ВПОРЗ обстоятелство, че правилата влизат в сила от 01.03.2016 г.

Заявил е, че тази дата не е достоверна и не може да се приеме, че тези правила са действали в процесния период. Относно Правила за разпределение на допълнителни възнаграждения чрез коефициент трудово участие (КТУ) на „ПСТ Г.“ ЕАД и приложение № 1 към тях се твърди, че също не се отнасят за процесния период, тъй като нямат дата на утвърждаването им.

И двата документа са подписани от председателя на съвета на директорите Цветан Цонев и изпълнителния директор К.Ц.. Автентичността на документите не е оспорена. От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че лицето Цветан Цонев е бил вписан като председател на СД от 25.04.2014 г. до 14.06.2016 г., от което следва, че ВПОРЗ и Правила за разпределение на допълнителни възнаграждения чрез коефициент трудово участие (КТУ) на „ПСТ Г.“ не са утвърдени след 14.06.2016 г. и са действали в процесния период. А и ищецът 3 не твърди за спорния период да са били налице други правила, въз основа на които да му се дължи допълнително възнаграждение КТУ при сочените от него условия и въз основа на които му е изплащано допълнително възнаграждение КТУ за периода от 01.03.2016 г. до прекратяване на трудовото правоотношение, описано в платежните фишове като „Коефициент ТУ“.

От фишове за работна заплата за периода месец март 2016 г. – месец декември 2020 г. се установява, че освен основна заплата и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит ежемесечно на ищеца е начисляван и КТУ в различен размер.

От заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че в периода март 2016 г. – декември 2020 г., за месеците, през които има отработени дни, на ищеца е начислявано допълнително трудово възнаграждение „коефициент трудово участие“, с изключение на месец ноември 2020 г., през който ищецът е отработил 5 дни и не му е начислено такова. Експертът приема, че допълнително трудово възнаграждение „коефициент ТУ“ представлява възнаграждение по чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата – за текущо постигнати резултати от труда, тъй като размерът на начисляваното допълнително възнаграждение е различен през различните месеци и не се установява зависимост единствено от отработеното време, а и от оценката на работодателя. Последният пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение между страните е месец октомври 2020 г., през който ищецът е отработил 22 от общо 22 работни дни. За този месец му е начислено трудово възнаграждение в размер на 2 707, 28 лв., която сума включва: 920 лв. – основно трудово възнаграждение, 294, 40 лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (32 %) и 1 492, 88 лв. – коефициент за трудово участие. Брутното трудово възнаграждение на ищеца, определено съгласно чл. 228 КТ и чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, възлиза на 1214,40 лв.: 920 лв. – основно трудово възнаграждение и 294, 40 лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Според експерта, в размера на брутното трудово възнаграждение не следва да се включва допълнителното възнаграждение коефициент ТУ, тъй като не е уговорено в трудовия договор от страните като такова с постоянен характер и не зависи единствено от отработеното време, но и от оценката на работодателя.

От правна страна:

Предпоставките за уважаване на предявения от П. Й. К. против „ПСТ Г.“ ЕАД иск по чл. 222, ал. 3 КТ, за заплащане на сумата 8913,12 лв., представляваща неплатена част от дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, са следните: а) прекратяване на трудовото правоотношение с ответника „ПСТ Г.“ ЕАД след като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (основанието за прекратяване е без значение); б) придобиване при същия работодател или в същата Г.а предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години; в) размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца, получено за последния пълен отработен месец 4 преди прекратяване на трудовото му правоотношение, въз основа на което следва да се изчисли дължимото обезщетение.

В случая е установено, че П. Й. К., при прекратяване на трудовото си правоотношение с „ПСТ Г.“ ЕАД, е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че е придобил при същия работодател 10 години трудов стаж през последните 20 години, както и че дружеството му е платило обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 7330,56 лв.

Сумата 7330, 56 лв. е формирана на база шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, възлизащо на 1214,40 лв. и включващо 920 лв. – основно трудово възнаграждение и 294, 40 лв. – допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (32 %).