Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15352 от 11.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56033/2023
Вид
Решение № 15352
Подписан
11.08.2025
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 407, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 15352 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20231110156033 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и иск с правно основание чл. 3 Граждански процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 49 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът С. В. В. твърди, че с Решение № 358372/12.03.2018 г., постановено по гр. дело № 18330/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав е осъден да заплати в полза на „Т. София“ ЕАД следните суми: 19, 67 лв. – разноски за заповедно производство и 284, 27 лв. – разноски в исковото производство. На 29.06.2023 г. „Т. София“ ЕАД се снабдило с изпълнителен лист за тези суми. По повод на молба на кредитора и въз основа на този изпълнителен лист било образувано пред ЧСИ с рег. № 856 изпълнително дело № 20238560400937 в рамките на което били събрани следните суми: 5 лв. – такса за издаване на изпълнителен лист; 303, 94 лв. – съдебни разноски по изпълнителния лист; 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното производство; 40 лв. – публични задължения и 292, 88 лв. – такси по ТТРЗЧСИ. С определение от 26.02.2021 г., постановено по в. гр. дело № 8959/2018 г. по описа на Софийски градски съд, II – В въззивен състав е обезсилено първоинстанционното решение в частта, в която е призната за установена дължимостта от ответника С. В. на посочените в диспозитива суми и исковата молба на „Т.

София“ ЕАД е била върната. Предвид изложеното в полза на „Т. София“ ЕАД не са били налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист, респ. не е следвало срещу настоящия ищец да се събират процесните суми. Поведението му било злоупотреба с процесуални права, тъй като неговите служители знаели, че към датата на постановяване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, изпълнителното основание е било обезсилено.

Въз основа на изложеното ищецът претендира осъждането на ответника да му заплати сумата от 303, 94 лв. - принудително събрана по изпълнително дело № 20238560400937 по описа на ЧСИ с рег. № 856 като събрана на отпаднало основание и сумата от 447, 88 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултата на незаконосъобразно принудително изпълнение извършено при злоупотреба с процесуални права.

Върху двете суми се претендира законна лихва от 11.10.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане.

1

Претендира се адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/.

Ответникът „Т. София“ ЕАД оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че липсва съдебно решение, от което да е видно, че в полза на ищеца е установено, че претендираните суми не били дължими. Счита, че горните оспорвания е следвало да бъдат направени в производството по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Липсвали доказателства, че взискателят-ответник се е обогатил неоснователно.

Акцентира върху обстоятелството, че таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ е в полза на съдебния изпълнител и не е постъпвала в имуществото на ответника, за да се счита, че той се е обогатил с нея. Иска оставянето без уважение на предявените искове. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възънаграждение.

От фактическа страна съдът намира следното:

Със Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с вх. № 3054363/18.08.2016 г. „Т.

София“ ЕАД е поискало издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК срещу Е.Г.М. и срещу С. В. В. за заплащането на следните задължения: сумата от 1 800,94 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014г.30.04.2015г., ведно със законна лихва за периода от 18.8.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 137,15 лв. за периода от 15.9.2015 г. до 13.6.2016 г. и 338,76 лв. разноски по делото, а именно: 38,76 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Тъй като ищцовото дружество е заявило изрично, че търсената отговорност е в условията на разделност, е посочило, че от Е.Г.М. претендира сумата от 675,35 лв., заедно със законна лихва за периода от 18.8.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 51,43 лв. за периода от 15.9.2015 г. до 13.6.2016 г. и 127,04 лв. разноски по делото, а именно: 14,54 лв. държавна такса и 112,5 лв. възнаграждение на юрисконсулт, а от С. В. В. - сумата от 1 125,59 лв., ведно със законна лихва за периода от 18.8.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 85,72 лв. за периода от 15.9.2015 г. до 13.6.2016 г. и 211,72 лв. разноски по делото, а именно: 24,22 лв. държавна такса и 187,5 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Искането е уважено с издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение с дата 05.10.2016 г. по ч. гр. дело № 46517/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав. Заповедта е връчена редовно на сочените за длъжници лица и в законоустановения двуседмичен срок те са подали възражение, предвид на което със свое разпореждане от 08.02.2017 г. заповедният съд е дал указания на заявителя „Т. София“ ЕАД да предяви иск в едномесечен срок от съобщението.

Заявителят „Т. София“ ЕАД е предявил Искова молба с вх. № 2006237/24.03.2017 г., по която е образувано гр. дело № 18330/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав.

По делото е постановено Решение № 358372/12.03.2018 г., с което исковете са уважени частично. Ответникът С. В. В. е осъден да заплати на ищеца „Т. София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 19, 67 лв. – разноски в заповедното производство и сума в размер на 284, 27 лв. – разноски в исковото производство.

Срещу постановеното решение са постъпили въззивни жалби от „Т. София“ ЕАД и от С.

В. В. по повод на които е образувано в. гр. дело № 8959/2018 г. по описа на Софийски градски съд, II-В състав. На 26.02.2021 г. по делото е постановено определение, в чиято мотивна част е констатирано, че въззивният съд е извършил служебна проверка редовността на исковата молба, като е констатирал, че е налице противоречие между обстоятелствената й част, където като длъжници са посочени Е.Г.М. и С. В. В., а установителното искане до съда било насочено срещу Е.Г.М. и Т.С.М. Въпреки дадения на ищцовото дружество срок, то не е извършило отстраняване на констатираното противоречие и с цитираното определение въззивният съд е върнал исковата молба на „Т. София“ ЕАД в частта, с която са предявени установителни искове срещу С. В. В. и като последица от това е обезсилил решението в частта, в която са уважени предявените срещу него установителни искове. Обезсилил е и решението в частта, в която ответникът С. В. В. е осъден да заплати на ищеца „Т. София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 19, 67 лв. – разноски в заповедното производство и сума в размер на 284, 27 лв. – разноски в исковото производство.

2

Определението е подлежало на обжалване само в останалата му част, в която въззивната жалба на С. В. е оставена без разглеждане. Определението е връчено на „Т. София“ ЕАД на 11.03.2021 г.

На 26.06.2023 г. ищецът по гр. дело № 18330/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав „Т. София“ ЕАД е подал Молба с вх. № 25026216, с която е поискал издаването на изпълнителен лист за присъдените по делото разноски. Молбата е уважена от съда с негово Разпореждане № 20095631/29.06.2023 г. За издадения изпълнителен лист е направено надлежно отбелязване върху решението, като в това отбелязване е вписано, че има издаден изпълнителен лист за сумите 19, 67 лв. и 284, 27 лв.

По настоящето дело и приет като писмено доказателство изпълнителен лист от 29.06.2023 г., в който е посочено, че длъжникът С. В. следва да плати на „Т. София“ ЕАД следните суми: 19, 67 лв. – разноски по ч. гр. дело № 46517/2016 г. по описа на СРС, 79 състав и сума в размер на 284, 27 лв. – разноски по гр. дело № 18330/2017 г. по описа на СРС, 79 състав.

По делото е представен Покана за доброволно изпълнение с изх. № 26582/14.09.2023 г., издадена по изпълнително дело № 20238560400937 по описа на ЧСИ с рег. № 856 отправена до С. В. В., в качеството му на длъжник за заплащането в полза на „Т. София“ ЕАД на сума в размер на 791, 82 лв., представляваща: 5 лв. – неолихвяемо вземане; 303, 94 лв. присъдени разноски в гражданско производство; 150 лв. – приети разноски за юрисконсултско възнаграждение; 40 лв. – публични вземания и 292, 88 лв. – разноски по Тарифа към ЗЧСИ.

Прието по делото е и Удостоверение с изх. № 14909/12.06.2025 г., издадено по изпълнително дело № 20238560400937 по описа на ЧСИ с рег. № 856, в което е посочено, че от длъжника по делото С. В. В. са принудително събрани на 19.09.2023 г. сума в размер на 791, 82 лв. и на 16.10.2023 г. сума в размер на 48, 01 лв. С преводно нареждане от 18.10.2023 г. в полза на „Т. София“ ЕАД са преведени следните суми: 5 лв. – разноски за издаване на изпълнителен лист; 19, 67 лв. – разноски по ч. гр. дело; 284, 27 лв. – разноски по гр. дело и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Били събрани от длъжника и погасени с тези суми преведените авансово от взискателя „Т. София“ ЕАД разноски и такси по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, представляващи следните суми: 36 лв. по т. 9 от Тарифата; 24 лв. по т. 1 от Тарифата; 60 лв. по т. 2 от Тарифата; 24 лв. по т. 5 от тарифата; 2, 60 лв. по т. 31 от Тарифата, 1, 50 лв. от Тарифата и 1, 50 лв. от Тарифата или обща сума в размер на 149, 60 лв. На 18.10.2023 г. в полза на НАП е преведа сума в размер на 40 лв., с която са погасени публични задължения по изпълнително дело № 2212413668/22. По сметка на ЧСИ с рег. № 856 са преведи на 16.11.2023 г. такси и допълнителни разноски.

От правна страна съдът намира следното:

Подадената искова молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.

По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищецът е било да докаже, че е платил сумата от 303, 94 лв. като принудително събрана по изпълнително дело № 20238560400937 по описа на ЧСИ с рег. № 856, че ответникът я е получил и че основанието, на което тя е получена е отпаднало.

Ответникът следва да докаже, че е получил сумата на правно основание.

Характерното за неоснователното обогатяване в хипотезата на получена парична сума при начална липса на основание е, че парична сума е изплатена без да е имало каквото и да е правоотношение между страните, при нищожен акт, а в случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяне на унищожаемостта. В процесния случай се установява, че с постановяването на Решение № 358372/12.03.2018 г. по гр. дело № 18330/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав в полза на ищеца по делото „Т.

София“ ЕАД е възникнало изпълнително основание за издаването на изпълнителен лист срещу ответника С. В. в частност за следните суми: 19, 67 лв. – разноски в заповедното производство и сума в размер на 284, 27 лв. – разноски в исковото производство. С подаването от С. В. на Въззивна жалба с вх. № 5060526/12.04.2018 г. тя е проявила своя 3 суспензивен ефект срещу постановеното решение, т.е. с това процесуално действие е отложено влизането му в сила до окончателното решаване на правния спор. Предвид изложеното към този момент „Т. София“ ЕАД е имало нестабилно изпълнително основание.

С постановеното по в. гр. дело № 8959/2018 г. по описа на Софийски градски съд, II-В състав определение на 26.02.2021 г. е обезсилено частично съдебното решение на първоинстанционния съд, респ. е обезсилено и изпълнителното основание. Въпреки това ищецът „Т. София“ ЕАД се е снабдил на 29.06.2023 г. с изпълнителен лист и е инициирал изпълнително дело № 20238560400937 по описа на ЧСИ с рег. № 856 в рамките на което е събрана по принудителен ред от длъжника без да има основание за това сума в размер на 303, 94 лв., от които: 19, 67 лв. – разноски по ч. гр. дело и сума в размер на 284, 27 лв. – разноски в гр. дело. От неоспореното по делото Удостоверение с изх. № 14909/12.06.2025 г., издадено по изпълнително дело № 20238560400937 по описа на ЧСИ с рег. № 856 се установява, че на 18.10.2023 г. тази сума е изплатена на взискателя по изпълнителното дело „Т. София“ ЕАД по банков път. Доказа се по делото, че ответното дружество е получило без основание принудително събраната от С. В. сума.