Решение № 2371 от 10.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2371 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100503199 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20211389 от 15.11.2021 г. по гр.д. № 23439/2021 г.

Софийски районен съд, 32 състав отхвърлил предявения от К. Б. Г. (Ф.), ЕГН **********, срещу „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *******, иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер 10 799.57лв. по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 14894/2007 г. на СРС, 30 състав, въз основа на който е образувано изп.д. № 1596/2021 г. по описа на ЧСИ М.Б.. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 300 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата К. Б. Г., която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първостепенният съд неправилно приел, че от датата на издаване на изпълнителния лист на 09.07.2007 г. до датата на образуване на изпълнителното дело на 31.05.2012 г. не е изтекла 5-годишната погасителна давност. В нарушение на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът приел, че 1 молбата за образуване на изпълнителното дело е прекъснала давността.

Съгласно тълкувателното решение, давността се прекъсвала с предприемане на изпълнително действие. Районният съд не обсъдил приетите преписи от три изпълнителни дела, видно от които било, че по първото изпълнително дело не били предприети никакви изпълнителни действия, спиращи погасителната давност. Съдът не посочил нито едно изпълнително действие по трите дела, образувани в периода 2012 – 2021 г., годно да прекъсне давността по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Изводите на СРС, че всяка молба без последващо изпълнително действие прекъсва погасителната давност, противоречали изцяло на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приело, че Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е загубило сила.

Практиката на ВКС по прилагането на ТР 2/13 г. възприемала, че давността се прекъсва директно с изпълнителното действие, а в случаите когато такова не е налице, то не е налице изпълнителен способ, който да е прекъснал давността. Видно от изп.д. № 5027/2012 г., спрямо К. Г. не били предприемани никакви изпълнителни действия, а такива не били предприети и спрямо никой от солидарните длъжници. Поради това и делото било прекратено с постановление на ЧСИ от 04.10.2016 г. Неправилно първоинстанционният съд приел, че до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла.

Съдът не взел предвид и че давността не е прекъсвана, тъй като видно от изпълнителните дела по тях не била събрана нито една държавна такса от взискателя. Дори да се приемело, че давността е прекъсната от 26.06.2015 г., 5-годишната давност отново била изтекла на 26.06.2020 г. До този момент не били предприемани никакви изпълнителни действия, прекъсващи давността.

По образуваното на 08.11.2017 г. изп.д. № 6810/2017 г. не били предприети никакви изпълнителни действия. Следващата молба на взискателя за образуване на изпълнитело дело била от 15.01.2021 г. С оглед твърденията в исковата молба и възприетото с т. 4б на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, че срокът по чл. 147 ЗЗД е преклузивен, съдът имал служебно задължение да следи за този срок.

Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък 2 по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от 22.03.2023 г.

Въззиваемата страна „БАНКА ДСК“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски (юрисконсултско възнаграждение) за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата от общо 10 799.57 лв., от които 8 868.33 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 13.05.2004 г., 1 381.24 лв. – лихви за периода 28.10.2005 г. – 25.06.2007 г., и 550 лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.07.2007 г. въз основа на несъдебно изпълнително основание чл. 237, ал. 1, б. „в“ ГПК (отм.) по гр.д. № 14894/2007 г. на СРС, 30 състав.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно. Макар в мотивите си да е дал неточна квалификация на претенциите - по чл. 439 ГПК вместо по чл. 124, ал. 1 ГПК, районният съд е обсъдил правнорелевантните за спора факти и решението му не е недопустимо. С оглед оплакванията в жалбата въззивният съд намира решението и за правилно по следните съображения:

Чл. 116 ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва: с признаване на вземането от длъжника (б. „а”), с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство (б. „б”), и с предприемане на действия за принудително изпълнение (б. „в”).

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се 3 прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Съгласно Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, под „съдебен процес” по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД следва да се разбира не само исковия, но и изпълнителния процес, поради което погасителна давност не тече и докато трае изпълнителният процес относно вземането. С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.

Според т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно мотивите на тълкувателното решение, в хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Правилата относно спиране и отпадане на ефекта на прекъсването на давността в исковия процес са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен 4 способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от исковия процес, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Съгласно разясненията, дадени с т. 14 на същото тълкувателно решение, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД. С това производство не се започва принудително изпълнение. Негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение и с крайния акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Отмененият ГПК не съдържа уредба, подобна на тази на заповедното производство по сега действащия ГПК (чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК), поради което на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и поради едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист. Длъжникът узнава за това производство едва при връчването на призовката за доброволно изпълнение, когато давността е прекъсната с предприемане на действия за 5 принудително изпълнение от взискателя.

Според Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.

В практиката на ВКС след приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV ГО, решение № 127 от 12.07. 2022 г. по гр. д. № 2884 от 2021 г., III ГО и др.) се приема че в случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие (в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл.

426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ) е направено своевременно, но то (изпълнителното действие) не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно. Давност не тече, ако взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на взискателя.