Решение № 1212 от 13.12.2019, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е

Н И Е

1212/13.12.2019г. гр.

Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова при секретаря Д. Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д.№2801 по описа за 2019 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и осъдителен иск, с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.99 от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ***, считано oт 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от И.Г.Д. – М. и Е. К., излага, че със съобщение по ч.гр.д. №916/2015 г. по описа на ШРС, дружеството е уведомено от Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ за разпореждане на съда, постановено по чл.415 от ГПК, съдържащо указания за подаване на установителен иск срещу длъжника, ответник по настоящото дело Е.Л.С., ЕГН **********,***. В молбата се излагат твърдения, че на 30.01.2009 г. между Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Е.Л.С., ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление за сума от 15 000 лева.

Кредитът бил усвоен изцяло. Уговорени са падежна дата, лихвен процент и годишен процент на разходите. Договорът е сключен за срок от 120 месеца, с падежна дата за издължаване на месечните вноски- 28- мо число на месеца. Вземането на Банката било обезпечено с поръчителство от страна на Г.С.М.. Поради затруднения в изплащането на кредита, на 31.05.2012 г., между кредитора и ответника било подписано Допълнително споразумение към договора за кредит. На 29.01.2014 г. било подписано второ допълнително споразумение, с което страните се уговарят за удължаване на срока, като крайният падеж на договора е определен на 05.01.2024 г. С това споразумение страните постигат и договорки за запазване на лихвения процент и за промяна на падежната дата- пето число на месеца. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на кредита, последният, съгласно предвиденото в договора, е станал предсрочно изискуем. Ответникът, с писмо получено от последния на 11.12.2014 г., бил надлежно уведомен за упражненото право на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. „Банка ДСК“ ЕАД, на 23.04.2015 г., е подала в Районен съд Шумен заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за което е образувано ч.гр.д. №916/2015 г. по описа на РС Шумен. По това дело са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, в качеството му на кредитополучател, за следните суми: 12 639,98 лв. - неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.01.2009 г. и Допълнително споразумение към него от 29.01.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД; 2139,88 лв. – неплатена договорна лихва за периода от 06.03.2014 г. до 22.04.2015 г.; 62,39 лв. – неплатена лихвена надбавка за забава от 07.06.2014 г. до 22.04.2015 г.; 120,00 лв. – неплатени заемни такси до 22.04.2015 г., като е присъдена и законна лихва за забава върху главницата от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и извършените по делото разноски. На 15.07.2015 г. /след снабдяване със заповедта и изпълнителния лист/ между заявителя по ч.гр.д. №916/2015 г. по описа на РС Шумен и ищецът е сключен договор за покупко- продажба на вземания, по силата на който банката прехвърля на ищцовото дружество вземанията по горепосочената заповед за изпълнение, ведно с всичките му принадлежности, привилегии, изтекли лихви и обезпечения. Ищецът, въз основа на изрично пълномощно от цедента, е изпратил уведомление до длъжника за извършената цесия, което било получено от длъжника.

Отделно, ищецът заявява, че уведомява ответника за настъпилата цесия и с настоящата искова молба, към която са приложени всички документи за цедиране на вземането. Ищецът бил инициирал и принудително осъществяване на вземането си, като е образувано ИД№1028/2018 г. по описа на ЧСИ Даниела Златева. Не е налице погасяване на задълженията, поради което и предвид постъпилото от ответника възражение срещу заповедта, за ищеца, като цесионер възниквал интерес от предявяване на настоящите искове. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 12 639,98 лв. - неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.01.2009 г. и Допълнително споразумение към него от 29.01.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 2139,88 лв. – неплатена договорна лихва за периода от 06.03.2014 г. до 22.04.2015 г.; 62,39 лв. – неплатена лихвена надбавка за забава от 07.06.2014 г. до 22.04.2015 г.; 120,00 лв. – неплатени заемни такси до 22.04.2015 г., както и законна лихва за забава върху главницата от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 405 от 24.04.2015 год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 916/2015 г. по описа на Районен съд - Шумен. Претендира и разноски. При условие, че производството по установителните искове бъде прекратено, поради недопустимост, ищецът предявява евентуални осъдителни искове, да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 12 477,53 лева - неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.01.2009 г. и Допълнително споразумение към него от 29.01.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество, за периода от 05.05.2015 г. до 05.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. За евентуално заявените си претенции ищецът сочи, че претендира посочените суми въз основа на горепосочения договор за кредит, поради неплащане на задължението и настъпила през 2014 г., предсрочна изискуемост на цялото вземане.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез процесуалният си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи и възражения. Оспорва, че вземането е цедирано на ищеца с Договора за цесия от 15.07.2015 г. Обективира и възражение за изтекла погасителна давност.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№916/2015 г. по описа на ШРС, по реда на чл.417 и сл. от ГПК са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, в полза на Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжниците Е.Л.С., ЕГН ********** и Г.С.М., като е разпоредено двамата, в условията на солидарност, да заплатят на заявителя следните суми: 12 639,98 лв. - неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.01.2009 г. и Допълнително споразумение към него от 29.01.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника; 2139,88 лв. – неплатена договорна лихва за периода от 06.03.2014 г. до 22.04.2015 г.; 62,39 лв. – неплатена лихвена надбавка за забава от 18.03.2014 г. до 22.04.2015 г.; 120,00 лв. – неплатени заемни такси до 22.04.2015 г., като е присъдена и законна лихва за забава върху главницата от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и извършените по делото разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът Е.Л.С., чрез процесуален представител е подал възражение срещу заповедта. Съдът е уведомил заявителя за постъпилото възражение. В срока по чл.415 от ГПК, ищецът предявява настоящите искове.

При повторна преценка допустимостта на исковете, съдът съобрази следното:

Безспорно в случая ищецът обосновава активната си легитимация въз основа на настъпило, след издаване на заповедта за изпълнение, частно правоприемство. Но заповедното производство е инициирано от кредитор- банкова институция, въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК- извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземането на банката. Съгласно Решение №1/01.02.2017 г. на ВКС по т.д.№3228/2015 г., II т.о., ТК, когато заповедта за изпълнение е издадена на банка, на основание чл.417, т.2 от ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В разглеждания казус ищецът, в качеството му на цесионер по процесните вземания, няма качеството „банка“, поради което съдът заключава, че същият не е надлежна страна по установителните искове по чл.422, ал.1 от ГПК. Ето защо счита, че производството по предявените от ищеца срещу ответника обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД е недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.

С оглед на обстоятелството, че съдът счита главните искове за недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация, то следва да се произнесе и по евентуално заявените осъдителни претенции. Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че осъдителните искове са недопустими по изложените в отговора съображения, тъй като предвид съединяването на настоящите искове /евентуално съединени осъдителни искове спрямо установителните/, счита че не е необходимо влязло в сила решение по установителните искове, с което издадената в заповедното производство заповед за изпълнение да е обезсилена. Принцип при това съединяване на искове е, че до разглеждане на евентуалния иск се стига при отхвърляне на главния иск, респ. при прекратяване на производството по последния, т.е. когато се сбъдне условието, при което е предявен евентуалният иск. В случая условието е вътрешнопроцесуално- изходът на делото по главния иск, като в този смисъл не е необходимо влизане в сила на решението по главния иск. Ако би се предположило, че следва да има такава зависимост би се стигнало до невъзможност съдът да се произнася по евентуално съединен иск, т.е. би се обезсмислило това предвидено в закона съединяване на искове. В разглеждания казус ищецът предявява осъдителен иск, евентуално съединен, спрямо установителните, с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.99 от ЗЗД, с искане, при условие, че се прекрати производството по главните искове като недопустимо, то да се постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 12 477,53 лева - неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.01.2009 г. и Допълнително споразумение към него от 29.01.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество, за периода от 05.05.2015 г. до 05.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

От представените по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от Договор за кредит за текущо потребление от 30.01.2009 г., ведно с Погасителен план и Общи условия; Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партньори“; Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление от 30.01.2009г.;

Информация по чл.19, ал.1 от ЗЗЛД; справка Видове такси – кредити – физически лица; Допълнително споразумение от 31.05.2012 г., ведно с погасителен план и общи условия; Допълнително споразумение от 29.01.2014 г., ведно с погасителен план и общи условия; Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД от 23.04.2015 г./, се установи, че на 30.01.2009 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила кредит на ответника в размер на 15 000.00 лева. Вземането на банката е обезпечено с поръчителство от страна на Г.С.М.. В договора е посочено, че кредитът се усвоява еднократно. Срокът на издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Уговорени са лихвен процент по кредита и ГПР. Определена е падежна дата на месечните вноски- 28-то число на месеца. Предвидени са и последиците при неизпълнение задълженията на кредитополучателя при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, а именно начисляване на наказателна лихва от 10 процентни пункта, имаща характер на санкция за неизпълнение на задължението за своевременно погасяване на дълга. В общите условия е предвидено, че при допусната забава на плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък на кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. На 31.05.2012 г., между кредитора и ответника било подписано Допълнително споразумение към договора за кредит. На 29.01.2014 г. било подписано второ допълнително споразумение, с което страните се уговарят за удължаване на срока, като крайният падеж на договора е определен на 05.01.2024 г. С това споразумение страните постигат и договорки за запазване на лихвения процент и за промяна на падежната дата- пето число на месеца. В това споразумение длъжникът е признал, че към датата на подписването му остатъкът от дълга се равнява на 12 862.00 лева. Сочените факти и обстоятелства не се оспорват от ответника. Ответникът не оспори твърденията, че е спрял плащанията по договора. Видно от представените по делото писмени доказателства /уведомление, изх.№06-20-00141/09.12.2014 г., обратна разписка и товарителница/, се установи, че Банката, поради неплащане в уговорените срокове задълженията по договора, е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е получено лично от длъжника. На следващо място, съгласно непротиворечивата съдебна практика, ответникът следва да се счита за надлежно уведомен за упражненото право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем и с получаването на настоящата искова молба. От представеното по делото заключение по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че на 30.01.2009 г. по сметка в лева на „Банка ДСК“ с титуляр ответника е преведена сума в размер на 15 000.00 лева, с основание „усвояване на кредит за текущо потребление“.