Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 506 от 23.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 506/2022
Вид
Решение № 506
Подписан
23.11.2022
Състав
Георги Великов Чамбов, Антония Кирова Роглева, Емил Любомиров Митев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Пловдив, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети окТ.ври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20225001000506 по описа за 2022 година

С решение № 260018/11.04.22 г., постановено по т.д. № 14/21 г. по описа на О.С.П., са ОТХВЪРЛЕНИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ обективно съединените искове, предявени от П. И. П. ЕГН ********** срещу „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за сумата от 2 5 100 лв. частично от общ претендиран размер от 40 000 лева, за причинените й неимуществени вреди в резултат на ПТП от 07.07.2019 г., настъпило по твърдение за вина на М.В.В. като водач на л. а. М.***, рег. № ******** , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на инцидента до окончателното плащане на сумата, както и на сумата от 322.14 лева (триста двайсет и два лева и 14 стотинки) за причинените й имуществени вреди разходи за закупуване на медицински консумативи и лекарствени продукти в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на претенцията пред застрахователя - 06.08.2019 г. до окончателното плащане на сумата.

П. И. П. е осъдена да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД разноски в размер на 350 лв.

Решението е постановено при участие на ЗАД „О.З.“ ЕИК ********* като трето лице – помагач.

1

Недоволни от решението са останали ищцата П. И. П. и третото лице - помагач ЗАД „О.З.“.

Жалбоподателката П. И. П. обжалва решението изцяло с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и постановяване при съществени процесуални нарушения. Моли делото да се върне за администриране на ОС П. с указания за допускане на замяна на ответника с ЗАД „О.З.“, евентуално за привличане на същото застрахователно дружество като евентуален ответник. Евентуално, моли замяната на страна, респ. привличането като евентуален ответник да бъде допуснато пред въззивната инстанция. Евентуално, моли да се отмени обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което „Б.В.И.Г.“ АД бъде осъдено да й заплати претендираните искови суми като обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 7.7.19 до окончателното плащане по отношение главницата за неимуществени вреди, респ. считано от 6.8.19 г. /датата на претенцията пред застрахователя/ до окончателното плащане - върху главницата за имуществени вреди.

Претендират се разноски за двете инстанции, както и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Жалбоподателят ЗАД „О.З.“ също обжалва решението изцяло.

Излага оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилност и материалноправна незаконосъобразност. Същото се оспорва в частта, с която се приема, че вина за настъпване на процесното ПТП има единствено водачът на л.а. "Ф.П.", застрахован при това дружествотожалбоподател, като счита, че по отношение на същия не е налице противоправно поведение; евентуално, счита, че следва да се отчете съпричиняване от страна на водача на л.а. "М.***" М.В., като обжалваното решение бъде отменено.

Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните 2 доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Съдът е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 432, ал.1 от КЗ, предявени от П. И. П. против „Б.В.И.Г.“ АД за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди вледствие на ПТП, настъпило на 7.7.19 г. на 101 км. + 500 на автомагистрала „Т.“ в посока гр. С.. В исковата молба е описан механизъм на настъпване на ПТП с участието на три автомобила: л. а. П.***, рег. № ********, управляван от Х.А.М., в който ищцата се е возила като пътник; л. а.

Ф.П., рег. № ********, управляван от Н.В.В. и л. а. М.***, рег. № ********, управляван от М.В.В.. Твърдението на ищцата е било, че ПТП е настъпило вследствие виновно и противоправно поведение на водача на л. а. М.***, рег.

№ ********, за който е била налице валидна към момента на ПТП застраховка "ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ", сключена с „Б.В.И.Г.“ АД , поради което и исковите претенции са насочени против това застрахователно дружество.

След приключване на размяната на книжа между страните, определение от 01.07.21 г. съдът е конституирал като трето лице - помагач на ответника ЗАД "О.З." АД, при което е бил застрахован л. а. Ф.П., рег. № ********, управляван от Н.В.В..

С последваща молба, предявена в открито съдебно заседание на 24.09.21 г. ищцата е поискала ЗАД "О.З." АД да бъде конституирано като евентуален ответник, предвид обстоятелството, че в съставения Констативен протокол за пострадали лица № 7/2019-1037-3/7.7.19 г. по описа на ОПП към ОДМВР П. е посочено, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на л.а. Ф.П., рег. № ********. По това искане съдът се е произнесъл с определение № 260496/5.10.21 г., като го е оставил без уважение, приемайки, че не става въпрос за изменение на първоначалния иск, а се предявява нова, самостоятелна и различна от вече предявената претенция, по която производството е висящо, като се въвежда ново основание, нов ответник /евентуален/, формулира се нов петитум.

Искане за замяна на ответника е направено от процесуалния 3 представител на ищцата и в открито съдебно заседание на 25.03.22 г., като същото се мотивира с данните от приетото заключение на САТЕ. Съдът отново е оставил искането без уважение предвид изложени мотиви, че се касае за предявяване на нов иск, срещу нова страна, което не е допустимо на този етап от производството.

В тази връзка във въззивната жалба на П. П. се излагат подробни оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до невъзможност за ищцата да упражни правата си да получи застрахователно обезщетение от ЗАД "О.З." АД, като са направени искания делото да се върне на първоинстанционния съд за администриране с указание да се допусне замяна на ответника с ЗАД "О.З." АД, евентуално да се допусне привличане на това застрахователно дружество като евентуален ответник, а ако това искане не бъде уважено, тези процесуални действия, с оглед процесуална икономия да бъдат извършени от въззивния съд.

Тези оплаквания са неоснователни. Искането за "замяна на ответника" не може да се квалифицира като такова по смисъла на чл. 228 от ГПК, тъй като в случая се касае всъщност за предявяване на нов иск, с различни фактически обстоятелства, против нов ответник - навежда се твърдение, че процесното ПТП е резултат от виновно и противоправно поведение на друг водач, на друго МПС, което е застраховано при друг застраховател, т.е. променя се не само ответника, но и фактическите обстоятелства, на които се основава иска, въвежда се ново правоотношение – застрахователен договор, сключен от друг застраховател по отношение на МПС, различно от това, посочено като увреждащо в исковата молба.

Въвеждането на нови основания на претенцията и на нов петитум срещу друго лице е процесуално недопустимо и не съставлява изменение на иска, а предявяване на нов иск, какъвто може да бъде предявен с депозирана на нова искова молба срещу надлежния ответник.

Съгласно чл. 222 от ГПК привлеченото по делото трето лице може да замести и освободи страната, на която помага, със съгласието на двете страни. Такова съгласие в случая не е налице, поради което не са осъществени процесуалните изисквания на цитираната разпоредба за допускане на такова заместване.

По принцип се споделят съжденията във въззивната жалба, че е 4 допустимо съединяването на исковите претенции на ищцата срещу повече от един ответник, включително и при условията на евентуалност. Но това не означава, че подобно съединяване може да стане в нарушение на правилата на ГПК- глава ХV "Оклонения във връзка с предмета на делото", и тъй като в конкретния случай се касае за търговски спор – и на правилата на Глава Тридесет и втора "Производство по търговски спорове". Привличането на евентуален ответник може да стане с първоначалната искова молба, което в случая не е направено. С допълнителната искова молба не е поискано привличане на ЗАД "О.З." АД като трето лице - помагач на ищеца, нито са предявени искове против това застрахователно дружество, с каквито процесуални възможности е разполагала ищцовата страна. Същите е можело да бъдат извършени в срока по чл. чл. 372, ал.2 от ГПК, като срокът е преклузивен. Не е допустимо извършването им, включително и привличане на евентуален ответник, на последващи етапи от производството, включително и от въззивната инстанция, поради което исканията в тази насока са оставени без уважение и от настоящия съдебен състав с протоколно определение от 12.10.22 г.

Горните въпроси касаят предявяването на исковите претенции и тяхното изменение, като по никакъв начин не са относими към "администрирането" на делото, което обхваща административни действия на съда по размяна на книжа, съобщаване на съдебните актове и други подобни.

Поради това исканията във въззивната жалба за връщане на делото на първоинстанционния съд за администрирането му с оглед конституиране на нов ответника, респ. привличане на евентуален такъв, са несъстоятелни.

Неправилно във въззивната жалба така направените искания се окачествяват като доказателствени. Доказателствените искания са такива за събиране на доказателства с оглед установяване на фактите, които съответната страна твърди и от които извлича благоприятни правни последици. Искането за замяна на страна, евентуално за привличане на евентуален ответник очевидно няма общо с процеса на доказване. Ето защо са лишени от смисъл доводите, че "обезпечаването на активното поведение на ищеца, който при условията на пълно и главно доказване следва да установи и докаже твърденията си, че е необходимо конституирането на ответник, който в условията на евентуалност да отговаря за причинените вреди..". Без правно значение е обстоятелството кога ищцовата страна е узнала за 5 наличието на факти, водещи до ангажиране отговорността на друго застрахователно дружество. Понятията "новооткрити факти и обстоятелства", използвани в ГПК, касаят доказателствения процес, но не и въпросите, свързани с правилното конституиране на страните в процеса, включително на ответника. Ето защо са изцяло неоснователни доводите, че тъй като "са налице новооткрити обстоятелства, то исковите молби следва да се считат предявени срещу първоначалния ответник и евентуалния ответник ЗАД "О.З." АД".

С оглед посоченото процесуално правилно първоинстанционният съд е разгледал исковите претенции срещу ответника "Б.В.И.Г." АД.

Безспорно по делото е обстоятелсвото, че към датата на инцидента е била налице валидна застраховка ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

НА

АВТОМОБИЛИСТИТЕ", сключена с това застрахователно дружество, по отношение на л.а. М.***, рег. № ********, управлявана от М.В.В., както и че са налице предпоставките по чл. 498, ал.3 от КЗ за предявяване на претенциите пред съд, тъй като в законовоустановения срок същите са останали неудовлетворени от застрахователя, който е бил надлежно сезиран с искане за заплащане на обезщетение с молба от 06.08.2019 г.

За да отхвърли исковете против "Б.В.И.Г."

АД, първоинстанционният съд е приел, че липсва една от кумулативно изискуемите се предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 от КЗ, а именно: липсва противоправно поведение от страна на сочения за делинквент в исковата молба водач на л. а. М.*** М.В. и вина.

Прието е за установено, че конкретната причина за настъпване на ПТП се състои изцяло в поведението на водача на л. а. Ф.П. Н.В., който внезапно и неадекватно изменя посоката на движение на управлявания от него автомобил, като по този начин навлиза несъобразено в лявата лента за движение на вече изпреварващото го МПС л. а. М.***, т. е. в ситуация, когато това не е безопасно и в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП; от друга страна, поведението на водача на л. а. М. и скоростта на движение на автомобила му са напълно съобразени със ситуацията и разпоредбите на 6