Решение № 7660 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7660 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100501746 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ответника – „Гео Пет-М“ АД, срещу Решение № 13539 от 09.07.2024 г., постановено по гр. д. № 16320/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 77-и състав, в частта, с която е уважен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В депозираната въззивна жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното решение поради допуснати процесуалния нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите, като се излагат следните съображения: съдът неправилно не признал за надлежно подаден отговора на исковата молба. Към отговора било приложено пълномощно, подписано от изпълнителния директор на „Гео Пет-М" АД, с което лицето, изготвило отговора, е оправомощено да извършва действия по чл. 34 от ГПК. Навежда се, че съдът поставил ответника в неравностойно положение, като изискал допълнителни доказателства за представителната власт на юрисконсулта, без да е поставил подобни изисквания към процесуалния представител на ищеца. Поддържа, че ищецът не доказал нито основанието, нито размера на претенцията си- нямало сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия и не било доказано, че именно „Гео Пет-М“ АД се е обогатило за сметка на ищеца.

Не било обсъдено и направеното възражение за погасителна давност. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

Въззиваемата страна, в законоустановения срок е подала писмен отговор на 1 въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че в мотивите си първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика по този вид типови правни спорове взел мотивирано и обосновано решение в обжалвания съдебен акт.

Счита, че е установил в условията на пълно и главно доказване основателността на исковата си претенция. Моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Първата инстанция е била сезирана с искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД. С процесното решение първата инстанция е признала за установено, че „Гео-Пет – М“ АД дължи на „Топлофикация София” сумата от 853,14 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за небитов клиент с аб. № 404530, потребена в имот, находящ се в гр. София, ул. ****, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., с която неоснователно се е обогатил, като е отхвърлила иска до пълния предявен размер от 877,67 лв. Отхвърлен е бил и иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр.чл.86,ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че „Гео-Пет – М“ АД дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 197,55 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2021г. до 18.12.2023 г. Предмет на въззивна проверка е решението на първата инстанция в уважителната му част. За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че през процесния период ищецът е доставил на ответника топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил. Посочено е че ответникът е собственик на процесния имот находящ се в гр.

София, ул. ****, както и че макар на същият адрес да се регистрирани множество търговски дружества формалната логика налагала извод, че ответникът е потребявал доставяното количество топлинна енергия през исковия период, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Въз основа на изготвената и приета по делото СТЕ първата инстанция е приела, че размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период е в общ размер на 853,14 лв., до която сума и искът е уважен.

По същество съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на 2 обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва следните елементи: имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В настоящия случай, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, , че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни/, стойността и количеството на потребената топлинна енергия, както и че е поканил ответника да плати сумите.

От събраните по делото доказателства и назначената СТЕ се установява, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Вещото лице е посочило, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в 0, 00 часа на първо число на месеца, като от общото количество топлоенергия били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения и са поставени оценки "съответства". През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил "Техем Сървисис" ЕООД, която е извършила дяловото разпределение за имота за процесния период в съответствие с действащата нормативна уредба. За процесния период е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация, имот и БГВ на обща стойност от 853,14 лв. Посочено е че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и че същите са начислявани на ответника на база извършван реален отчет.

От събраните по делото доказателства пред първата инстанция се установява, че Столична община е учредила в полза на ответника право на строеж върху общински недвижим имот, представляващ парцел I-388, кв. 164, м. „Подуяне – център“, с административен адрес ул.****. Видно от разрешение за ползване № СТ-12- 056 от 14.12.2006г., издадено от ДНСК към Министерство на регионалното развитие и благоустройство е, че уреденото право на строеж е било реализирано от ответника /същият е посочен като възложител в цитирания документ/, като в имота е построена жилищна сграда и по арг. от чл.63 от ЗС за собственик на процесната сграда и намиращите се в нея обекти, в това число и процесния апартамент ап. 11 се счита ответното дружество.

Предвид обстоятелството, че процесният имот е предназначен за задоволяване на стопански, небитови нужди, топлоснабдяването на същия следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при Общи условия, 3 сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. По делото не се твърди и не се установява между страните за процесния период да е сключен такъв договор, поради което отношенията между страните за плащане на потребената в имота топлинна енергия и цената дяловото й разпределение се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване. Доколкото ответното дружество се явява небитов клиент на топлинна енергия, то обстоятелството, че същото е собственик на процесния топлоснабден имот не води до извод за съществуването на облигационно правоотношение по договор за търговска продажба на топлинна енергия на основание чл.

153, ал. 1 ЗЕ, където е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост са клиенти на топлинна енергия. Разпоредбата на чл.

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въвежда писмената форма за действителност на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди /стопански нужди/. За да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване не е достатъчно да се установи, че същото е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че именно то е ползвала имота през исковия период и съответно е консумирала доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестило разходи - т. е. че се е обогатило.

Настоящият състав на съда споделя изводите на първата инстанция, че ответникът е потребявал доставяното количество топлинна енергия през исковия период, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, доколкото по делото липсват данни ответното дружество да се е разпоредило с обекта или да го е предоставило на ползване на трето лице.

Съдът не намира за основателни и изтъкнатите във въззивната жалба доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото изисканите от съда допълнителни доказателства за представителната власт на юрисконсулта не са повлияли по никакъв начин на правото му на защита, респ. заявените от него правни доводи са били взети предвид от съда. Възражението на ответника за давност също е неоснователно. Задълженията, произтичащи от осъществен фактически състав на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от изискуемостта на вземането.

Вземането на ищеца за първия месец от исковия период е изискуемо, считано от 01.05.2021 г. (датата на имущественото разместване без основание), като с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2023 г., от който момент се счита предявен искът по чл. 422 ГПК, давностният срок е прекъснат.

По разноските:

При този изход на спора на въззиваемия разноски не се дължат разноски. Доколкото въззивника е бил представляван от юрисконсулт на него се дължат разноски в размер на 200 лева- юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78,ал.3 вр. ал.8 ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 от Наредбата за правната помощ.

По частната жалба:

Постъпила е и частна жалба от въззивника срещу Определение № 45350/ 07.11.2024 г., с което оставено без уважение искането за изменение на Решение № 13539/09.07.2024 г., 4 постановено по гр.д. № 16320/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав, в частта за разноските, обективирано във въззивна жалба вх. № 246066/29.07.2024 г., подадена от „Гео Пет-М“ АД. В частната жалба се твърди, че процесното определение е незаконосъобразно, като се прави искане същото да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което ищцовото дружество бъде осъдено да заплати разноските сторени от „Гео Пет-М“ АД пред първата инстанция. Съдът намира подадената частна жалба за основателна. За да остави без уважение подадената молба по чл.248 ГПК първата инстанция е приела, че не е доказано ответникът да е сторил претендираните от него разноски. В случая ответника е претендирал единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съобразно разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК, се определя от съда и за неговото присъждане не е необходимо да бъдат представени доказателства. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.8 ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,ал.1 от НЗПП, в относимата й редакция към датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, на ответника следва да се присъдят разноски в размер от 21 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.