Решение № 1767 от 22.11.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5914/2021
- Вид
- Решение № 1767
- Подписан
- 22.11.2021
- В сила
- 26.01.2022
- Състав
- Геновева Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.2, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 8, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.294, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1767 гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20213110105914 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Е.М. ООД, ЕИК **********, гр. София срещу П.П. и Р.П. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 5 ЗПК /отм./ за установяване в отношенията между страните дължимостта в условията на солидарност на сумата от 1 533, 87 евро, претендирана като дължима за времето от 01.02.2016г. до 12.02.2019г. главница по договор за банков потребителски кредит с физическо лице № 8058/11.02.2009г., сключен между П.П. в качеството му на кредитополучател, Р.П., като солидарен длъжник и У.Б. АД, Общи условия, при които У.Б.
АД предоставя потребителски кредити на физически лица и Анекс № 131.05.2014г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 22.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 451, 21 евро, претендирана като възнаградителна лихва за времето от 01.02.2018г. до 12.02.2019г., които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 23.11.2015г. , за които суми е издадена заповед № 260674/29.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1156/2021г. на Районен съд – Варна.
В исковата молба се излага, че на 11.02.2009г. между П.П. и У.Б. АД, е сключен договор за банков потребителски кредит с физическо лице № 8058/11.02.2009г., по силата на който банката е поела задължение да предостави на потребителя сумата от 8 000 евро, а ответника да върне заетата сума на равни месечни анюитетни вноски с падеж – 12 – то число на месеца, ведно с годишен лихвен процент, формиран от базов лихвен индекс и надбавка за редовен дълг в срок до 12.02.2019г. Вземането е обезпечено от солидарни длъжник Р.П..
Сумата е предадена на потребителя, с което банката следва да се счита изправна по правоотношението страна.
С последващ анекс, задължението на потребителя е преструктурирано. Уговорено е дълга да се погаси на 57 броя месечни вноски при изменен размер на годишния лихвен процент.
Твърди се, че потребителят не е обслужвал договора за потребителски кредит, като на падежа - 12.02.2019г. той и солидраният длъжник дължат солидарно на цесионера, придобил 1 вземанията с договор за цесия както падежиралата главница, така и възнаградителна лихва.
Правният интерес от предявяване на установителните искове по реда на чл. 415 ГПК се обосновава с постъпили в срока по чл. 414, ал.2 ГПК възражения срещу дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците П.П. и Р.П. са депозирали писмен отговор, с който оспорват исковете по основание и размер.
Релевирани са възражения за недействителност на следните клаузи от договора, поради неспазване изискванията на ЗЗП и ЗПК, действащ към датата на сключването му:
1./ чл. 4.1 а вр. чл. 4 вр. чл. 11.3 вр. чл. 9.1 и чл. 9.2 ОУ, според които потребителят дължи на банката годишен лихвен процент, формиран от базов лихвен индекс, последният формиращ се от пазарен лихвен индекс и периода на олихвяване и премия и надбавка за редовен дълг, определен от Управителния съвет, подлежащ на едностранна промяна;
2./ чл. 4.2 и чл. 4.3 предвиждащи заплащането на годишен лихвен процент върху просрочена главница, формиран от базов лихвен процент и надбавка към него за просрочена главница и годишен лихвен процент върху текущия дълг (редовен плюс просрочена главница) при просрочие на главница и/или лихва и главница, която се начислява едновременно и независимо от лихвите по чл. 4.1 а и чл. 4.1 б за срока на просрочието;
3./ чл. 12.6 от договора, според която разпоредба е допустимо капитализиране по преценка на кредитора при условията на Наредба № 9 на БНБ;
4./ отсъствие на погасителни планове към договора и анекса към него;
Поддържа се още, че кредиторът не е предоставил на потребителя сумата от 8 000 евро, като отсъствието на елемент от фактическия състав на иска има за последица неговото отхвърляне, а в условие на евентуалност при доказване на основанието, то ответниците не са уведомени за прехвърляне на вземанията.
С оглед изложеното се настоява за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния срок след издаване на заповед № 260674/29.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1156/2021г. на Районен съд – Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Като основание от което вземането произтича се сочи договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № 8058/11.02.2009г. /л. 18/.
С него, У.Б. АД е поел задължение да предостави на П.П. сумата от 8 000 евро, а потребителят да върне, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, предвидени в договора и Общи условия, при които У.Б. АД предоставя потребителски кредити на физически лица, в срок до 12.02.2019г. /Раздел I Предмет и условия на договора/.
Вземанията по това правоотношение са обезпечени от Р.П., явяваща се солидарен длъжник.
С полагането на подписи в съглашението, солидарните длъжници са декларирали, че са запознато и получили Общи условия, при които У.Б. АД предоставя потребителски кредити на физически лица.
За доказване изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката. Именно със заверяване 2 на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита за усвоена /предоставена на кредитополучателя.
От неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирана от съда, се установява, че разплащателната сметка на П.П., е заверена със сумата от 8 000 евро, поради което кредиторът У.Б. АД, следва да се счита изпрана по правоотношението страна, а възражението на ответниците, че не са я получили, за неоснователно.
В случая, договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 6, чл.
7, т. 4 – 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК в редакцията му към момента на сключването му – 30.12.2008г., отменен на 12.05.2010г.
Първоначално уговореният годишен лихвен процент, е 12, 70 %, формиран от БЛИ по раздел III от ОУ в размер на 1, 758 % и надбавка от 9, 942 % /чл. 4.1 а/.
Уговорено е още, че кредиторът може да променя едностранно размера на годишния лихвен процент по чл. 4.1 и размера на анюитетната вноска, при условията на т. 9.4 ОУ.
Видно от Приложение № 3 от изготвеното заключение, неразделна част от него, потребителят е погасявал месечните си анюитетни вноски до 12.06.2014г.
По възраженията за нищожност на договора за потребителски кредит С подписване на договора за банков потребителски кредит на физическо лице, потребителят е поел задължение да заплаща, както следва:
1./ годишен лихвен процент по чл. 4.1 а вр. чл. 4 от договора върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, формиран от базов лихвен индекс /БЛИ/ и надбавка към него за редовен дълг.
В чл. 9.1 и 9.2 ОУ е предвидено, че усвоената част от кредита се олихвява с определен от Управителния съвет годишен лихвен процент, формиран като сбор от променлив базов лихвен процент /БЛП/, приложим за съответния период на олихвяване и надбавка, определена в договора.
БЛП по кредитите се формира от съответния пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване и премия. Банката може едностранно да променя размера на премията по реда, установен в ОУ.
При кредити в чуждестранна валута – едноседмичен или едномесечен EUROBOR (за кредити, деноминирани в евро), равен на индекса, публикуван на страницата на REUTERS в 11.00 ч. централноевропейско време.
За времето от 17.02.2009г. до 12.06.2014г., стойностите на лихвения процент, формиран от БЛП и надбавка, както и тези на едноседмичния и едномесечен EUROBOR, са както следва:
Дата
БЛП
Надбавка Лихвен процент
Едноседмичен
EUROBOR
Едномесечен
EUROBOR
17.02.2009г.
2,
75800
11, 9420
14, 70000
1, 421
1, 53
02.04.2009г.
3,
54300
9, 9420
13, 48500
0, 981
0, 944