Решение № 571 от 13.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Бургас, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Д. Д. Михова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20212100501324 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение №260395 от 30.03.2021 г. по гр.д. №4982/2018 г. по описа на РС- Бургас е осъдил Д.Н. /понастоящем с фамилно име М., видно от представено Решение №304 от 17.02.2022 г. по гр.д.14/2022 по описа на БРС/ с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** да плати на Д. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. ***, вх. *, ет. * сумата от 5 000 лева /пет хиляди лева/, предявена като частичен иск от иск в общ размер от 23 887, 97 лева /двадесет и три хиляди, осемстотин осемдесет и седем лева, деветдесет и седем стотинки/, представляваща припадащата й се част от платена в периода от 01.03.2013 година до 17.11.2016 година от ищеца сума по договор за банков кредит от 01.03.2013 година, сключен между "Райфайзенбанк /България/" ЕАД ЕИК 831558413, от една страна, и "Добиник" ЕООД ЕИК 102008210, представлявано от Д.

Николов, като кредитополучател, Д.Н., като солидарен длъжник и Д.Н., като солидарен длъжник, от друга страна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 11.05.2017 година до окончателното й плащане, както и сумата 970 лева /деветстотин и седемдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.

Районен съд – Бургас е отхвърлил иска, предявен от Д. Н. Н. срещу Д. Д. Н. за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 5 677 лева /пет хиляди шестстотин седемдесет и седем лева/, която тя твърди, че е внесла по негова банкова сметка за погасяване на задълженията по договор за банков кредит от 01.03.2013 година, сключен между "Райфайзенбанк /България/" ЕАД ЕИК 831558413, от една страна, и "Добиник" ЕООД ЕИК 102008210, представлявано, като кредитополучател, Д.Н., като солидарен длъжник и Д.Н., в резултат на реализирано от ответника физическо и психическо насилие по отношение на нея по време на гражданския им брак, включително деянията, които той е извършил в периода от месец януари на 2013 година до месец май 2014 година, като е посочено и период – до месец септември 2015 година.

1

РС-Бургас е осъдил Д. Д. Н. с ЕГН ********** да заплати на Д. Н. Н. с ЕГН ********** сумата 8 000 лева /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на деяние от 29.01.2013 година, с което са причинени 1. 1 счупване на носни костици, довело до трайна деформация на външния нос с хлътване на лява носна костица, до постоянно и трайно затруднено носно дишане, намалено обоняние, пристъпно главоболие, компресия в сърдечната област, умора, отпадналост, естетичен и психичен дискомфорт; 1. 2. кръвонасядане клепачите на двете очи с кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око, довело до временно намалено зрение на лявото око, дискомфорт, притеснения и безпокойство относно изхода на оздравителния процес, 1. 3. продължителен страх за здравето, живота, работата, препитанието ми, страх от ответника, стрес, безсъние, потиснатост, които не обезщетени с гражданския иск, уважен с Присъда № 45/17.02.2014 година, постановена по н. ч. х. д. № ЗЗ18 по описа Бургаски районен съд за 2013 година. Посоченият иск е отхвърлен за разликата от уважения размер от 8 000 лева /осем хиляди лева/ до пълния предявен размер от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/.

Д. Д. Н. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Д. Н. Н. с ЕГН ********** сумата от 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени с деяние от 19.07.2013 година противоправно деяние за което е постановено и е влязло в сила решение № 1705 от 18.10.2013 година по гр. д. № 6317/2013 г. по описа на Бургаски районен съд за 2013 година, и са причинени емоционални болки и страдания, изразяващи се в: преживян силен страх за здравето и живота й, за работата и препитанието й, продължителен емоционален стрес и депресия, ниска самооценка, безсъние за продължителен период от време. Искът е отхвърлен за разликата между присъдената на това основание сума от 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева / до пълния предявен размер на претенцията от 10 000 лева /десет хиляди лева/.

Д. Д. Н. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Д. Н. Н. с ЕГН ********** сумата 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени с деяние от 11.06.2014 година, за което е постановено и влязло в сила решение № III-8 от 29.01.2015 година по в. гр. д. № 2156/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд за 2014 година, които са както следва: Травми на няколко структури на коляното-дясно, довели до продължителни и трайни болки, и ограничение на движението в колянната става на десния крак; Силен емоционален стрес, страх за здравето и живота й, за работата и препитанието й, депресия, ниска самооценка за продължителен период от време.

С решението е отхвърлен иска, предявен от Д. Н. Н. с ЕГН ********** срещу Д. Д.

Н. с ЕГН ********** за осъждане на последния да плати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в резултат от деяние от 05.09.2014 година, за което той е осъден с влязла в сила присъда № 81 от 12.05.2015 година, постановена по н. ч. х. д. № 4973 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година, и изразяващи се в продължителни и трайни увреждания, придружени с продължителни и трайни болки и ограничаване движението на тялото в посочената област, поради недоказаност, както и за силен емоционален стрес, страх за здравето и живота й, имуществото й и препитанието й, отчаяние, потиснатост, депресия с паник атаки, ниска самооценка, проблеми в общуването и реализирането й в социална среда за продължителен период от време, поради обезщетяване с уважен с присъдата граждански иск.

С решението Д. Д. Н. е осъден да плати на Д. Н. Н. сумата 530, 91 лева /петстотин и тридесет лева, деветдесет и една стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от исковете, като искането за разноски до пълния предявен размер е отхвърлено. Д.Н. е осъден да плати по сметка на БРС сумата от 320 лв., представляваща държавна такса.

С Решение № 260826 от 3.06.2021 г. на РС - Бургас по гр. д. № 4982/2018 г. е оставена без уважение молбата от Д. Н. Н., за допълване на Решение № 260395 от 04.03.2021 година, постановено по гражданско дело № 4982 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, с присъждане на лихва за забава върху всяка една от главниците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди за периода, считано от датата на всеки един от деликтите до датата на подаване на исковата молба, поради прекратяване на производството 2 по делото в тези части.

Със същото е допълнено Решение № 260395 от 04.03.2021 година, постановено по гражданско дело № 4982 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, като е постановено, че: на страница 18, представляваща част от диспозитива, на абзац трети, след думите в края на абзаца: "по н. ч. х. д. № 3318 по описа на Бургаски районен съд за 2013 година" следва да се чете и: "ведно със законната лихва върху главницата от 8 000 лева /осем хиляди лева/, считано от датата на предявяване на насрещния иск на 27.08.2018 година до окончателното й плащане"; На страница 19, представляваща част от диспозитива, абзац 2, след думите в края на абзаца: "ниска самооценка, безсъние за продължителен период от време", следва да се чете и: "ведно със законната лихва върху главницата от 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева/, считано от датата на предявяване на насрещния иск на 27.08.2018 година"; На страница 19, представляваща част от диспозитива на съдебното решение, абзац четвърти, след думите в края на абзаца: "ниска самооценка за продължителен период от време" следва да се чете и: "ведно със законната лихва върху главницата от 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, считано от датата на предявяване на насрещния иск на 27.08.2018 година до окончателното й плащане". Също така на страница 20 от решението, абзац първи, след думите "поради обезщетяване с уважен с присъдата граждански иск" следва да се чете "ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска на 27.08.2018 година".

Допусната е поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260395 от 04.03.2021 година, постановено по гражданско дело № 4 982 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, като на страница 20 от решението се чете и осъдителен диспозитив, с който Д.Н. е осъдена да плати на Д.Н. сумата 1070 лева /хиляди и седемдесет лева/, представляваща разноски, направени по повод предявения първоначален иск и сумата 4 020 лева /четири хиляди и двадесет лева/, представляваща разноски, направени по повод процесуално представителство по предявените насрещни искове. Оставена е без уважение молбата на Д.Н. за изменение на постановените по делото решения, на които е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в частта за разноските с настоящото решение, за изменение в частта за разноските.

Подадена е въззивна жалба с вх.№271319 от 30.03.2021 г. от Д. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. ***, вх. *, ет. *, чрез процесуалния му представител адв.

Свилен Цонев, против Решение №260395 от 04.03.2021 г. по гр.д. №4982/2018 г. по описа на РС-Бургас.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно.

По отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на деяние от 29.01.2013 година посочва, че след като неимуществената претенция на Д.Н. за вреди от деяние, извършено на 29.01.2013 г. вече е било предмет на съдебно производство, а именно н.ч.х.д.3318/2013 г. по описа на БРС, по което има произнасяне и по предявен в същото граждански иск, то не е допустимо да бъде предявяван отново иск да последиците от същото деяние. Във връзка с това е прието заключение по съдебно – медицинска експертиза, по което е посочено, че не може да бъде определен дори приблизителния момент на уврежданията, а наред с това е посочил, че кръвоизливът в стъкловидното тяло не е проследен и ако е имало такъв, вероятно се е възстановил за по –малко от 30 дни.

Счита, че неправилно БРС е кредитирал приетата съдебно – психологична експертиза, чието заключение е оспорил като необосновано и пристрастно. Показанията на разпитаните в тази връзка свидетели не е следвало да бъдат кредитирани, тъй като е установено, че същите са имали наказателни спорове с Д.Н. и са подавали жалби срещу него в Прокуратурата. Прави 3 възражение, че претенцията на ищцата по този иск е погасена по давност на основание чл.110 от ЗЗД.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предявеният иск е доказан по основание, счита, че размерът на обезщетението не съответства на характера на вредите, поради което следва да бъде определен по – нисък.

По отношение на иска за неимуществени вреди, представляващи обезщетение за претърпени психически и емоционални болки и страдания от деяние от 19.07.2013 г., предмет на гр.д.

№6317/2013 г. на БРС, сочи, че постановеното по повод на молба на Д.Н. с правно основание чл.8 от ЗЗДН е образувано гр.д. №6317/2013 г. по описа на БРС, като с влязло в сила решение №1705/18.10.2013 г. съдът е задължил Д.Н. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие, респективно е оставил без уважение искането на молителката за налагане мярката по чл.5, ал.1 т.З от ЗЗДН. Решението не се ползва със сила на пресъдено нещо относно извършването на деликта от 19.07.2013 г. Счита, че по настоящото дело не е доказано извършването на твърдения деликт по подробно изложени в жалбата съображения.

Прави възражение, че претенцията на ищцата по този иск е погасена по давност на основание чл.110 от ЗЗД.

По отношение на иска за неимуществени вреди, представляващи обезщетение за претърпени вреди от противоправно деяние, извършено на 11.06.2014 г., предметна в.гр.д.