Протокол № 344 от 16.12.2024, Върховен касационен съд

ПРОТОКОЛ

№ 344 гр. София, 11.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров при участието на секретаря Александра К. Ковачева

Сложи за разглеждане докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20238002902105 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

След изпълнение разпоредбите на чл.142, ал.1 от ГПК и на поименното повикване в 10.39 часа, страните се представиха така:

Касатор – „Анимексс“ ЕООД – редовно и своевременно призован чрез публикация в ДВ бр.91/2024 г., стр. 174 – се представлява от адв. Стойчева с пълномощно по делото.

Ответник по касационната жалба – „Комбайнов Завод Ростселмаш“ ООД - редовно и своевременно призован чрез публикация в ДВ бр.91/2024 г., стр. 174 – се явява адв. Г. с пълномощно от днес.

Адв. Стойчева: Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което:

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

С определение № 2327 от 26.08.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 521/24.07.2023 г., поправено с второ решение по т. д. № 474/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Адв. Стойчева: Поддържам касационната жалба. Няма да представям други доказателства. Представям списък за разноски с препис за другата страна и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Адв. Г.: Оспорвам касационната жалба. Поддържам отговора. Няма да представям доказателства. Представям списък за разноски, договор за правна помощ и съдействие и доказателства за изплащането им, с копие за жалбоподателя. Нямам възражение за адвокатския хонорар.

Адв. Стойчева: възнаграждение.

Нямам възражение относно адвокатското

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представени от страните списъци за разноски и доказателства за извършването им.

Счете делото за изяснено от фактическа страна

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Адв. Стойчева: Арбитражното решение само по себе си не представлява държавен акт за разлика от чуждестранното съдебно решение, което представлява официален документ, издаден от длъжностни лица - съдии в кръга на съдебните им правомощия. С едно изключване на чл. 119, ал. 2 КМЧП, би се стигнало до един облекчен режим в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения, което считам че представлява едно стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 КМЧП тъй като е налице процедура за признаване на чуждестранните съдебни решения, а изключване на приложението на чл. 119, ал. 2 КМЧП би допуснало изпълнението на едни частно правни актове, без по никакъв начин да бъде удостоверена достоверността на подписите на лицата, които са ги издали. По този начин се 2 стига до лишаване на страната от възможността да бъде оспорен този частно правен акт, тъй като липсва инструмент по който да бъде оспорен подписа на лицето издало арбитражното решение. В този смисъл считам, че и при систематичното тълкуване на мястото на разпоредбата в КМЧП в главата, озаглавена „Съдебни решения и други актове“, сред които попадат и чуждестранните арбитражни решения, като считам, че представените от молителя арбитражно решение и удостоверение не отговаря на изискванията на чл. 119, ал. 2 КМЧП. Въпреки многократните указания, включително и на АС София да бъдат представени заверени преписи на арбитражното решение и удостоверението за влизане в сила, такива не бяха представени. От молителя са представени единствено преписи - копия на арбитражното решение, без да бъде удостоверена и идентифицирана самоличността на лицето, което ги е издало- арбитър ли е било то; дали това е арбитърът, който е разгледал спора, което считам, че не е целта на закона. Моля да отмените изцяло обжалваното решение, като постановите друго такова по съществото на спора и отхвърлите молбата за екзекватура. В случай, че счетете, че исковата молба е нередовна, то моля да я върнете и да прекратите делото, тъй като указания по отстраняване нередовности на исковата молба вече са били давани и от АС София. Моля да ми присъдите разноските по делото. Представям писмена защита с копие за ответника.

Адв.Г.: Ще започна с въпроса, с който Вие сте допуснали по делото касационно обжалване, а имено дали в производството по екзекватура, касаещо арбитражни решения, се прилага разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от КМЧП. За да се отговори на този въпрос, трябва да се отговори кой е приложимият закон в случая. Отговорът на този въпрос ни дава самата разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗМТА. Разпоредбата на чл. 51, ал.3 ЗМТА казва, че ако няма някакъв международен акт, то тя препраща към разпоредбите на чл. 118 - чл. 122 КМЧП. В конкретната ситуация имаме два международни акта, по които България е страна. Първият международен акт, който е унифициран почти за целия свят, това е международната Конвенция за признаване на арбитражните решения, която е ратифицирана от 195 държави.

Тази Конвенция е приета и от България, и от Русия. В отговора на касационната жалба съм си позволил да цитирам дословно проф. Сталев.

Професор Сталев е човекът, който е представлявал България 1958 г. в Ню Йорк, когато е приета тази Конвенция. Цялата съдебна практика я приема, не 3 само България, но и на световно ниво. Аз също съм арбитър. Прилага се международната Конвенция за признаване на арбитражните решения, накратко Нюйоркската Конвенция. Цялата практика на Българските съдилища е, че се прилага при признаване на арбитражни решения тази Конвенция.

Самата норма на чл. 51, ал. 3 ЗМТА изключва приложението на КМЧП, тъй като има международен акт, който се прилага. Съгласно тази Конвенция, за да бъде признато съдебното решение в производството по екзекватура, единственото изискване е да бъдат изпълнени условията на чл. 4 от настоящата Конвенция, а именно заверен препис от арбитражното решение.

Тук е големият спор, какво означава заверен препис. Аз нося две арбитражни решения. Отново съм цитирал проф. Сталев относно „заверен препис“. Има две възможности: едната е удостоверяване, което прави Председателят на съответната арбитражна институция или неговият секретар, второто е удостоверяване от съответния нотариус в съответната държава. С молбата ние сме представили оригинал. След това въз основа на оставяне на делото без движение сме дали копие. Защото има три оригинала, в двете страни и едно остава по делото, няма други оригинали. По делото е посочено, че те са заверени от Председателя на Международния търговски арбитраж, което е достатъчно основание в целия свят за признаване на тези решения и да се приеме, че са изпълнени всичките условия на чл. 4 от Конвенцията. Във Вашето определение, Вие сте се позовали на едно определение от 2015 г. на ВКС, като е посочено, че има разминаване между мотивите в определението на ВКС от 2015 г. и мотивите на въззивната инстанция, касаещо въпроса дали това се отнася за арбитражните решения или се касае само за съдебните решения. Спорният въпрос е бил точно този, дали се прилага чл. 119, ал. 2 КМЧП в производството по арбитражни решения. Там са предвидени две изключения, когато не се прилага разпоредбата на чл. 119, ал.2 КМЧП - ако е налице апостил и ако имаме международен акт. В случая ние отговаряме и на двете условия. След като цитираното дело е върнато от ВКС, има решение на СГС и САС, които признават решенията, без заверка по чл. 119, ал. 2 КМЧП.

Моля да ми предоставите срок за писмени бележки и да ми присъдите разноски по делото.

СЪДЪТ дава на адв. Г. едноседмичен срок, считано от днес за представяне на писмени бележки.

4

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение обяви, че ще се произнесе с решение.

Разглеждането на делото приключи в 10,53 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5