Определение № 1727 от 12.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1727 гр. Пловдив, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501642 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.15, ал.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба депозирана от К. С. И. с ЕГН********** против Определение №508/12.01.2023г. постановено по гр.д.

№9782/2022г. по описа на ПРС, осемнадесети гр., с което е прекратено производството по гр.д. № 9782 по описа за 2022 година на Пловдивския районен съд, ХVІІІ, поради неподведомственост на предявените искове, с оглед наличието на арбитражна клауза.. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски

Ответникът по жалбата „ПИМК БИЛД ЕООД ЕИК 204491869 оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен по съображения подробно изложени в отговора.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

1

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД предявени от К. С. И., ЕГН **********, против „ПИМК Билд“ ЕООД, ЕИК 204491869, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2810.14 лева – неустойка за забава, по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот; сумата от 2100 лева – обезщетение за нанесени вреди под формата на пропуснати ползи, за периода от 18.04.2022 г. до 18.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.07.2022 г

Ищецът твърди, че по силата на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт от 11.04.2022 г. е придобил от ответното дружество „ПИМК Билд“ ЕООД, собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“, сграда 7 (секция Б), ет. 6, ап. 19. Преди изповядване на сделка, с ответното дружество „ПИМК Билд“ ЕООД подписали предварителен договор за покупко-продажба и строителство на гореописания недвижим имот на 08.06.2020 г, като по силата на този договор ответното дружество продавач – изпълнител се задължил да изгради, завърши и прехвърли собствеността на имота. Позовава се на чл. 4 от договора, според който „продавачът – изпълнител се е задължил окончателно да завърши и издаде апартамента, описан по-горе, в договорената степен на завършеност, както и цялата сграда, съгласно изискванията на ЗУТ, вкл. да получи разрешение за експлоатация на имота, в срок, най - късно до 31.12.2021 .Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г., сградата, в която се намира процесния имот, все още не била въведена в експлоатация, жилището е неизползваемо за живеене, поради което ищецът търпи загуби под формата на пропуснати ползи.

С отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за неподведомственост на спора на съда, поради наличието на арбитражна клауза в сключения между страните договор, а именно, че споровете между страните, във връзка с процесния договор ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд при Асоциация за развитие на правото – гр.

2

Пловдив.

С обжалваното определение съдът е уважил възражението за неподведомственост на делото, поради наличието на арбитражна клауза в сключения между страните договор. Приел е, че комплексният характер на договора от 08.06.2020 г., в който е предвидено общо облигационно задължение на купувача – възложител за заплащане, както на цената на вещното право, така и на цената на услугата за строителство, изключва качеството на физическото лице на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като по силата на договора уговорените строителни услуги са пряко свързани с правата и задълженията на страните по предварителния договор за продажба. Нещо повече, съдът е констатирал, че в искова молба, самият ищец посочва, че е закупил недвижимия имот – предмет на процесния Договор № 7-52/08.06.2020 г., с инвестиционно намерение, което представлява още едно обстоятелство, което обосновава липсата на качеството му на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на това, решаващият съд е направил извода, че направеният от ответното дружество отвод за неподведомственост на предявените искове, е основателен.

Настоящият съдебен състав не споделя направените първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения: от

Съгласно чл.20 от сключения между страните предварителен договор за покупко –продажба №7-52/08.06.2020г. всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд при Асоциация за развитие на правото- гр. Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ГПК спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, не може да бъде решен от арбитражен съд. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите - „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз качеството 3

„потребител“ следва да се преценява във всеки конкретен случай в зависимост от особеностите на съответния договор, като се отчитат естеството и целта на договора и обстоятелството, че правото на ЕС има за цел да защитава потребителите като по-слабата страна в правоотношението.

По въпроса дали страната, която е купувач и възложител по договор за покупко- продажба и строителство на недвижим имот, има качеството на „потребител“ е формирана противоречива съдебна практика. В цитираното от първоинстанциония съд Решение № 7/01.03.2022 г. на ВКС по т.д. № 3/2021 г., ІІ т.о., ТК и Решение № 60067/17.06.2021 г. на ВКС по т.д. № 2365/2020 г., ІІ т.о., ТК.., както и в служебно известното на настоящия състав на съда Решение № 60072 от 30.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., I т. о. , е застъпено становището, че комплексният характер на договора, в който е предвидено общо облигационно задължения за купувача- възложител за заплащане както на цената на вещното право, така и на цената на строителната услуга, изключва качеството на физическото лице на „потребител“, тъй като уговорените строителни услуги са пряко свързани с правата и задълженията на страните по предварителния договор за продажба.

Обратното е прието в Определение № 60602 от 27.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 510/2021 г., IV г. о., съгласно което основен предмет на комплексния договор за покупко- продажба и строителство на недвижим имот е строителството на имота, което представлява „услуга“ по смисъла на §13, т.14 от ДР на ЗЗП. Според настоящия състав, в конкретният случай ищецът има качеството на „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Възложеното от него строителство на имота представлява „услуга“ по смисъла на §13, т.14 от ДР на ЗЗП, която не е предназначена за търговска или професионална дейност /първата хипотеза на §13, т.1/, което обстоятелство обосновава прилагане по отношение на него като по- слабата страна в правоотношението на разпоредбите за защита на потребителите.

Изключването в процесния случай на потребителската защита, поради комплексния характер на сключения договор, който има за предмет и продажба на недвижим имот, би противоречало на правото на ЕС и на практиката на Съда на ЕС.

Предвид горното и доколкото ищецът има качеството „потребител“, то съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ГПК, възникналият между него и ответното дружество спор, свързан с изпълнението на сключения между тях 4 договор, не може да бъде разрешаван от арбитражен съд.

Ето защо, възражението на ответника за неподведомственост на спора на съдилища е неоснователно. Като е уважил възражението , съдът е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направени в настоящото производство разноски в размер на 15.00лв, представляващи заплатена държавна такса за производството пред въззивната инстанция.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение №508/12.01.2023г. постановено по гр.д.

№9782/2022г. по описа на ПРС, осемнадесети гр., с което е прекратено производството по гр.д. № 9782 по описа за 2022 година на Пловдивския районен съд, ХVІІІ, като

ВРЪЩА делото на ПРС, осемнадесети гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСЪЖДА „ПИМК Билд“ ЕООД, ЕИК 204491869, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ №36, представлявано от управителя А. И. Йо. да заплати на К. С. И. с ЕГН-**********, с постоянен адрес: гр.П., ул.“Д. В. №... , ет... ап.. направени.. във въззивното производство разноски в размер на 15.00лв/ петнадесет лева/ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5