Решение № 173 от 14.04.2022, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 2015/2021
- Вид
- Решение № 173
- Подписан
- 14.04.2022
- В сила
- 30.05.2024
- Състав
- Мирослав Руменов Саневски
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 190 · Закон за енергетиката
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.69, ал.2 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл.70, ал.4 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл.77 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 173 гр. Дупница, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20211510102015 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А. А., е предявило срещу ОЛ. К. З., ЕГН: **********, с адрес: ****, искове с правно основание чл.
422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК във вр. чл. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 5855.68 лв., от които: 5220.55 лв.-главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2017г. до м. април 2020г., ведно със законната лихва от 28.01.2021г. до окончателното плащане, 627.12 лв.-мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 15.01.2021г., както и суми за дялово разпределение: 7.50 лв.-главница за периода от м. февруари 2020г. до м. април 2020г., ведно със законната лихва от 28.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 0.51 лв.лихва за забава за периода от 31.03.2021г. до 15.01.2021г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ и е ползвал доставяна от дружеството топлинна енергия до жилищен апартамент, с адрес: ***, с абонатен № 364332, за периода от м. май 2017г. до м. април 2020г., която топлинна енергия не е заплатил.
Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД 1 и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на КЕВР, публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г.; В раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
В този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
В изпълнение на нормативната уредба сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с “Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).
Поради неплащане на дължимите суми за доставка на топлинна енергия, на 28.01.2021г. дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното ч.гр.д.№ 1548/2021г. по описа на РС-Дупница била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.07.2021г., срещу която ответникът е възразил в срок.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва 2 наличието на облигационни отношения с ищеца по повод доставка на топлинна енергия, както и качеството си на собственик на посочения в исковата молба топлоснабдяван имот.
Прави възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Оспорва предявения иск и по размер. Излага подробни съображения за неоснователност на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, район „Красно село“, ул. „Смърч“ № 2, вх. А и вх. Б, на което било взето решение да се сключи договор за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, с фирма „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД (чийто правоприемник, видно от представените с исковата молба документи, е „Техем Сървисис“ ЕООД). В същия протокол, като собственик на ап. 15, на ет. 1 във вх. Б, с абонатен № 364332, е посочен В. Г. А.. Представен е и Договор № 245/25.10.2000г. сключен между „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД и представител на ЕС, с предмет на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода на сграда, находяща се в ***
Представен е и сключен на 29.07.2015г. договор между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост в гр. София.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том І, рег. № 3589, дело № 45/10.02.2004г. по описа на нотариус А.
Ч., с района д-вие СРС, В. Г. А. е продал на ОЛ. К. З. апартамент № 15, находящ се във вх. Б на жилищна сграда в ***. Представен е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 77, том І, рег. № 0422, дело № 72/2009г. по описа на нотариус М. В., с район на двие СРС, видно от който собственикът на описания апартамент ОЛ. К. З. е учредил в полза на „Алианц Банк България“ АД договорна ипотека върху същия, за обезпечаване задължението на трето лице.
Според приетото от районния съд заключение по съдебно - техническа експертиза, през процесния период количествата топлинна енергия са били отчитани редовно и определяни правилно, съобразно методологията на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Изпълнено е изискването за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сградата етажна собственост.
От направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Начислените суми са пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените или нормативно /служебно/начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и претендираните с исковата 3 молба.
В процесния период фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия редовно е провеждала годишно отчитане на индивидуалните уреди, монтирани в имотите на потребителите в СЕС. Изготвяни са изравнителни сметки, които са връчвани на представител на СЕС за запознаване на отделните собственици на имоти /абонати/.
Топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е констатирало, че по данни от счетоводството на дружеството липсва плащане на суми за исковия период, като тези по издадените фактури за топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. възлизат общо на 5855.68 лева, от които: 5220.53 лв.-главница, представляваща стойността на доставена, но неплатена топлинна енергия за периода; 627.12 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 15.01.2021г.; 8.01 лв.-сума за дялово разпределение за периода, от която 7.50 лв.-главница за периода от 04.02.2020г. до 04.04.2020г. и 0.51 лв. лихва за периода от 31.03.2020г. до 15.01.2020г. Изравнителните сметки за абонат № 364332 на процесния топлоснабден имот за процесния период са изготвени от „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК: 130036512, гр. София. След края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки на база дяловото разпределение в сградата, което се извършва на база действителен отчетен разход на топлинна енергия от уредите за дялово разпределение за разход на топлинна енергия, инсталирани на отоплителните тела. На база тези отчети са изготвени фактурите за дължими суми за консумирана топлинна енергия.
Приложено е ч.гр.д. № 1548/2021г. по описа на РС - Дупница, по което е подадено възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1548/2021г. по описа на РС - Дупница. Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия в имот, собственост на ответника в процесния период, че начисляването на сумите за текущите 4 месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.
Въз основа на представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том І, рег. № 3589, дело № 45/10.02.2004г. по описа на нотариус А. Ч., с района д-вие СРС, и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 77, том І, рег.
№ 0422, дело № 72/2009г. по описа на нотариус М. В., с район на д-вие СРС, съдът приема за установено, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден жилищен апартамент, находящ се в гр. ***, за периода от 01.05.2017г. до 31.04.2020г.
По делото се установява безспорно, също така, от представените протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на СЕС, договор за извършване на услуга „дялово разпределение“ и заключението на вещото лице по СТЕ, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Разпечатката съдържа 32 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fde356d6-906e-430b-835c-d7d38be45881