Определение № 285 от 30.01.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. София, 30.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20221000502801 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, вр. с чл. 420, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Евлогиев“ ЕООД - с. Сопица, община Брезник, област Перник, чрез пълномощника адвокат Г. Д., против определение № 400 от 13.06.2022 г. по гр..д. № 225/ 2022г. на Окръжен съд - Перник, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 2890/ 2.06.2022 г. за спиране на незабавното изпълнение на заповедта за незабавно изпълнение от 8.01.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 67305/ 2018 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 156 състав.

Твърденията са, че определението противоречи на материалноправни разпоредби и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът навел доводи, че в молбата били изложени съображения относно наличието на неравноправни клаузи, както и на неправилно изчислен размер на вземането, каквито не били изтъкнати в молбата по чл. 420, ал. 5 от ГПК, която била основана единствено на твърдението, че вземането не се дължи. Определението било постановено при липса на каквито и да било мотиви.

Молбата е определението да бъде отменено.

В писмения отговор ответникът по частната жалба „Юробанк България“ АД - гр. София, я оспорва като неоснователна.

Молбата, по която се произнесъл съда, била противоречива и от изложението можело да се направи единственият извод, че основанието й е чл. 420, ал. 2, т, 2 и т. 3, а не т. 1 от същата 1 алинея. Съдът мотивирано приел, че клаузата за промяна на възнаградителната лихва не е нищожна, тъй като не накърнява добрите нрави. Правилно отхвърлил като неоснователно възражението, че размерът на задължението не е правилно определен поради включени лихви върху лихви, като посочил, че е приложима разпоредбата на чл. 294, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ТЗ. Правилно съдът приел, че към молбата не са били представени убедителни писмени доказателства за недължимост на сумата, тъй като това твърдение се отнасяло за размера на дължимите лихви, а исковата претенция на банката била единствено за присъждане на дължимата главница по договора за кредит.

Молбата към съда е определението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав приема следното.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

По основателността й съобрази следното.

Въззивното производство по гр.д. № 225/ 2022 г. на Окръжен съд - Перник е образувано по жалбата, подадена от „Юробанк България“ АД - гр. София срещу решение № 131 от 4.01.2022 г. по гр.д. № 289/ 2020 г. на Районен съд - Брезник в частта му, с която искът с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен срещу „Евлогиев“ ЕООД, е бил отхвърлен за разликата над 2 809.09 лева до пълния предявен размер на частичния иск - за сумата 20 480.29 лева, представляваща главница, дължима по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL 13314/ 19.02.2008 г. и анексите към него, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 8.01.2019 г. по ч.гр.д. № 67305/ 2018 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 156 състав.

В молба с вх. № 2890/ 2.06.2022 г. „Евлогиев“ ЕООД сезирало на основание чл. 420, ал. 5 от ГПК съда с искане да спре принудителното изпълнение по изп.д. № 891/ 2019 г. на частния съдебен изпълнител Н. М., тъй като вземането на банката не се дължало в претендирания размер.

С обжалваното определение съдът оставил молбата без уважение, като приел, че не са налице предпоставките по чл. 420, ал. 2 от ГПК.

-3-

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на жалбоподателя 2 съдът приема, че определението е правилно, като споделя крайния извод и мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на оплакванията в жалбата намира за нужно да посочи и следното.

Предпоставките за отмяна на допуснатото в заповедното производство незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена по чл. 417 от ГПК, са посочени в чл. 420, ал. 1 от ГПК - когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД и в чл. 420, ал. 2 от ГПК - когато искането е подкрепено с писмени доказателства, че : 1) вземането не се дължи ; 2) вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител ; 3) неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

Противно на твърденията в жалбата, че искането пред съда е било основано само на представени писмени доказателства за недължимост на вземането, от изложеното в нея се вижда, че молителят се е позовал и на останалите две хипотези в нормата на чл. 420, ал. 2 от ГПК. Първоинстанционният съд ги е обсъдил и към изложените в определението правни аргументи, обуславящи липсата им, няма какво да се добави.

Основателно е възражението на ответника по частната жалба, че от представените с молбата писмени доказателства не се установява недължимост на вземането, а от обстоятелствената част на молбата може да се формира обоснован извод, че се оспорва не съществуването на вземането, а неговия размер.

В контекста на изложеното трябва да се посочи, че в хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК надлежни доказателства за липсата на задължение биха могли да бъдат документи, установяващи извършването на плащания, с които задължението по кредита е било погасено или изявление на кредитора, че вземането е било удовлетворено или извънсъдебна спогодба, в която страните са уредили отношенията си, произтичащи от договора за кредит. В този смисъл приложените към молбата копия на документи, съдържащи се в досието на изпълнителното дело, по никакъв начин не подкрепят тезата на длъжника.

Горните съждения водят до заключението, че развитите в частната жалба оплаквания са неоснователни и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Евлогиев“ ЕООД - с. Сопица, община 3

Брезник, област Перник против определение № 400 от 13.06.2022 г. по гр..д. № 225/ 2022 г. на Окръжен съд - Перник.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4