Решение № 949 от 30.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20265330200798 по описа за 2026 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Л. С. Ч. от *** против Наказателно постановление № 1076/22.12.2025 г., издадено от Заместник кмет Обществен ред и сигурност в Община Пловдив , с което на жалбоподателя за нарушение на чл.98, ал.2 т.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.4 т.13 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява се адв. Т.Б. от АК Пловдив, който поддържа жалбата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юриск. Г.Р., който счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, резултатите от която сочат, че подписът и почеркът в приложената към административнонаказателната преписка разписка за връчване на обжалваното наказателно постановление не са били положени от жалбоподателя. Предвид изготвеното заключение се приема, че процедурата по връчване на наказателното постановление не е редовно изпълнена, поради което жалбата срещу него е подадена в срок.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното

При извършена проверка на 22.10.2025 г. около 11:30 ч. в гр. Пловдив, бул.Княгиня Мария Луиза № 12 било установено, че е паркиран л.а. Мерцедес с рег.№ ***, на място, сигнализирано и устроено за престой на таксиметрови автомобили.

За нарушението бил съставен фиш № 0002704817/22.10.2025 г. в отсъствие на водача в размер на 100 лв.

Срещу съставения фиш било подадено възражение вх.№ УРИ 23720015043/28.10.2025 г. от собственика на автомобила.

Същият бил поканен да се яви на 10.11.2025 г. в сектор Общинска полиция Пловдив за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

При явяване за попълване на декларация същата била попълнена от жалбоподателя в качеството му на собственик, в която посочил, че на процесната дата той е управлявал МПС-то, по отношение на което е било констатирано неправилно паркиране.

Същият обаче отказал да му бъде връчен Акт за установяване на адм. нарушение, като отказът бил удостоверен с подписа на един свидетел.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Х. С. К., С.Н.К., фиш № 0002704817/22.10.2025 г., декларация по чл.188 от ЗДвП, възражение вх.

№УРИ 237200-15043/28.10.2025 г ., платен билет за паркомясто, писмо вх.№ 52495/26.05.2026 г., както и Заповед 23OA- 3278/18.12.2023 г., - заверено копие, Заповед 23ОА-3271/18.12.2023 г. – заверено копие.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставителят на акта Х. С.

К. потвърди направените от него констатации. Същите допринасят за изясняване на обстоятелствата, при които е протекла проверката, във връзка с която е съставен първоначално фиш, а впоследствие и акт за установяване на адм. нарушение. Видно от съдържанието на съставения фиш е, че в него като място на нарушение е посочена същата улица, каквато и в акта и в наказателното постановление, но фигурира друг номер. Впоследствие в резултат на депозираното възражение по отношение на номера на улицата, посочена във фиша, е направена допълнителна проверка от служителите на общинската администрация, в резултат на която е установено, че правилният адрес, на който е бил паркиран автомобилът, за който е издаден фишът, е бул.

Мария Луиза до № 12, поради което и при съставяне на акта е посочен този адрес. Несъответствието между съдържанието в първоначално съставения фиш и в акта досежно номера на улицата не е рефлектирало върху законосъобразността на акта, а оттам и на наказателното постановление, тъй като е отстранено своевременно и след като са събрани допълнително доказателства.

2

Правилно и в съответствие с изискванията на чл.188 от ЗДвП е определен и авторът на нарушението, за което е изискано от собственика попълването на декларация, в която последният е декларирал, че на процесната дата автомобилът е управляван от него в качеството му на собственик. Предвид попълнената декларация по чл.188 от ЗДвП, приета като писмено доказателство по делото, се установява, че на посочените в акта за установяване на адм. нарушение дата и час и в издаденото въз основа на него наказателно постановление жалбоподателят е паркирал собствения му автомобил. Същият е имал качеството на "водач" на моторно превозно средство, в каквото качество съгласно наказателното постановление жалбоподателят е санкциониран, а и той сам той не отрича това си качество в подадената пред съда жалба.

Установява се от постъпилото по делото писмо вх.№ 52495/26.05.2026 г., че мястото, където е установено неправилното паркиране на процесния автомобил, е било сигнализирано с пътни знаци Е 20 и Т17, като доказателство за това е приложена и извадка от Генерален план за организация на движението в гр.Пловдив , актуална ъм датата, на която е установено паркирането.

По делото е разпитан в качеството на свидетел и С.Н.К., който потвърди, че на процесната дата автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на адреса, посочен в акта. Същият съобщи, че на посочените в акта дата и място този свидетел също бил паркирал на същото място, пред автомобила на жалбоподателя. След като видял, че му залепват фиш, провел разговор със служителя, като възразил, че на пътя няма маркировка, забраняваща паркиране, но въпреки това фиш бил издаден и на св. К.. В показанията си пред съда св.К. посочва, че малко по-късно видял , че в началото на пътя имало знак Е20 и отдолу Т17, но той бил с малки размери и било невъзможно да бъде забелязан от водач, който идва от дясната лента на пътя. След като свършил работата си, направил снимка на мястото, където било установено паркирането, тъй като възнамерявал да защити правата си по законоустановения ред, предвид липсваща според него маркировка, от която да се установи, че процесният участък бил отреден за престой на таксита.

Същото било положението и на мястото, заето от колата на жалбоподателя, като там отново нямало маркировка.

Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели, тъй като същите са последователни, вътрешнонепротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по делото. От всички тях се установява по безспорен начин фактът на паркиране на автомобила на жалбоподателя на посоченото в акта и наказателното постановление място.

Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 7 от Закона за движението по пътищата, освен в посочените в ал. 1 случаи, паркирането е забранено на сигнализирано и специално устроено място за престой на таксиметрови автомобили. По силата н а чл. 183, ал. 4, т. 13 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лв. водач, който 3 неправилно паркира на сигнализирано и специално устроено място за престой на таксиметрови автомобили.

Съгласно Наредба № РД -02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, действаща към датата на извършването на нарушението, пътен знак Е20 „Такси" се използва за сигнализиране на място, специално устроено за престой на таксиметрови автомобили. Надписът се повтаря, изписан на френски език, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, когато мястото, предназначено за престой на таксиметрови автомобили, заема участък от крайната дясна пътна лента, началото на участъка се сигнализира с пътен знак Е20 и допълнителна табела Т2, указваща дължината на участъка, или с допълнителна табела Т17, означаваща броя на такситата, за които е предназначен участъкът. Участъкът задължително се очертава с пътна маркировка М14 и се нанася надпис „TAXI".

Установи се от събраните по делото доказателства - показания на разпитаните свидетели, извадка от енерелане план на ортанизацията, отнасяща се за процесния участък, че мястото, на което е паркиран автомобилът, е било обозначено с пътен знак Е20 и допълнителна табела Т17, както и е предвидена съобразно наредбата маркировка М13, като мястото е било отредено за престой на 3 бр. таксиметрови автомобили, но маркировката е била компрометирана - не е била ясно видима и е била в състояние, в което не е можело да бъде забелязана от водачите. Като доказателство за това е приложената и приета по делото като писмено доказателство извадка от Генерален план за организацията, важима за процесния участък, според която мястото, отредено за такси е било сигнализирано, като в приложената извадка от Генерален план са нанесени пътни знаци Е20, Т17 и маркировка М 13, т.е. според плана мястото е сигнализирано съобразно изискванията, посочени в горецитираната наредба. Установи се и от показанията на св. Стоян К. , че на мястото, определено за паркиране на таксита, марикровката е била компрометирана. В показанията си пред съда този свидетел посочи, че по повод възражението, което направил и пред служителя на общинската администрация в деня на проверката, последният заявил, че той не е отговорен за маркировката и нейното състояние. Предвид събраните доказатлества се приема, че на процесното място очевидно е имало поставен знак за престой на таксиметрови автомобили в зоната, в която е паркирал жалбоподателят и последният обективно не се е съобразил с неговото действие, с което е извършил нарушение на забраната по чл. 98, ал. 2, т. 7 ЗДвП. С оглед доказаната по делото наличност в зоната на участъка на изискуемите пътен знак Е 20 и допълнителна табела Т17, съдът прие, че нарушението обективно е извършено. Знаците Е20 и Т17 са част от т.нар. вертикална сигнализация и тя се поставя именно по този начин, за да бъде видима за всички участници в движението. По тази причина единствено полагането на достатъчна грижа от жалбоподателя в качеството му на водач на МПС да възприеме поставените знаци, би създала възможност същият да извърши правилна преценка на пътя дали има поставен пътен знак и каква е зоната на действие на този знак.

4

Следва да се отчете, че се касае се за място, отредено за паркиране на 3 бр.таксита, поради което и дори при позициониране на автомобила на жалбоподателя не в началото на обозначения участък, не непосредствено пред знака, а по-назад, но в зоната на действие на знака, както е било в случая, то пак за него е съществувала възможност да бъде забелязан този пътен знак, тъй като зоната му на действие не е била голяма. Очевидно е, че водачът не е положил необходимата грижа да огледа участъка преди да паркира, в това число и има ли знак в началото му, който забранява паркирането. С други думи компрометирането на хоризонталната сигнализация не може да доведе до извод за несъставомерност на деянието от обективна страна, тъй като с нея се създава единствено допълнителна гаранция за въведеното ограничение за паркиране в процесната зона и се повишава още веднъж вниманието на водачите да не паркират, с което те следва да се съобразяват предвид поставения пътен знак в началото на участъка. Липсата или компрометирането на тази сигнализация не изключва и вината на водача въобще, а влияе единствено на формата на вина, при която е извършено деянието.

От друга страна обаче обстоятелството, че задължителната за този вид общински терени маркировка М14 не е била поддържана от страна на собственика на пътя, влияе върху степента на обществена опасност на деянието. Претенцията от страна на собственика на пътя към водачите да спазват ограниченията на правилата за паркиране на специално обозначените за това места не кореспондира с насрещното задължение на общинската администрация да поддържа сигнализацията на пътя по начин, по който тя да бъде ясно забележима от водачите, като това задължение се отнася и до хоризонталната сигнализация. Именно по тези съображения съдът прие, че обществената опасност на деянието в настоящия случай е по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Съдът прие също, че обществената опасност и на самия водач не е висока, предвид данните по делото, че същият на процесната дата е заплатил такса за престой на процесното място. Доказателство за това е прикрепеният към възражението билет за паркомясто за едночасов престой .