Определение № 203 от 24.02.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 203 гр. Перник, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

М. ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500123 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 35637/29.12.2025 г., подадена от И. М.

И. с ЕГН:********** и Л. М. И. с ЕГН:**********, двамата с постоянен адрес: *** чрез адвокат Г. Б. от АК-Перник срещу решение № 1136/10.12.2025 г. по гр. дело № 4795/2024 г. на Районен съд – Перник, с което е постановено следното: - жалбоподателите са осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищцата Т. К. Г. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ***, да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот, изразяващи се в паркиране на личните им автомобили и други превозни средства върху улицата – тупик, по протежение на която се намират имотите на страните, с което се възпрепятства достъпът на ищцата до имота й, находящ се в с. к., общ. ***; - жалбоподателите са осъдени да заплатят солидарно на Т. К. Г., по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 2 500 лева, предявен като частичен иск от общо 5 000 лева, за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, притеснение и стрес, поради възпрепятстването на достъпа до собствения им имот, посочен по-горе, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 13.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата; - жалбоподателят И. М. И. е осъден да заплати на Т. К. Г., по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от отправените към нея на 20.04.2024 г. заплахи „ще ви пребия с държальето“ и на 15.06.2024 г. думи: „на майка ти в путката“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 13.08.2024 г., до окончателното изплащане; - отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявения от И. М. И. срещу Т. К. Г. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, 1 срам и емоционален стрес от разпространени позорни обстоятелства и приписване на престъпления, които в първоначалната искова молба от 13.08.2024 г. по настоящото дело, както и чрез публикация от 23.07.2024 г. във „Фейсбук страницата“ на с. к., от профил „Т.

К.“; - на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателите са осъдени да заплатят на Т. К. Г. сумата от 2 400 лева, представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателите считат решението за неправилно, поради нарушение па материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и непълнота на изводите, поради което молят окръжния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените от Т. К. Г. искове, съответно да уважи предявения от И. М. И. иск по чл. 45 ЗЗД.

Претендират и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

По иска по чл. 109 ЗС (пречки за упражняване правото на собственост) излагат съображения, че не били доказани кумулативните предпоставки за уважаване на негаторния иск: право на собственост на ищцата; неоснователно действие/състояние от ответниците и пречки, по-големи от обикновените за ползване на имота, които да са реални и продължаващи към края на процеса. Необосновани били твърденията по исковата молба за „системно и непрекъснато“ запушване на улицата в продължение на 3 години, тъй като: автомобилите били придобити едва 12.2021 г. (И. И.) и 02.2022 г. (Л. И.); описани били само 7 случая за определен период, което не обосновавало „непрекъснатост / системност“; в повечето от описаните ситуации ставало дума за кратко спиране пред дома на ответниците (за отваряне / затваряне на врата, вкарване / изкарване на автомобил, товаро-разтоварване), а не за продължително неправомерно „паркиране“. Подчертават разликата при пътен знак В28 – „забранено паркирането“, но не и спирането. Посочват, че на улицата живеели още семейства с автомобили, които преминавали безпроблемно. Достъпът на специализирани автомобили (пелети, септична яма, СОТ/услуги) реално бил осъществяван и не било доказано да е бил блокиран.

По мотивите към обжалвания съдебен акт отбелязват, че съдът се позовал на „множество жалби/сигнали“ като доказателство за трайност и непрекъснатост, но голяма част от жалбите били с друг предмет (битови конфликти) и не доказвали „паркиране“; нямало представени резултати от проверките по жалбите; съдът отказал искането на ответниците да се приложат самите жалби и резултатите, но въпреки това се позовал на тях в решението. Акцентират върху постановление № 1173/12.09.2024 г. на РП–Перник, което според жалбоподателите съдът го цитирал избирателно, като пропускал частите, че при проверки често не били установявани нарушения/пречки, а сигналите били по линия на междусъседска нетърпимост.

По иска на Т. К. Г. по чл. 45 ЗЗД излага доводи, че ищцата не била доказала елементите на деликта (противоправно деяние, вреди, причинна връзка), като: не било установено ответниците да са извършили противоправно поведение чрез спиране/паркиране, което да е довело до реално препятстване; не били доказани твърденията за агресия / обиди / закани, а 2 решението се основавало преимуществено на показанията на съпруга на ищцата Стамен Г.ев, който бил заинтересован и бил основният подател на сигналите; съдът неправилно изместил доказателствената тежест, като посочил, че ответниците не били оборили твърденията за обиди, вместо ищцата да ги докаже (посочват чл. 154 ГПК и ТР № 3/13.01.2023 г. ОСГТК относно доказването при непозволено увреждане).

По насрещния иск на И. М. И. срещу Т. К. Г. се навеждат доводи, че съдът неправилно приел, че подаването на жалби и искова молба било упражняване на право и не било деликт, освен при доказана злоупотреба; че в исковата молба и жалби били разгласени клеветнически твърдения и приписване на престъпление (кражба на пътен знак В28 и други квалификации), без доказателства, което излизало извън рамките на добросъвестното упражняване на право; че съдът отново действал противоречиво: отказал да се изискат жалбите и резултатите от проверките, но после твърдял, че злоупотреба не била доказана; че относно публикации / твърдения във „Фейсбук“, съдът необосновано е отказал да извлече извод за авторството им.

В жалбата са направени доказателствени искания: да бъдат изискани от съответните институции резултатите от извършените проверки или на жалбоподателите да бъде издадено удостоверение за снабдяване с отговори от съответните институции за резултатите от проверките.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Т. К. Г. чрез адвокат И.Т. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без уважение и потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

По иска по чл. 109 ЗС се излагат съображения, че било доказано системно и продължаващо неоснователно действие – паркиране / престой в нарушение на забраната, което реално пречело на достъпа и нормалното ползване на имота. По иска по чл. 45 ЗЗД се поддържа, че били налице елементите на деликта: противоправно поведение (нарушаване на забраната за паркиране/престой и обидни изрази); вредоносен резултат (стрес, неприятни преживявания); причинна връзка. Неимуществените вреди били „доказани“ чрез преките наблюдения на Стамен Г.ев, като се твърди, че насрещната страна не била оборила тези твърдения. За обидите се посочва, че свидетелят давал конкретика по дати и изрази, а насрещната страна не била довела свидетели „очевидци“, които да ги опровергаят. По насрещния иск (твърдяна злоупотреба с право чрез жалби/сигнали и публикации) се навеждат доводи, че подаването на жалби и сезиране на институции било конституционно гарантирано право (чл. 45 и чл. 56 от Конституцията) и по принцип не било противоправно; деликт би имало само при доказано умишлено противоправно поведение / злоупотреба, каквото не било установено; твърденията за публикации във Facebook се отричат като недоказани и се изтъква противоречие в тезите на насрещната страна относно това чий профил е автор.

Възразяват срещу доказателствените искания по жалбата.

3

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна по смисъла на чл. 260 ГПК и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което, а и доколкото процедурата по чл. 263 ГПК е осъществена, въззивният съд дължи произнасяне по същество на жалбата и разглеждането й в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Неоснователни се явяват и не следва да бъдат уважени така направените доказателствени искания по жалбата, тъй като какви са резултати от извършени проверки на други институции по подадени от Т. К. Г. жалби, са обстоятелства, които не са относими по делото, доколкото констатациите, съответно решения на други държавни органи не са обвързващи за съда, който следва да извърши самостоятелна преценка относно достоверността на твърденията на страните съобразно събраните по делото доказателства и съответно да приложи закона по вътрешно убеждение.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема за разглеждане въззивна жалба вх. на ПРС № 35637/29.12.2025 г., подадена от И. М. И. с ЕГН:********** и Л. М. И. с ЕГН:**********, двамата с постоянен адрес: *** чрез адвокат Г. Б. от АК-Перник срещу решение № 1136/10.12.2025 г. по гр. дело № 4795/2024 г. на Районен съд – Перник.

Указва на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проектодоклад по чл. 268, ал. 1 ГПК и им предоставя възможност да изразят становище по него най-късно в първото заседание по делото.

Насрочва делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 26.03.2026 г. от 10.20 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Указва на всяка една от страните, че когато отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес като същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, както и им указва, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Оставя без уважение доказателствените искания по жалбата на И. М. И. и Л. М. И.: да бъдат изискани от съответните институции резултатите от извършените проверки или на жалбоподателите да бъде издадено удостоверение за снабдяване с отговори от съответните институции за резултатите от проверките.

Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните.

Настоящото разпореждането не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5