Решение № 13188 от 27.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13188 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110158488 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу Ж. Г. Т. за сумите от

1703,87 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.

„Христо Смирненски“, бл.47А, вх. 1, ет.8, ап.43, аб. № 250808, ведно със законна лихва за периода от 14.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 308,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 06.01.2022 г., 528,51 лева,, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 14.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,88 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2019 г. до 06.01.2022 г.., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.

№1912/2022 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл.47А, вх. 1, ет.8, ап.43, аб. № 250808, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата се цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в 1 размер на законната лихва. Ето защо моли за уважаване на претенциите.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват пасивната си материална легитимация, като поддържа, че от ангажираните от ищеца доказателства не се установявало да е потребител на топлинна енергия за битови нужди за имота. Твърди, че не е настъпила изискуемост за вземанията, съгласно приложимите общи условия. Поддържа, че титуляр на вземането за цената на услугата по дялово разпределение е третото лицепомагач.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Техем сървисис“ ЕООД оспорва твърдението на ищеца, да е извършвало дяловото разпределение за процесните период и имот.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. №1912/2022 г. на СРС, 113 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. С Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС приема, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства –нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №172, том IV, нотариално дело №772/1988г., решение от 13.07.2001г. по гр.д. № 227/1997г. по описа на СРС, 53 състав и удостоверение за идентичност на лице с различни имена следва извод, че за процесния период Ж. Г. Т. е била в облигационно правоотношение с ищцовото дружество в качеството й на изключителен собственик на жилището, находящо се в гр. София, на адрес ж.к. „Христо Смирненски“, бл.47А, вх. 1, ет.8, ап.43. Различен извод по никакъв начин не следва от представената от ищеца молба /на л. 23 от делото/, защото същата е за закриване на партида поради смърт на ползвател и изхожда от лице, с което ответницата е била в граждански брак. До влизане в сила на цитираното по-горе съдебно решение, с което Ж. Г. Т. е призната за индивидуален собственик на процесния, придобит по време на брака имот, бившият й съпруг също по силата на закона е имал качеството на потребител на топлинна енергия, с което се обяснява 2 легитимацията му да поиска закриване на партида поради погасяване на учреденото в полза на трето лице вещно право на ползване. Това обстоятелство не изключва легитимацията на Ж. Т. като собственик на имота, респ. потребител на топлинна енергия за битови нужди, поради което съдът не възприема възражението в този смисъл. Ето защо по делото се приема за установено, че за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото в качеството му на едиствен собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.

2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Топлофикация София" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват 3 реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от "Директ“ ООД, който извод следва от обстоятелствената част на заключението на вещото лице по съдебносчетоводнатга експертиза. Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б ЗЕ това обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия, доколкото ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.

С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните на основание чл. 146, ал. 1 т. 3 и 4 ГПК са отделени обстоятелствата, че количествено до топлоснабдения имот с адрес, посочен в исковата молба, е доставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност, както и че съдебно предявените вземания за главници и обезщетение за забава са коректно изчислени като размер. Съдът прецени признанието на ответника за тези обстоятелства в контекста на събраните писмени доказателства и заключението на ССчЕ и като намери, че същите го подкрепят, го ползва като основа при формиране на доказателствените си изводи за приетото за установено по делото.

Ответникът не твърди и не доказва плащане на претендираните задълженията за процесния период.

Ето защо съдът намира, че размерът на дължимата сума за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е този посочен от ищеца в исковата молба – 1703,87 лв.

Следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност на ответника.

Съгласно задължителното разрешение на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.01.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.