Решение № 1096 от 22.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1096 гр. Пловдив, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330203298 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №008195/18.11.2025г., издадено от и.д. Началник на Териториален отдел за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:131576434, със седалище и адрес на управление: гр.София, обл. София, р-н Люлин, бул.

„Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано заедно и поотделно от Г.Т.Т. и А.В.М. на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителски кредит /ЗПК/ е наложено административно наказание - „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.10а, ал.4 от ЗПК.

По съображения изложени в жалбата, се иска от съда да отмени наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява от процесуален представител.

Претендират са разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от наказващия орган, който излага съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Моли за потвърждаването му. В съдебното заседание по делото не се претендира юрисконсултско възнаграждение. Такова се претендира в съдебните заседания по предходните дела – АНД №6990/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив и по КАНД №967/26г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема 1 за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Във връзка с постъпила в КЗП жалба с вх. №Ц-03-4702/25.04.2025г. относно договор за потребителски кредит, предоставен от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, била извършена проверка по спазване изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. С писмо вх. №Ц-03-4702/23.06.2025г. били предоставени документи за проверка, включително досие по отпуснат потребителски кредит по Договор за паричен заем №5394154 от 19.03.2025г., включващо: Договор с Погасителен план, Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на преддоговорна информация за потребителските кредити и Договор за предоставяне на гаранция №5394154/19.03.2025г., сключен между потребителя и „Файненшъл България“ ЕООД. При проверката на представените документи било установено следното:

На 19.03.2025г. в гр. Пловдив кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отпуснал по договор №5394154/19.03.2025г. на потребителя кредит в размер на 2000 лв., срещу следните условия: да го върне в срок от 34 седмици, на четиринадесетдневни вноски по 212 лв., с обща сума за плащане - 3604 лв.

(съгласно документ „Погасителен план четиринадесетдневни погасителни вноски“, част от договора за кредит включваща отпуснатата главница, лихва и разходите по възнаграждение за предоставяне на гаранция (1278.23 лв.).

Отпуснатият кредит бил с посочени в договора годишен лихвен процент:

45% и годишен процент на разходите (ГПР): 56.42%.

Съгласно договора за кредит: „чл.4. Заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемателя едно от следните обезпечения: 1.Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Маниджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „Редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер Заемодателя, за сумата по 4.1.2, т.7 със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

В следствие на това изискване по договора за кредит, потребителят е сключил Договор за предоставяне на гаранция №5394154/19.03.2025г. с 2

„Файненшъл България“ ЕООД /което дружество е със собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 100% от капитала/, съгласно който дължал възнаграждение в размер на 1278.23 лв.: ,,Чл.3. (1) За поемане па задължението по чл.1, ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи възнаграждение на ГАРАНТА в размер на 1278.23лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 75.19 лева. Вноските са дължими на следните дати. (2) ПОТРЕБИТЕЛЯТ заплаща възнаграждението по начините, установени в Договора за паричен заем, за плащане на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за паричен заем. (3) „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо ГАРАНТА изпълнение на задължението на ПОТРЕБИТЕЛЯ за плащане на възнаграждение по този Договор съгласно ал.1 на настоящия член и всички други вземания на ГАРАНТА по този Договор. В случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на задължението на ПОТРЕБИТЕЛЯ към ГАРАНТА по този Договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към ГАРАНТА.

За така отпуснатия кредит бил посочен от кредитора годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 56.42% - по договор и 55.28% - по СЕФ, като и двете стойности не включвали разходите за възнаграждението по предоставена гаранция от „Файненшъл България“ ЕООД, т.е. обявеният от кредитора ГПР се отнасял за кредит с без предоставена гаранция. (За валидността и последиците от сключения договор за кредит важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит (ЗПК), в който съгласно дефиницията на чл.19, ал. 1 „Годишният процент на разходите (ГПР) изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“.

Проверяващите приели, че при извършената проверка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит, във връзка със сключен договор за потребителски кредит с Г.А.К., било установено, че кредиторът е изискал от потребителя да подпише допълнителен договор за предоставяне на гаранция №5394154/19.03.2025г. с трето лице „Файнешънъл България“ ЕООД, в който било предвидено възнаграждение за гаранта („Файнешънъл България“ ЕООД) в размер на 1278.23 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 75.19 лв.

Приели също, че това възнаграждение/такса за предоставената гаранция е било включено в погасителния план, в колона „Размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция“. Уговореното възнаграждение за предоставяне на гаранция, включено в погасителния план, не е предмет на договор за кредит №5394154 от 19.03.2025. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая, 3 размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция не е бил уреден в договора за кредит, а е бил уговорен с допълнителен договор, сключен между кредитополучателя и трето лице, различно от кредитора. По този начин, кредиторът не е изпълнил задължението си да предостави на потребителя по ясен и точен начин вида, размера и действието на всички такси и/или комисионни, дължими по договора за кредит.

Счели, че с това търговецът е нарушил чл.10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Като дата на нарушението приели 19.03.2025г. /дата на сключване на договора за кредит/ и място на извършване на нарушението - гр. Пловдив.

Поредност на извършване на нарушение: първо.

Нарушението на чл.10а, ал.4 от ЗПК бил констатирано на 23.06.2025г. при анализ на представените от кредитора документи, получени с Писмо с вх.

№Ц- 03-4702/25.04.2025г.

Поради това и бил съставен АУАН №008195 от 05.08.2025г., при условията на чл.40, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ в отсъствие на нарушителя. Нарушителят бил поканен с покана с изх. №Ц-03-4702/30.07.2025г., получена на 01.08.2025г. да се яви в офис на КЗП, ТО Пловдив за съставяне на АУАН. АУАН бил връчен на 20.08.2025г. на упълномощен представител на нарушителя от служители на КЗП в гр. София.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:131576434, със седалище и адрес на управление: гр.София, обл. София, р-н Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано заедно и поотделно от Г.Т.Т. и А.В.М. на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителски кредит /ЗПК/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.10а, ал.4 от ЗПК.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителката С.

А. А., която поддържа констатациите в акта. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че от 4 страна на жалбоподателя е извършено административно нарушение на чл.10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. По силата на ал.4 на посочения член видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.45, ал. 1 от ЗПК за нарушение на на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 2, чл.

10, 10а, 11, 14а, чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 19, ал. 2, чл. 25, ал. 1 - 5, чл. 26, ал. 1, чл.

29, ал. 1, чл. 32а, чл. 34, ал. 1, 3 и 5, чл. 36, ал. 3, 4 и 5 и чл. 41, ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.

От доказателствата по делото, договор за кредит и договор за гаранция, както и от показанията на актосъставителя - свид. С. А., категорично и по несъмнен начин се установява, че това възнаграждение/такса за предоставената гаранция е било включено в погасителния план, в колона „Размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция“. Уговореното възнаграждение за предоставяне на гаранция, включено в погасителния план, не е било предмет на договор за кредит №5394154 от 19.03.2025. Както се каза по – горе съгласно разпоредбата на чл.10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая, размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция не е бил уреден в договора за кредит, а е бил уговорен с допълнителен договор, сключен между кредитополучателя и трето лице, различно от кредитора. По този начин, кредиторът не е изпълнил задължението си да предостави на потребителя по ясен и точен начин вида, размера и действието на всички такси и/или комисионни, дължими по договора за кредит. С това жалбоподателят е нарушил чл.10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Разпечатката съдържа 40 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fde25ad1-968b-4a81-9434-68f75f0a63bb