Решение № 619 от 28.11.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. Монтана, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630100549 по описа за 2025 година

Образувано е по предявени от „***********“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу В. Г. А., установителни искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата 232,34 лева - непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 311167 /09.05.2019 г., сключен със „*********“ ООД, , ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 09.01.2025 г. до окончателното плащане;

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към цесионера и него по процесния договор. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение.Представя доказателства и претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Прави възражение за нищожност, поради надвишаващо максималния праг ГПР и размерът не е посочен точно и ясно. Прави възражение за давност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

1

По делото се установи, че на 09.05.2019г. между кредитодател:

********* ООД, ЕИК *********** и В. Г. А., ЕГН ********** (ответник кредитополучател), е сключен Договор за паричен заем № 311167/09.05.2019г.

По силата сключения договор, на г-н В.Г. е предоставена заемна сума в размер на 500 лв., като сумата се издължава за 8 месеца с фиксиран лихвен процент от 40,56%. По Договора е уговорена неустойка в размер на 438,78 лева, при непредставяне на обезпечение, която е включена в погасителния план.

На 21.07.2022г е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземане / цесия / между ********* ООД, ЕИК *********** - цедент и „***********“ ЕООД, ЕИК ********* - цесионер. По силата на това вземане, произтичащо от Договор за паричен заем № 311167 /09.05.2019г, сключен между “*********” ООД, ЕИК *********** и В. Г. А., е прехвърлено в полза на “***********“ ЕООД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принаджлежности и лихви. Вземането е индивидуализирано в Приложение към Договор за продажба и прехвърляне на вземане / цесия / от 21.07.2022г.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, в чието заключение е посочено, че сумата по процесния кредит в размер от 500 лева е усвоена от ответника. Общата платена сума от ответника по кредита е в размер от 810 лева. До дата - 09.01.2020г главницата останала изискуема и непогасена е в размер от 232,34 лева по Договор за паричен заем № 311167 от 09.05.2019г.

След дата- 09.01.2020г. непогасената изискуема главница си остава в размер от 232,34 лева по Договор за паричен заем № 311167 от 09.05.2019г. Вещото лице изчислява ГПР в размер на оскъпяване от 723,01% при фиксиран лихвен процент по договора в размер 40,56%.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Сключеният между заемодателя и ответника договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответницата има качеството на потребител, и установените в тях императивни разпоредби следва да бъдат съобразени от съда, дори и служебно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по 2 кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като според ал. 4 не може да бъде повисок от петкратния размер на законната лихва. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителя, без да е поставен в положение да преценява и изчислява каква е крайната сума, която дължи.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР.47,56 %, т. е. формално е изпълнено законовото изискване. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите з а кредита, а именно – задължението за неустойка, което е поела да плаща ответницата заедно със задълженията за връщане на главница и възнаградителна лихва. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход п о кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съдът намира, че уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да бъде включено в годишния процент на разходите. Не е налице изключението по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, тъй като неустойката не обезпечава изпълнение на задължението на потребителя по договора за потребителски кредит, което е да върне заема.

Заплащането на подобна неустойка, произтичаща от невъзможно за изпълнение задължение от потребителя заедно с месечните вноски, 3 представлява сигурна печалба за кредитора, съответно разход, който оскъпява кредита.

Предвид изложеното съдът намира, че тази неустойка е част от общия разход п о кредита за потребителя, поради което подлежи на включване в ГПР.

Невключването й в ГПР е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е нарушено изискването в ГПР по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Отделно от това, при включване на неустойката в ГПР, то размерът на последния възлиза на много повече от законоустановения и допустим размер от 50 % - на над 700 %.

Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.

23 ЗПК.

При горните изводи и съгласно чл. 23 ЗПК ответникът дължи само чистата стойност на кредита, която е 500 лв. Видно от изводите на вещото лице, той е платил 810 лева, като платената за погасяване на останалите компоненти по договора следва да бъде отнесена към главницата, защото след като договорът е нищожен, не може да послужи като валидно основание за получаване на суми.

При това положение предявените искове подлежат на отхвърляне в цялост.

На следващо място е направено възражение за давност. Видно от погасителния план последната вноска е станала изискуема на 09.01.2020 г., 4 като единствена непогасена по давност, като останалите предходни вноски станали изискуеми преди 09.01.2020 г./датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.01.2025 г./ са погасени по давност.

С Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по Тълкувателно дело № 3/2023 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) прие При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.

По разноските:

По разноските

Предвид неоснователност на предявения иск, право на разноски има ответника, но същият не претендира такива.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявените от „***********“ ЕООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. ************, срещу В.

Г. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата 232,34 лева - непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 311167 /09.05.2019 г., сключен със „*********“ ООД, , ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.51/2025 г. – 09.01.2025 г. до окончателното плащане;

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

5

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6