Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3675 от 12.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2463/2023
Вид
Решение № 3675
Подписан
12.06.2025
В сила
12.06.2025
Състав
Петър Любомиров Сантиров, ГЕОРГИ СТОЕВ, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3675 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100502463 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 15198/29.12.2022 г., постановено по гр. д. № 42992/22 г. по описа на Софийски районен съд, 78 състав, е отхвърлен предявения по ред на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. К. М. установителен иск с правна квалификация чл. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от сумата 3 152.04 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ****, апартамент, разположен на надпартерен етаж, аб. № 095697, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /29.03.2022 г./ до изплащане на вземането, сумата 276.26 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.04.2019 г. до 11.03.2022 г., сумата 78.77 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 29.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 14.57 лева обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 11.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16655/2022 г. по описа на СРС, 145 състав. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца, с която обжалва р е ш е н и е т о изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на 1 първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

2

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28, том I, рег. № 575, дело № 22/2014 г. от 04.04.2014 г., се установява, че Н. К. М. е придобила правото на собственост върху имот, представляващ апартамент, разположен на втори /първи надпартерен/ етаж, ул. ****. Ответникът по същество не оспорва, че е собственик на този имот, но твърди, че същият не е топлоснабден. И действително от приетото заключение на СТЕ по безспорен начин се установява, че на адрес гр. София, ул.

**** се намират три сгради: № 31, 31А и 31Б – това е видно и от представеното на л. 36 от 3 делото удостоверение от ГИС-София. Топлофицирана обаче е единствено сградата с номер 31А. В посетената от вещото лице сграда № 31 няма абонатна станция, поради което и няма как процесният имот да е топлоснабден. Оттам съдът достига до извод, че претенцията на ищеца за доставена, но незаплатена топлина енергия за процесния имот и период е неоснователна. Всички приложено по делото фактури са с титуляр по сметката - Й. М., т.е. различно от ответника лица, като посочения абонат номер отговаря на сграда с административен адрес 31А. Следователно ответникът не е материално легитимиран да отговаря по процесната претенция, доколкото се установи пълно и главно, че процесната услуга е доставяна до различен адрес с различен титуляр на сметката.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на съдебни разноски има въззиваемата страна, която не е представила доказателства за сторени такива. Процесуалният представител на ответника претендира заплащане на адвокатски хонорар за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като съдът определя възнаграждението за въззивното производство в общ размер на 350 лева с ДДС. Адвокатското възнаграждение е съобразено с правната и фактическа сложност на делото. Настоящият състав не е обвързан от минималните размера на НМРАВ.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15198/29.12.2022 г., постановено по гр. д. № 42992/22 г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. М. Л., сумата от 350 лева с включено ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство.

Решението е поставено при участието на „Бруната“ ООД в качеството на трето лице помагач.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5