Решение № 236 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20235300502986 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Г. Т. Х., ЕГН **********, и Д. Г. Х., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адв. И. М., против Решение №3307 от 17.07.2023г., постановено по гр.д. №10425/2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, 14-ти гр.с., с което е признато за установено, че Г. Т. Х., ЕГН **********, дължи на **********, представлявана от управителя Г. М. К., сумата от 120 лв.вноски/ такси за поддържане и управление на общите части на сградата за периода м. май 2020г.-м. април 2022г. и сумата от 40 лв.- вноски/ такси за домашен любимец за периода м. май 2020г.-м. декември 2021г., и Д. Г.

Х., ЕГН **********, дължи на **********, представлявана от управителя Г. М. К., сумата от 120 лв.- вноски/ такси за поддържане и управление на общите части на сградата за периода м. май 2020г.-м. април 2022г., ведно със законната лихва върху главниците от 23.05.2022г. до окончателното им заплащане, за които суми е била издадена Заповед №3765 от 25.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 1

ГПК по ч. гр. д. №7409/2022г. на ПРС, XІI гр. с-в, поправена с разпореждане от 16.09.2022г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Ответната страна по въззивната жалба- Етажната собственост на сграда с административен адрес- гр. *********, представлявана от управителя Г. М. К., чрез пълномощника си по делото адв.Е. А., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за допуснато при постановяването му нарушение на императивна материалноправна норма, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.6, ал.1, т.10 във връзка с ал.3 от Закона за управление на етажната собственост, с който се иска признаване за установено, че ответницата Г. Т. Х., ЕГН **********, дължи на ************, представлявана от управителя Г. М. К., сумата от 120 лв.- вноски/ такси за поддържане и управление на общите части на сградата за периода м. май 2020г.-м. април 2022г. и сумата от 40 лв.вноски/ такси за домашен любимец за периода м. май 2020г.-м. декември 2021г., а ответникът Д. Г. Х., ЕГН **********, дължи на **********, представлявана от управителя Г. М. К., сумата от 120 лв.- вноски/ такси 2 за поддържане и управление на общите части на сградата за периода м. май 2020г.-м. април 2022г., ведно със законната лихва върху главниците от 23.05.2022г. до окончателното им заплащане, за които суми е била издадена Заповед №3765 от 25.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №7409/2022г. на ПРС, XІI гр. с-в, поправена с разпореждане от 16.09.2022г.

От фактическа страна по делото няма спор между страните, че ответницата Г. Т. Х. е собственик на самостоятелен обект- апартамент №23, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес- гр. ********, както и че в процесния период м. май 2020г.-м. април 2022г. е живяла в посочения апартамент заедно със съпруга си- ответника Д. Г. Х., както и че в периода м. май 2020г.-м. декември 2021г. е отглеждала в апартамента и домашен любимец- куче.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на проведено на 01.07.2019г. Общо събрание на етажната собственост е взето решение всеки живущ във входа в апартамент от третия до осмия етаж да заплаща месечна такса в размер на 5 лв., а за куче да се заплаща месечна такса в размер на 2 лв. От страна на ответниците не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства посоченото решение да е било обжалвано и отменено от съда по реда на чл.40 от ЗУЕС, поради което следва да се приеме, че същото е влязло в сила и съгласно чл.6, ал.1, т.8 във връзка с ал.3 от ЗУЕС следва да бъде изпълнявано от всички собственици и обитатели на самостоятелни обекти в сградата. Не се спори по делото, че за периода м. май 2020г.-м. април 2022г. ответниците не са заплатили дължимите от тях съгласно посоченото решение на Общото събрание такси за поддържане и управление на общите части на сградата, включително и за отглежданото от тях куче в периода м. май 2020г.-м. декември 2021г. Възраженията им, че не дължат претендираните от тях суми, тъй като през м. юли 2018г. са извършили ремонт на подпокривното пространство на сградата на обща стойност 600 лв., не могат да бъдат разгледани в настоящото производство и не могат да се отразят на изхода му, тъй като за посочената сума те са предявили насрещен иск срещу етажните собственици, по който е образувано отделно дело. Твърденията им във въззивната жалба, че са направили по настоящото дело възражение за 3 прихващане на претендираните от тях суми със сумата от 600 лв., която те претендират от етажната собственост, са неоснователни, тъй като с отговора на исковата молба такова възражение не е било направено, а е предявен насрещен иск. В случай, че претенцията им е основателна, то претендираната от тях сума ще им бъде присъдена с решението по насрещния иск. По така изложените съображения исковите претенции срещу ответниците са основателни и следва да бъдат уважени.

Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите му.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №3307 от 17.07.2023г., постановено по гр.д. №10425/2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, 14-ти гр.с.

ОСЪЖДА Г. Т. Х., ЕГН **********, и Д. Г. Х., ЕГН **********, да заплатят на Етажната собственост на сграда с административен адресгр. *********, представлявана от управителя Г. М. К., сумата от 400 лв.разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4