Решение № 4598 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4598 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100509138 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20121644 от 29.04.2024г., постановено по гр.дело №9661/2021г. по описа на СРС, Г.О., 143-ти състав, е отхвърлен предявения от Ш. Ч., гражданка на Израел, родена на ********., и срещу "ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД, с ЕИК 175133827 /с предходно наименование - "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД/, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 262.82 лв., представляваща стойност на начислена електроенергия за периода 30.12.2020г. – 29.01.2021г., за която е издадена фактура №0296737044/31.01.2021г. за клиентски №********, за обект, находящи се в град София, ул."Отец Паисий" ********. С решението е отхвърлен предявения от К. М. Ч., с ЕГН **********, срещу "ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД, с ЕИК 175133827 /с предходно наименование - "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД/, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 90.43 лв., представляваща стойност на начислена електроенергия за периода 30.12.2020г. – 29.01.2021г., за която е издадена фактура №0296471555/31.01.2021г. за клиентски №310189512870, за обект, находящи се в град София, ул."Отец Паисий" ********. С решението са осъдени Ш. Ч., гражданка на Израел, родена на ********., и К. М. Ч., с ЕГН **********, да заплатят поравно на "ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД, с ЕИК 175133827 /с предходно наименование - "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД/, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 1200 лв., представляваща сторени по 1 делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищците - Ш. Ч., гражданка на Израел, родена на ********., и К. М. Ч., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Г. В., с която се обжалва изцяло първоинстанционното решение, като са наведени доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че първостепенният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което е обосновал погрешен краен извод за неоснователност на предявените отрицателни установителни искове. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че между К. М. Ч. и ответното дружество съществува валидно облигационно правоотношение за доставка на ел.енергия за процесния имот, собственост на ищците. Твърди се, че приложените по делото 2 броя заявления за продажба на електрическа енергия №1200153114 и №1200153091 от 25.10.2010г. са подадени от лицето Б.С., за което е посочено, че е бил надлежно упълномощено от К. М. Ч., но по делото не са ангажирани доказателства за надлежно учредената представителна власт, поради което следва да се приеме, че материализираните в тях изявления не са направени от К. М. Ч., съответно същият не се явява титуляр на партидите, открити на негово име при ответното дружество.

Твърди се, че ответникът не е доказал, че за посочения период е извършил реална доставка на количество на ел.енергия, което количество е на стойност в размер на начислените в издадените фактури суми, както и че е била спазена процедурата за реален отчет на количеството доставена ел.енергия и услуги за исковия период, предвид на което в тежест на ищците като потребители не може да се вмени задължение да заплатят цената на претендираното количество ел.енергия. Оспорват се констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като се твърди, че е необоснована и е налице съмнение за нейната правилност. Излага се още, че ответното дружество е монтирал без съответните разрешения ел.таблото на място, извън сградата, като по този начин е нарушил разпоредбите на Наредба №3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и н а Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи и е създал условия за нерегламентиран достъп до необезопасен кабел от страна на трети лица, респективно до свързване към кабела, изходящ от средството за търговско измерване с цел кражба на ток. Допълнителни съображения са наведени и в писмена защита. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените отрицателни установителни искове. Претендират присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представят списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - ответник – "ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД, с ЕИК 175133827 /с предходно наименование - "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД/, чрез процесуален представител юрисконсулт Антоний Ангелов, депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба.

Изложени са съображения, че на основание възникнало между страните облигационно правоотношение по договори за продажба на ел.енергия доставчика - "ЧЕЗ Електро България" АД е поел задължение да достави на потребителите определено количество ел.енергия, които ищците като потребители са се задължили да заплатят по ред и начин, предвиден в Общите условия към договора. Поддържа се, че в хода на производството ответникът е доказал при условията на пълно и главно доказване, 2 фактите, пораждащи правото му да получи плащане на начислените суми за доставена и потребена от ищците ел.енергия, за исковия период 30.12.2020г. – 29.01.2021г., за които са издадени процесните фактури, за обекти, находящи се в град София, ул."Отец Паисий" ******** – апартаменти във вътрешната сграда, северно крило. Твърди се, че по делото са ангажирани доказателства, че исковите суми са начислени след отчитане на количеството потребена ел.енергия за процесния период, като количествата ел.енергия са отчетени от годни средства за търговски измервания, но ищците не са изпълнили вмененото им на основание чл.13, т.1 от Общите условия на договора за продажба на ел.енергия задължение да заплатят цената на доставената ел.енергия за исковия период. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК относно претендирани от въззивниците разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на страната на ответника "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД (с предходно наименование и правноорганизационна форма "ЧЕЗ Разпределение България" АД) не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Предявени са от Ш. Ч., гражданка на Израел, родена на ********., и К. М. Ч., с Е Г Н **********, срещу "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, с ново наименование "ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД, с ЕИК 175133827, при условията на субективно и обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответното дружество при условията на разделност суми, като уточнението е направено с молба от 05.08.2021г., както следва: ищцата - Ш. Ч., гражданка на Израел, родена на ********., не дължат на ответното дружество сумата от 262.82 лв., представляваща стойност на начислена електроенергия за периода 30.12.2020г. – 29.01.2021г., за която е издадена фактура №0296737044/31.01.2021г. за клиентски №********, за обект, находящи се в град София, ул."Отец Паисий" ********; ищецът - К. М. Ч., с Е Г Н **********, не дължат на ответното дружество сумата от 90.43 лв., представляваща стойност на начислена електроенергия за периода 30.12.2020г. – 29.01.2021г., за която е издадена фактура №0296471555/31.01.2021г. за клиентски №310189512870, за обект, находящи се в град София, ул."Отец Паисий" ********.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от 3 легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от Ш. Ч., гражданка на Израел, родена на ********., и К. М. Ч., с Е Г Н **********, срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ново наименование „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, с ЕИК 175133827, при условията на субективно и обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено, че ищците при условията на разделност не дължат на ответното дружество следните суми: ищцата - Ш. Ч., гражданка на Израел, родена на ********., не дължат на ответното дружество сумата от 262.82 лв., представляваща стойност на начислена електроенергия за периода 30.12.2020г. – 29.01.2021г., за която е издадена фактура №0296737044/31.01.2021г. за клиентски №********, за обект, находящи се в град София, ул."Отец Паисий" ********; ищецът - К. М. Ч., с ЕГН **********, не дължат на ответното дружество сумата от 90.43 лв., представляваща стойност на начислена електроенергия за периода 30.12.2020г. – 29.01.2021г., за която е издадена фактура №0296471555/31.01.2021г. за клиентски №310189512870, за обект, находящи се в град София, ул."Отец Паисий" ********. Първостепенният съд е приел в постановения съдебен акт, че за процесния период между страните са съществували валидни облигационни правоотношения, възникнали на основание сключени договори за продажба на ел.енергия при Общи условия, действащи през този период от време.

Прието е още, че от анализа на събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че вземанията на ответника за исковия период от 30.12.2020г. – 29.01.2021г. за процесните имоти, находящи се в град София, ул."Отец Паисий" ******** – апартаменти във вътрешната сграда, северно крило, са изчислени по утвърдените цени на основание извършен реален отчет за изразходваното количество ел.енергия, измерено с годни СТИ, както и че до границата на собственост върху електрическите съоръжения /изходящите клеми на електромерите/ липсват нередовности относно отчитането на ел.енергия за процесните обекти. По тези съображения е прието, че по делото е установено по несъмнен начин, че ответното дружество добросъвестно е изпълнявало задължението си, вменено му по закон, да доставя ел.енергия под напрежение до границата на собственост върху електрическите съоръжения, поради което исковете се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени . Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и при изпълнение на задълженията, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените отрицателни установителни искове като на основание 4 чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с незаконосъобразността на обжалваното съдебно решение. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.