Определение № 245 от 15.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. С.

Членове:

Славейка Ат. К.ова

Емилия Ат. Брусева като разгледа докладваното от Нестор Сп. С. Въззивно частно търговско дело № 20255001000362 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 от ГПК.

Повод за същото е изходяща от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК 121446665, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 частна жалба против постановеното по т. дело № 9/ 2024 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд решение рег. № 57 от 08.05.2025 г. в частта имаща характер на определени, с която е оставена без уважение молба вх. № 3246/24.03.2025 г. на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД за изменение на основание чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение № 16 от 10.03.2025 г. в частта за разноските относно размера на присъденото на пълномощника на ищцата възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, иска се отмяната му и постановяване на друго, с което присъденото възнаграждение да се намали до сумата от 300 лв.

Насрещната страна не е изразила становище по жалбата.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

С решението, чието изменение се иска в частта за разноските ПзОС на основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ e осъдил „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ да заплати на М. Д. Ц. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 1 лв., ведно със законната лихва от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и 2 851, 48 лв. обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва от 15.01.2024 г., като исковете за неимуществени и имуществени вреди до пълните им размери, респ. от 60 000 лв. и от 2 927, 08 лв. са били отхвърлени като неоснователни.

С оглед така описания изход на делото страните са осъдени да платят разноски по съразмерност като в тази връзка на основание чл. 38 от ЗА Фондът е осъден да заплати на адвокат Г. Й. сумата от 3 850 лв. представляваща възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство.

В мотивите на решението относно така определения размер е посочено, че същият е определен при спазване изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите претенции.

По повод на така присъденото възнаграждение от страна на ГФ е подадена в срок молба по 248 ГПК, с която се иска изменение на решението в тази му част и намаляване на възнаграждението до 300 лв. Доводите за това са свързани с липса на еквивалентност в начините на овъзмездяване на процесуланото предстватилество осъществявано от юрисконсулт и това от адвокат в случаите на чл. 38 от ЗА. Споменато е и за Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г.

По повод на същото е постановен и актът предмет на обжалване. В него е прието, че не е налице основание за намаляване на възнаграждението като е подчертано, бе при присъждането му съдът се е съобразил с фактическата и правна сложност на делото, обема, сложността на извършената работа от адвоката и броя на проведените съдебни заседания с негово участие.

Недоволен от оставяне на искането за изменение без уважение ГФ е подал жалбата станала причина за започване на настоящето въззивно производство, в която са преповторени доводите изложени в молбата по чл.

248 ГПК.

По повод на същата следва да се посочи, че действително е налице еквивалентност между предоставяната от адвоката и юрисконсулта правна защита по дадено дело. Това обаче не е основание за поставяне на знак на равенство между условията за упражняване на двете професии и начина на 2 определяне на възнаграждението за същите

Адвокатската професия е свободна. По тази причина с оглед § 29 от ДР на ЗДДФЛ физическите лица, които е практикуват осъществят присъщата за нея професионална дейност за своя сметка, не са регистрирани като еднолични търговци и са самоосигуряващи се по смисъла на КСО лица.

Юрисконсултът винаги е служител на дадено предприятие, т.е. той е в трудови правоотношения със същото.

Това изключва възможността да се поставя знак за равенство между двете професии и респективно да се приеме, че оценяването на труда им следва да изхожда от едни и същи критерии. Основната причина за това е, че с оглед свободния характер на адвокатската професия, адвокатът сам отговаря за осигуряване на всички условия за практикуване на същата и професионалното си усъвършенстване, което логично следва да се съобрази при определяне начина на оценяване на адвокатския труд наред с характера на делото, качеството на предлаганата услуга и т.н.

При юрисконсулта грижата за това е на работодателя, който логично при определяне на дължимото му се трудово възнаграждение взема предвид това обстоятелство.

В хода на тези разсъждение е логично да се приеме, че правилата за оценяване цената на адвокатския труд най- добре могат да се определят от съответната съсловна организация. Тя на 09.07.2004 г. е приела Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която понастоящем е с наименование Наредба за възнагражденията на адвоката. Тя според направеното с решение от 25.01.2024 г. на СЕС постановено по дело № С438/2022 г. тълкуване на чл. 101, § 1 на ДФЕС, вр. с чл. 4, § 3 на ДЕС не е задължителна и не обвързва съда. Това обаче с оглед казаното по- горе относно това кой е запознат най- добре с особеностите на адвокатския труд не изключва възможността същата да се ползва като ориентир относно начина за оценяването му, който следва да се взема предвид наред с преценката за сложност на делото, качество и обем на работата, продължителност на същото и т.н.

От така изложеното следва извод, че дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да се определи по правилата на 3 чл. 78, ал.1 ,респ. ал. 3 от ГПК с оглед фактическата, правната сложност на делото, обема на свършената работа и т.н. Съответно база, от която следва да се тръгне при определяне на размера му, респ. преценката за прекомерност следва да са критериите възприети с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и най- вече този, че възнаграждението е процент от стойността на спорното право/правния интерес/.

Този подход е използван от страна на Пз ОС, което изключва извода за прекомерност на възнаграждението. Наред с това следва да се посочи, че в последното по делото съдебно заседание от страна на процесуалния представител на ГФ, който не е бил юрисконсулт, а адвокат е изразено съгласие, че размерът на възнаграждението следва да се определи съобразно критериите по Наредбата като единствено е възразено, че не следва да се вземат предвид престираните адвокатски услуги преди предявяване на иска.

Това възражение съответно е било възприето от Пз ОС Така изложеното води до извод, че не са налице предпоставките за изменение на определеното с решението възнаграждение по чл. 38 ЗА.

В този смисъл са и изводите на Пз ОС и постановеният от него акт следва да се потвърди.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 9/ 2024 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд решение рег. № 57 от 08.05.2025 г. в частта имаща характер на определени, с която е оставена без уважение молба вх. № 3246/24.03.2025 г. на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД за изменение на основание чл.

248 ГПК на постановеното по делото решение № 16 от 10.03.2025 г. в частта за разноските относно размера на присъденото на пълномощника на ищцата възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5