Решение № 772 от 09.07.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. Варна, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. С.ова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20243100101244 по описа за 2024 година

Предявени са искове от А. Й. К. срещу С. Ф. А. за прогласяване нищожността на пълномощно от 28.08.2015 г., нотариална заверка на подписа рег. № 3361 и на съдържанието рег. № 3362, т. 1/2015, № 185, двете на ВН № 205, основан на твърдение, че ответницата е знаела, че волята му e тя да сключи договор за продажба, по който да получи цена, достатъчна за придобиване на друго жилище т.е. поради скрита резерва и срещу И. М. А. – за прогласяване нищожността на договора, сключен с НА № 62, том II, peг. № 3508, дело № 276/08.09.2015 г. ВН № 205, основан на твърдение, че приобретателят е знаел за резервата при упълномощаването, по чл. 26, ал. 2, пр. второ от ЗЗД, евентуално срещу същата ответница за унищожаване на същото пълномощно, основан на твърдение, че ответницата е заблудила ищеца, че ще получи сума, достатъчна да купи друго жилище т.е. поради измама и срещу същия ответник – за унищожаване на същия договор, основан на твърдение, че приобретателят е знаел за измамата при упълномощаването, по чл. 30 ЗЗД, евентуално за прогласяване недействителността на същия договор, основан на твърдения за липса на представителна власт, евентуално че пълномощникът и приобретателят са се споразумяли във вреда на ищеца, по чл. 40 ЗЗД и за приемане за установено по отношение на И. М. А. и М. В.

В., че ищецът притежава правото на собственост върху предмета на договора: жилище, находящо се в гр. Варна, **** с площ от 52.07 кв. м, ид.

***, състоящо се от входно антре, две стаи и салон, с външна тоалетна, по чл. 124 ГПК и за осъждане И. А. да предаде владението, по чл.

108 от ЗС, двата иска, основани на твърдения за придобиване на собствеността: върху 1/2 ид. ч. по наследяване от **** К.а, а от нея чрез делба по гр. д. № 548/1981 г. на ВРС и върху останалата 1/2 ид. ч. – чрез дарение с НА № 260, том II, peг. № 1214, дело № 53/13.09.2002 г. ВН № 382.

Ответниците оспорват исковете. Предявяват възражения, че към 2015 г.

1 ищецът е бил задлъжнял и не е искал да купува ново жилище; имотът е бил в много лошо състояние, което наложило те да извършат ремонти и подобрения на стойност приблизително 100000 лв., ищецът присъствал на продажбата и с получената цена си купил джип, но на името на ответника И. А..

Ищецът твърди, че ремонтите е извършил с приятели през 2016-2017 г.

(л. 96).

По същество страните поддържат становищата. Претендират разноски.

Ищецът представя писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Исковете са допустими и надлежно предявени.

По същество:

От представения заверен препис (л. 22 от делото на РС) се установява, че ищецът е издал пълномощно от 28.08.2015 г., с което е дал на ответницата С. А., тогава К.а, право да сключи от негово име продажба, замяна, дарение, на цена и купувач по нейна преценка, вкл. да договаря със себе си и да получи цената за процесния имот. Подписът е със заверка рег. № 3361/2015, а съдържанието – със заверка рег. № 3362/2015, т. 1/2015 № 185.

От представения заверен препис (л. 23 от делото на РС) се установява, че на 08.09.2015 г. е сключен договор с нот. акт № 62, том ІІ, рег. № 3508, дело № 276/2015 г. ВН № 205, чрез който ответницата С. А. е продала имота на сина си – ответника И. А. за 9950 лв.

В обясненията си ищецът сочи, че към този момент не бил близък с децата си (л. 97), а с И. се разбирали добре (л. 96).

В обясненията си ответниците С. А. и И. А. (л. 97 и 98) сочат, че към този момент разполагали с пари от работа в чужбина и тръгнали да оглеждат жилище за И., но ищецът ги срещнал на улицата и ги спрял. Казал им, че е харесал един джип и че иска да го купи, а на И. ще прехвърли трите стаи от къщата, направили пълномощно, така че договорът да не може да бъде атакуван от децата на ищеца, ищецът взел парите и заминал за Добрич да купува джипа. Ответникът И. А. уточнява, че дали на ищеца 35000 лева на ръка, а С. А. сочи, че през 2015 г. имотите били още евтини.

Даването на пълномощно, наред с фактическото изпълнение на престация, в правосъзнанието често се приравнява на разпоредително действие: напр. с пълномощно за управление на автомобил се прикрива прехвърлителен договор или пълномощно се дава, за да се удовлетвори кредитор, при неизпълнение (определение № 1588 от 23.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1252/2009 г., IV г. о., ГК).

Съдът приема, че и в процесния случай плащането е извършено преди сключването на договора от пълномощника. Цената е вписана в този размер по договора, за да се избегне плащането чрез превод или внасяне по платежна сметка, което е било задължително по Закона за ограничаване на плащанията в брой.

По цената на продажбата:

Ответниците С. А. и И. А. разбират, че сумата, която са платили на 2 ищеца е под пазарната цена, която според заключението е 50920 лв. (л. 143).

Според С. А. ищецът се е съгласил на тази цена, защото е искал парите веднага, а и защото тя му е изпращала парите, получени от работа в чужбина, за да живее той добре, без да работи. И двамата ответници смятат, че цената е по-ниска от пазарната, заради дългото съпружеско съжителство на ищеца и С.

А..

И двете страни сочат, че ремонтът е извършен след прехвърлянето, но при добрите отношения тогава, от това кой е извършил разноските не би могло да се съди кой е смятал себе си за собственик.

Сключването на договора от 11.08.2017 г. за продажба на вътрешната къща от брата на ищеца и съпругата му на И. А. (л. 92 от делото) е указание, че е възможно продавачите да са знаели за продажбата от 2015 г. и са били съгласни купувачът да придобие изцяло имота, при това без да учредят право на ползване на ищеца.

Съдът намира, че цената не се съобразява с близките отношения между продавача и купувача. Ако и двете страни по договора знаят пазарната цена и искат да сключат договор за продажба под нея, е налице смесен договор (напр. решение № 763 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 356/2010 г., III г. о., ГК) за продажба и дарение.

Всъщност, уговорката е, че срещу част от насрещната престация ще се заплати цена, а разликата ще бъде подарена. Приема се, че в този случай последиците на смесения договор ще се уреждат съответно от правилата за възмездните и безвъзмездните договори (Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С.: Сиби, 2001, с. 107) и обратно: че при смесени договори за издръжка и гледане в минало и в бъдеще се прилага режимът само на единия (решение № 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК).

И в двата случая обаче не може да се приеме, че при упълномощаването е имало резерва или измама и това опорочава договора или че е липсвала представителна власт или пък, че с нея е извършена злоупотреба.

Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Ищецът следва да заплати на ответниците сумата 2505 лв. разноски по списък (л. 150).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А. Й. К., ЕГН **********, с адрес за съобщения в гр. Варна, *****, чрез адв. В. М. от АК - Варна, с личен номер:

1900120390, адрес за съобщения в гр. Варна, ул. "Бдин" 14А, тел.: ***, ел. адрес: [email protected] срещу С. Ф. А., ЕГН ********** от гр.

Варна, ***** за прогласяване нищожността на пълномощно от 28.08.2015 год., нотариална заверка на подписа рег. № 3361 и на съдържанието рег. № 3362, т.

1/2015, № 185, двете на ВН № 205, основан на твърдение, че ответницата е знаела, че волята му e тя да сключи договор за продажба, по който да получи 3 цена, достатъчна за придобиване на друго жилище т.е. поради скрита резерва и срещу И. М. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ***** – за прогласяване нищожността на договора, сключен с нотариален акт № 62, том II, peг. № 3508, дело № 276/08.09.2015 год. ВН № 205, основан на твърдение, че приобретателят е знаел за резервата при упълномощаването, на основание чл.

26, ал. 2, пр. второ от ЗЗД, евентуално срещу същата ответница за унищожаване на същото пълномощно, основан на твърдение, че ответницата е заблудила ищеца, че ще получи сума, достатъчна да купи друго жилище т.е. поради измама и срещу същия ответник – за унищожаване на същия договор, основан на твърдение, че приобретателят е знаел за измамата при упълномощаването, на основание чл. 30 ЗЗД, евентуално за прогласяване недействителността на същия договор, основан на твърдения за липса на представителна власт, евентуално че пълномощникът и приобретателят са се споразумяли във вреда на ищеца, на основание чл. 40 ЗЗД и за приемане за установено по отношение на И. М. А. с. ЕГН, с. а. и М. В. В., ЕГН ********** с адрес в село Т., общ. Русе, обл. Русе, че ищецът притежава правото на собственост върху предмета на договора: жилище, находящо се в гр. Варна, **** с площ от 52.07 (петдесет и две цяло и седем стотни) кв. м, идентификатор *** (десет хиляди сто тридесет и пет, три хиляди петстотин и седемнадесет, триста и седемдесет, шест), състоящо се от входно антре, две стаи и салон, с външна тоалетна, на основание чл. 124 ГПК и за осъждане И. А. да предаде владението, на основание чл. 108 от ЗС, двата иска, основани на твърдения за придобиване на собствеността: върху 1/2 ид. ч. по наследяване от **** К.а, а от нея чрез делба по гр. д. № 548/1981 г. на ВРС и върху останалата 1/2 ид. ч. – чрез дарение с нотариален акт № 260, том II, peг.

№ 1214, дело № 53/13.09.2002 г. ВН № 382.

ОСЪЖДА А. Й. К. да заплати на С. Ф. А., И. М. А. и М. В. В. с. ЕГН, с. а. сумата 2505 (две хиляди и петстотин и пет) лв. разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4