Определение № 1177 от 05.08.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1177 гр. Плевен, 05.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500629 по описа за 2025 година Производство по чл. 396 от ГПК.

Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по частната жалба, подадена от „КАТЯ - 2011“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Гулянци, **********, представлявано от управителя К. П.а С.а, чрез адв. Е. П., вписан в АК- Пловдив, с личен № ********** против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 257 от 30.06.2025година на Никополски районен съд, постановено по гр.д. № 214/2025 година по описа на същия съд, в частта му, с която е било оставено без уважение искането за налагане на част от обезпечителните мерки по молбата на дружеството за допускане на обезпечение на осн. чл. 389 ГПК на три обективно съединени иска с правно основание чл.240 от ЗЗД и в условията на евентуалност на три обективно съединени с тях искове по чл.59, ал. от ЗЗД, с обща цена 25 000.19лв., предявени от „КАТЯ - 2011“ ЕООД, ЕИК: ********** против Е. П.

С. от с.**********, Плевенска област, както и в частта с която са допуснати обезпечителни мерки при определена парична гаранция в размер на 16 500лв.

В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение в атакуваната му част. Жалбоподателят счита, че неправилно Никополски РС не е наложил всички искани от него 1 обезпечителни мерки, при положение че исковете са допустими и вероятно основателни и че има необходимост от обезпечаването им, а е наложил само една част от тях. Счита, че определената гаранция от 16 500лв., съставляваща 66% от общия размер на заявените искови претенции, не е определена в съответствие с изискванията на закона, а съобразно размера на насрещната претенция на ответника от 16 500лв., предявена с възражение за прихващане.

Моли да бъде отменено определението на НРС в обжалваните му части, като не се определя гаранция или същата се намали на 10 % от цената на исковете, както и бъдат допуснати всички поискани обезпечителни мерки.

Ответникът по частната жалба Е. П. С., чрез пълномощника му адв.Н.

Ц. Ц., е взел становище, че частната жалба е неоснователна. Доводите за това са изложени в писмения отговор на л.14 от делото.

Въззивния съд, като обсъди доводите изложени в частната жалба и отговора на ответника по нея, приложените в делото доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното :Районният съд е бил сезиран с молба за обезпечаване на предявените по гр.д. № 214/2025г. три обективно съединени осъдителни иска, с правно основание чл.240 от ЗЗД/съответно за сумите 16 500лв., 5948лв.и 2552.19лв./ и в условията на евентуалност - на три обективно съединени с тях искове по чл.59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на горните суми, с обща цена 25 000.19лв., предявени от „КАТЯ - 2011“ ЕООД, ЕИК: ********** против Е. П. С. от с.**********, Плевенска област.Поискани са следните обезпечителни мерки :

1. ЗАПОР на банкови сметки/вземания на ответника до сумата в общ размер 25 000,19 лв. от следните банки и други лица:„Юробанк България“ АД „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; „БАНКА ДСК“ АД;

„УниКредит Булбанк“ АД; „Обединена българска банка“ АД; „Първа инвестиционна банка“АД; „Инвестбанк“ АД; „Централна кооперативна банка“ АД; „Българо- американска кредитна банка“ АД; „Ти Би Ай Банк“ ЕАД; „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД; „Интернешънъл Асет Банк“ АД; „Търговска Банка Д“ АД; „Българска банка за развитие“ ЕАД;

„Токуда Банк“ АД; „Тексим Банк“ АД; „Общинска банка“ АД; „ИНГ Банк Н.В.“ - клон София; „Ситибанк Европа“ АД - клон България; „БНП Париба С.А.“ - клон София; „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България; „Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ“ - клон София; „Варснголд 2

Банк АГ“ - клон София; „Бигбанк АС“ - клон България; „ВИКИ КОМЕРС 2016“ ЕООД, ЕИК: **********; „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК:

**********; „Айкарт“ АД; „Еконт Финансови Услуги“ ООД; „Изи Пеймънт Сървисиз“ ООД; „Изипей“ АД; „Майфин“ЕАД; „ПейМен Груп” ООД; С. Д. Н., ЕГН**********; „Пейнстикс“ АД, „Райвъл (ЕУ)“ ЕАД;

„Тенен Пеймънтс“ АД; „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД;

„ЮтеПей“ ЕООД.

2. ЗАПОР върху всички, притежавани от ответника, дружествени дялове, а именно 10 дяла с номинална стойност на всеки 1лв. или с обща стойност 10лв., съставляващи 100% от капитала на „ВИКИ КОМЕРС 2016“ ЕООД, ЕИК: **********;

3. ЗАПОР НА ДВИЖИМАТА ВЕЩ - Марка: BMW (БМВ),

Идентификационен номер на превозното средство (Paмa №)/VIN:

**********;

4. ВЪЗБРАНА върху притежаваната от ответника 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ: УПИ VIII-177 (осем римско - сто седемдесет и седем арабско) от 1210 кв.м. (хиляда двеста и десет квадратни метра) в кв. 17 (седемнадесет) по плана на село **********, общ. Гулянци и построените в същия имот: жилищна сграда и второстепенна постройка, при граници и съседи на имота: от север УПИ VII-178 на наследниците на Г. Ат. О., на юг УПИ IX-176 на Ц. С. К., на изток улица, на запад улица.

Искането е уважено, като от посочените обезпечителни мерки, не е допуснат само запора върху дружествени дялове и на вземанията му към физическото лице С. Д. Н., ЕГН********** и към „ВИКИ КОМЕРС 2016“ ЕООД.Определена е гаранция в размер на 16 500лв.

За да постанови атакуваното определение, районният съд е изложил доводи относно наличието на достатъчно писмени доказателства сочещи на вероятната основателност на обезпечаваните искове.Посочил е, че те имат нужда от обезпечаване и е допуснал тези от тях, които е счел за найподходящи и същевременно – достатъчни за обезпечаване на исковите претенции. Изложил е доводи, че обезпечението следва да се допусне във втората хипотеза на чл. 391, ал.1 ГПК, тъй като исковете са допустими и вероятно основателни, но не са подкрепени с убедителни писмени доказателства, поради което следва да се представи от ищеца гаранция по чл.

3

180 и чл. 181 от ЗЗД. Прието е, че отношенията между страните са спорни предвид направеното с отговора от ответника възражение за прихващане с насрещни вземания в размера на 16 500лв., на посочените от него правни основания. Поради това съдът е приел, че ищцата следва да внесе парична гаранция в размер на 16500лв., какъвто е размера на претендираната от ответника сума по възражението му срещу предявения иск.

Въззивният съд, в настоящия си състав, счита че допуснатите обезпечителни мерки са подходящи и достатъчни с оглед материалния интерес, РС е допуснал подходящо и съразмерно на цената на исковете обезпечение. В обжалвана му част, с която е отказано налагане на още три обезпечителни мерки, определението е обосновано на доказателствата по делото и закона. Неоправдано с целите на обезпечителното производство е „презастраховането” на ищеца, който иска налагане на запори на вземания на ответника, които надхвърлят цената на предявените срещу него искове. От друга страна, самият ищец в молбата за обезпечаване твърди, че притежаваните от ответника дружествени дялове от капитала на „ВИКИ КОМЕРС 2016“ЕООД са с ниска/нулева/стойност и при бъдещо принудително изпълнение върху дружествен дял по чл. 517 от ГПК няма да се получи сума, която да го удовлетвори. Същото се отнася и за вземания срещу неработещото дружество „ВИКИ КОМЕРС 2016“ЕООД. Налагането на тези мерки е безпредметно с оглед целите и характера на обезпечителното производство.Не следва да се налага и запор и на вземания от посоченото в молбата физическо лице С. Д. Н.. В случай че наложената от съда обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на ответника се окаже неефективна, пр: поради това че през продължителен период от време няма постъпили достатъчно суми по тези сметки, то тази мярка може да бъде заменена по искане на ищеца с друга подходяща. Може също така да бъде наложена наред с нея и мярка „допълваща” общия размер на цената на съединените искове, ако набраната сума по запорираната банкова сметка е недостатъчна с оглед на обезпечителната нужда. В този случай, обаче, са допуснати и запор на движима вещи – МПС и възбрана върху недвижим имот, на значителна стойност с оглед изградената в него ФЕЦ.

Въззивният съд споделя изложеното в мотивите на РС, че преценката за вероятната основателност на иска е обща, съобразно нуждите на 4 обезпечителния процес и се извършва на базата на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените писмени доказателства. Също така приема, че представените по делото писмени доказателства не подкрепят достатъчно твърденията изложени от ищеца и не са убидителни писмени доказателства по см. на чл. 391, ал.1, т.1 от ГПК.Поради това правилно мерките са допуснати при внасяне на гаранция по реда на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК.Друг е въпросът, че размера на гаранцията не е определен в съответствие с изискванията на ал. 3 от същия текст – в зависимост от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.От представените по делото писмени доказателства могат да се направят изводи за вероятното съществуване на твърдяните облигационни отношения и за вероятната дължимост на претендираните суми. Предвид обстоятелството, че изводите за вероятната основателност на претенциите не са достатъчно обосновани, обезпечението следва да бъде допуснато при условията на чл.391, ал.1, т. 2 ГПК, т. е. след представяне на парична гаранция от ищеца в обичайния размер според съдебната практика /около 10 % от цената на исковете/, а именно - 2 500лв.

Поради изложеното, въззивният съд приема, че допускането и на други /дублиращи/ обезпечителни мерки не е нужно и би довело до прекомерно ограничаване на правната сфера на ответника. Поради това въззивният съд счита молбата в тази и част за неоснователна, а определението, с което тя е оставена без уважение – за правилно и неподлежащо на отмяна.

Следва да бъде изменено определението само в частта, с която е определена гаранция, като вместо сумата 16 500лв. се определи гаранция в размер на 2 500лв. Обезпечителната заповед следва да се издаде едва след внасяне на гаранцията.

Водим от горното Окръжния съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 257 на Никополски районен съд от 30.06.2025г., постановено по гр.д. № 214/2025г. по описа на съда, в частта, с която е определена гаранция в хипотезата на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК, като вместо гаранция в размер на 16 500лв. ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.391, ал.3 5

ГПК гаранция в размер на 2 500лв.

УКАЗВА на страните, че обезпечителната заповед ще бъде издадена след внасяне на гаранцията.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му обжалвана част относно недопуснатите обезпечителни мерки.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6