Определение № 33590 от 16.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33590 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110112887 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на К. Л. Д. срещу „Съновейт“ ЕООД, с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове: 1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца и неговата отмяна; 2/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“; и 3/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 11465,46 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 21.04.2026 г. до 21.10.2026 г., ведно със законната лихва за периода от 11.05.2026 г. до окончателното плащане на вземането.

С последваща молба ищецът е заявил за първи път искане за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ. В първоначалната искова молба липсват както фактически твърдения относно елементите на фактическия състав на това вземане, така и самостоятелен петитум за присъждането му, поради което не е налице уточняване на вече предявен иск, а въвеждане на нов предмет на спора. Това процесуално действие е недопустимо, тъй като по силата на чл. 210, ал. 1 ГПК обективното съединяване на искове се извършва с първоначалната искова молба, а не с последваща такава, като трайната практика на ВКС приема, че едновременното въвеждане на ново основание и ново искане съставлява недопустимо предявяване на нов иск във висящ процес – Определение № 564 от 8.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2288/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 60720 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1699/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 2764 от 24.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1360/2024 г., II т. о., ТК. Наред с това първоначално предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ се разглеждат по реда на бързото производство съгласно чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК, докато искът по чл. 224 КТ не попада в 1 приложното поле на тази разпоредба, поради което съвместното им разглеждане е процесуално недопустимо и претенцията по чл. 224 КТ следва да бъде отделена в самостоятелно производство.

В исковата молба се твърди, че в продължение на 8 месеца е изпълнявал при ответното дружество длъжността „***“ по силата на безсрочен трудов договор, без уговорен срок за изпитване. Сочи, че на 21.04.2026 г. при явяване на работното му място в обект в *** му било съобщено от друг работник, че повече не следва да ходи на работа. Поддържа, че работодателят не му бил връчил заповед за уволнение, предизвестие или друг документ за прекратяване на трудовото правоотношение. Два дни по-късно на ищецът били изпратени документи чрез куриерска фирма, които той отказал да ги подпише, тъй като не бил съгласен с прекратяването на трудовия договор. Твърди, че след извършена справка в НОИ установил, че трудовото му правоотношение било прекратено „по взаимно съгласие“, без предизвестие. Счита уволнението за незаконосъобразно поради липса на валидно изразена от негова страна воля за преустановяване на трудовоправната връзка между страните. Твърди, че вследствие на незаконното му уволнение е останал без работа за период от шест месеца от прекратяването на трудовото му правоотношение, поради което ответникът му дължал и обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Посочва, че последното получено в пълен размер брутно трудово възнаграждение е било в размер на 1910,91 евро. По така изложените доводи, моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира и присъждане на направените в производството разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Навежда доводи, че съществуващото между страните трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ – без предизвестие с изтичане на шестмесечния срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя в трудовия договор. Посочва, че уволнителната заповед е била издадена на 20.04.2026 г., но ищецът отказал да я получи, поради което на 21.04.2026 г. същата му била изпратена по пощата, връчена му била в офис на куриер, като ищецът отказал получаването й.

Позовава се на 335, ал. 2, т. 3 КТ. Оспорва размера на посоченото от ищеца последно брутно трудово възнаграждение за последният отработен от него месец. При тези доводи, моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: съществуване на безсрочно трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено на твърдяното основание.

2

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: незаконност на уволнението, че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, като на доказване подлежи и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на посоченото в уволнителната заповед прекратително основание и законосъобразното осъществяване на потестативното му право едностранно да прекрати трудовия договор на ищеца, както и фактите и обстоятелствата, на които основава своите възражения.

На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа за периода, за който претендира обезщетение.

По доказателствените искания:

Страните са представили с исковата молба, с молба от 29.05.2026 г. и с отговора на исковата молба документи, които са относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Искане на ищеца за задължаване на ответника-работодател по реда на чл. 190, ал.

1 ГПК да представи ведомости за заплати за месец март 2026 г. следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо с оглед представените с отговора на исковата молба документи.

Искането на ищеца за задължаване на за задължаване на ответника-работодател по реда на чл. 183 ГПК да представи в оригинал трудово досие, заповед за прекратяване, споразумение за прекратяване по взаимно съгласие, документ за връчване, както и всички документи, на които се основава прекратяването, следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са индивидуализирани документите, чиито оригинали се изискват, не е посочено ясно и точно значението на това оспорване.

Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебна графологична експертиза следва да бъде оставено без уважение като преждевременно заявено, тъй като същото е направено под условие и не е индивидуализиран документа, в който се съдържа оспорения подпис.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

3

НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от К. Л. Д. срещу „Съновейт“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, обективиран в молба с вх. № 171270/29.05.2026 г., уточнена с молба с вх. № 195875/18.06.2026 г.

ДА СЕ ИЗГОТВЯТ служебно преписи от молба с вх. № 171270/29.05.2026 г., молба с вх. № 195875/18.06.2026 г., както и от отговора на исковата молба с вх. № 264227/25.08.2026 г., които ведно с препис от настоящото определение ДА СЕ ДОКЛАДВАТ на заместник – председателя на II Г.О. на СРС за преценка за образуването им в отделно производство.

ОБЯВЯВА на страните доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа за периода, за който претендира обезщетение.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните с исковата молба, с молба от 29.05.2026 г. и с отговора на исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, заявени от ищеца.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 04.11.2026 г. от 09:50 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146 , вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с доклада по делото, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4