Решение № 175 от 18.04.2022, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 175 гр.Плевен, 18 април 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА

КЪНЕВА

ВЕНЕЛИН

НИКОЛАЕВ при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административнонаказателно дело № 215 по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 17 от

14.01.2022 год., постановено по а.н.д. № 20214430201187 по описа за 2021 год., Районен съд- Плевен е потвърдил наказателно постановление № 21-0938-000966 от 12.05.2021 година на началник сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор ПП – Плевен, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДП на К.М.В., ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .

Против горното решение е постъпила касационна жалба от К.М.В., чрез адвокат К.В. ***, в която се излагат доводи, че въззивното решение е неправилно и е постановено в нарушение на закона. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид част от събраните и приети по делото доказателства, а при оценката и преценката на друга част от доказателствата, съдът не е се аргументирал. Твърди се, че по никакъв начин не са събрани достатъчно доказателства подкрепящи тезата, че К. В. е имал качеството на водач на МПС на описаниите в АУАН и НП ден и час , а именно 14.03.2021г.

Твърди, че при на съставяне на АУАН е направено възражение, а в законосъобразния тридневен срок е постъпило писмено възражение, по което не е била извършена обективна проверка. Сочи, че от самото начало на административно-наказателната преписка се твърди, че към момента на проверката от патрулните служители на 01 РУ към ОД на МВР-Плевен, В. не е имал качеството на водач на МПС, именно заради това били направени многократни опити, включително в писмен вид към преписката да бъдат приобщени записите на боди камерите на тримата служители на МВР, както и записа на камерата на патрулния автомобил. Твърди, че тези записи били умело скрити и били предоставени на съда такива, които обхващат едва от момента, в който вече е пристигнал автомобил на сектор Пътна полиция. . Твърди се, че съдът не е обсъдил и хода на допълнителната проверка по административно-наказателната преписка във връзка с подадените от жалбоподателя писмено възражение в законосъобразния 3 дневен срок, както и допълнителните две становища, в които се оспорва качеството на водач и се прави искане да бъдат изискани от 01 РУ на МВР към ОД на МВР-гр. Плевен, записи на камерата на патрулния автомобил и боди камерите на тримата патрулни полицаи, като тези искания били оставени без отговор, а в последствие след двукратно разпореждане на първоинстанционния съд, същите да бъдат представени по делото, били изпратени съзнателно кадри и клипове, които са без значение за разкриване на обективната истина и такава, които не обхващат твърдяното от патрулните полицаи преминаване на автомобила с водач К.В.. В заключение се прави искане за отмяна на въззивното решение, респективно да бъде отменено обжалваното НП.

Постъпил е писмен отговор от ответника по делото - ОД на МВР Плевен, в който се изразява становище са неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Твърди се, че нито в хода на административно наказателното производство, нито в хода на проведеното съдебно производство, нарушителят е предоставил някакви данни за друг възможен водач. Твърди се, че от приетите по делото видеозаписи, ясно се вижда, че К.В. се намира на шофьорското място в автомобила. Сочи се, че ОД на МВР- Плевен е предоставила всички записи, с които разполага. Сочи се, че Решението на РС -Плевен е мотивирано, правилно и законосъобразно. За да постанови същото, PC-Плевен е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства, К.М.В. е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Твърди се, че по делото са разпитани и свидетели, присъствали при извършване на проверката. Техните показания са били приети от съда за обективни и логически последователни. В заключение моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде оставено в сила Решение №

17/14.01.2022г. по а.н.д. № 1187/2021 по описа на PC- Плевен. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат К.В. ***, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Развива подробни съображения, че В. не е имал качеството на водач на МПС.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени и наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Плевен не страда от пороци, не са нарушени материалните и процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

За да постанови оспорения съдебен акт РС- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че на 14.03.2021 г. К.М.В. *** МПС – лек автомобил марка ****** с рег. № /като ползвател/, собственост на „Мого

България“ ЕООД. В 10: 35 часа в ж. к.

"Дружба" на бул. "България" срещу бл. 115 с посока на движение към улица "Трети март" длъжностни лица при Сектор "Пътна полиция"-Плевен към ОД на МВР-Плевен – свидетелите Л.Х.Д., Р.И.Г. и Е.Г.Р. извършили проверка на жалбоподателя В.. По време на проверката водачът на горепосоченото ППС - В. - отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство "ДРЕГЕР ДРУГ ТЕСТ 5000" с фабричен №ARME - 0026.

Издаден бил талон за медицинско изследване с № 0052679, с 8 бр. холограмни стикери за сигурност и валидност за пробата, от които 7 бр. били връчени на водача с № А 033750.

За констатираното нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП длъжностните лица съставили АУАН № 966 /бл. № 910323/ от 14.03.2021 г.

Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта, подписал го и записал като възражения, че отказва да бъде тестван, тъй като в момента на проверката не е управлявал автомобила. В законоустановения тридневен срок жалбоподателят се възползвал от правото си и депозирал и писмено възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Впоследствие е издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДП.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

С касационната жалба се оспорва възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка, която обаче е правилно установена, без да са допуснати процесуални нарушения по чл. 107 от НПК.

Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически и правни изводи.

Съдът е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че както в АУАН, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Посочил е, че нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно нарушение му е вменено. Изложил е мотиви, че в НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесното ППС, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.

Районният съд е събрал посочените от страните доказателства. Обсъдил ги е и е изложил правилно фактическата обстановка. Приел е, че административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, вменено на наказаното лице, е доказано по несъмнен начин. Изложил е мотиви, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон. По тези съображения съдът е потвърдил оспореното пред него НП като законосъобразно и обосновано. Въззивният съд е направил анализ на всички събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е направил обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, че безспорно е установено осъществяване от обективна и субективна страна на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което обосновано и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на В. за това нарушение. Първата съдебна инстанция правилно е ценила събраните по делото писмени и гласни доказателства, като въз основа на тази правилна преценка съдът е достигнал и до напълно обоснования и законосъобразен извод, че по делото по несъмнен начин са доказани описаните в АУАН и НП фактическа обстановка, нарушението и авторството на деянието. Обстоятелствата в АУАН и в НП изцяло и еднозначно се потвърждават от целия доказателствен материал по делото. От съответните писмени обяснения и свидетелски показания се установява по несъмнен начин, че служителите в Първо РУ на МВР Плевен – Р. И. И., Е.Г.Р. и Ч. П. лично са възприели жалбоподателят да управлява лекия автомобил. Те подробно и точно описват поведението на водача и всички факти и обстоятелства по случая – как са тръгнали след водача, цел да извършване на проверка, но той ги е забелязал и спрял на тролейбусна спирка, където представил поисканите документи и отказал да бъде тестван от служители на сектор ПП при ОД на МВР – Плевен с техническо средство за употреба на наркотици. В тази връзка недоказани се явяват твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за различна от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него НП и установена от РС – Плевен фактическа обстановка, респ. че необосновано била ангажирана отговорността му за процесното нарушение. Възраженията на защита, поддържани и в касационната жалба, че касаторът не е имал качеството на водач, че са укрити част от боди камерите на патрулния автомобил и че е налице лично отношение към В. са обсъдени от въззивния съд и обосновано са отхвърлени като неоснователни. От показанията на посочените по- горе свидетели очевидци по безспорен начин се установява, че В. е управлявал лекия автомобил, а касаторът не е опровергал установените с тях данни. Районният съд е имал предвид именно това, обсъждайки тежестта на доказване в процеса – че след като е установено с допустими и относими доказателствени средства, че касаторът е отказал да даде проба за наркотични вещества, то в негова тежест е било да опровергае тези доказателства, но това той не е сторил. Правилно е приложена относимата законова разпоредба към установеното административно нарушение. Районният съд правилно е приел, че наложените кумулативно наказания са определени съответно на извършеното нарушение, като в случая те са определени в абсолютен размер от законодателя и размерът им не подлежи на преценка от страна на АНО и съда.

Въз основа на горното настоящият съд счита, че РС – Плевен е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила

Относно претенцията на ответника за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното: