Определение № 29789 от 17.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29789 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРА З. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ДОРА З. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110144107 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от името на СБ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Р. Д.-Н срещу М. П. С., за която съдът констатира, че е редовна, а предявеният иск допустим.

Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.

Писмените доказателства, приложени към отговора на искова молба следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.

Искането с правно основание чл. 190 ГПК е основателно.

Искането за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза е основателно.

Искането на ответника за допускане до разпит на един свидетел, за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства е основателно.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Предмет на настоящото производство е предявен от от името на СБ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Р. Д.-Н срещу М. П. С., установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 365 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9006,21 лв., представляваща непогасен остатък по 1 сключено между страните споразумение за заплащане на стойността на предоставени от ищеца, като работодател на ответника, като служител служебни аванси, които не са отчетени или възстановени от служителя, както и за заплащане на продажната цена на закупен от ответника мобилен телефон, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл.

410 ГПК – 07.07.2022г. – до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *************************

Ищецът твърди, че на 31.07.2018г. с ответника сключили договор за покупко – продажба на мобилен телефон Huawei p20, по силата на който ищецът се задължил да предаде, а ответникът да му заплати продажна цена в размер на 997.93 лв. Ищецът изпълнил точно задължението си и издал надлежно оформена данъчна фактура № 93009 от 31.07.2018г., която била предадена на ответника.

В последствие, в периода 16.06.2019г. – 13.04.2020г. ищецът, в качеството си на работодател предоставил на М. С., в качеството му на служител, служебни аванси, както следва: ***************************** Твърди, че от така предоставените аванси била възстановена единствено сума в размер на 1050 лв., по предоставения на 19.06.2019г. аванс.

Във връзка с тези задължения на 29.04.2020г. страните сключили споразумение, по силата на което ответникът признал, че дължи на ищеца сумата от 9506,21 лв. и се задължи да заплати същата в срок до 15.04.2021г.

Посочва се, че след образуване на ч.гр.д. № ****************г., по описа на СРС, от ответника постъпили две плащания на обща стойност 500 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от името на ответника М. С., чрез пълномощника – адв. Д. П., с който се оспорват изцяло твърденията на ищеца. Сочи се, че процесното споразумение, било сключено между страните във връзка с твърдения за причинена вреда от работника на работодателя. Твърди се, че в случая не била изпълнена процедурата по чл.

210, ал. 1 КТ за нито една от претендираните суми.

Излага, че представеното по делото споразумение, било подписано на втората си страница, а клаузите, с които се уреждали твърдените задължения били позиционирани на първа неподписана страница. Сочи, че ответникът не се бил запознал със съдържанието на споразумението и не бил имал възможност да направи възражение.

Не се оспорват твърденията, че М. С. е работил по силата на трудово правоотношение при ищеца, във връзка, с което е получавал служебни аванси, но твърди че всички те са възстановени в пълен размер. Посочва, че обичайно служебните аванси се предоставяли за закупуване на стоки и материали във връзка с упражняваната от ищцовото дружество дейност. На следващо място, посочва за иррационално обстоятелството, на 19.06.2019г. да му бил отпуснал аванс в размер на 6500 лв., от които 5450 лв. – невъзстановени, а същевременно на 16.07.2019г. да е получен нов служебен аванс в размер на 2000 лв.

СЪДЪТ приема, че е сезиран с установител иск с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 365 ЗЗД .

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

2

В тежест на ищеца е да установи, че между страните е бил сключен договор за спогодба с предмета и съдържанието, очертани с исковата молба, че е изправна страна по същия, че е уговорен и е настъпил падежът на процесното задължение.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си за погасяване на дълга, както и твърденията си за ангажирана отчетническа отговорност, за което обстоятелство не сочи доказателства.

К а т о БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, съдът приема обстоятелството, че страните се намирали в трудово правоотношение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на искова молба писмени документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, да представи заверени преписи на следните документи: **********************; ПКО за възстановяване на сума; Договор за покупко продажба на Huawei p20 pro, като на основание чл. 158, ал. 1 ГПК определя срок за събирането му - до провеждане на откритото съдебно заседание по делото, включително.

Указва, че непредставяне на намиращите се у него документи в срок и според обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране.

У К А З ВА на ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна да посочи изрично оспорва ли авторството на Споразумение от 29.04.2020г. по смисъла на чл. 193 ГПК.

След постъпване на молбата-уточнение, съдът ще се произнесе по релевираното доказателствено искане с правно основание чл. 183 ГПК.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в отговора на искова молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 220 евро, платим от ответника по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., с адрес за призоваване:

***********************, която да се уведоми за изготвяне на експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на ответника чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ответника да осигури присъствието на допуснатия свидетел в съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.02.2027 г. от 14:20 часа, за когато да се призоват страните с преписи от настоящото определение, ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

3

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението, е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4