Решение № 233 от 21.12.2023, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Бяла, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20234510100537 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от П. В. П., чрез адвокат Д.П.а и адв. Л. П. против „Енергопро продажби" АД, с която ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответната страна, че ищецът П. В. П. НЕ ДЪЛЖИ към 09.05.2023г. заплащане на сумата от 12 764.22 лева /дванадесет хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и двадесет и две стотинки/ по ИД № 20238310400538 по описа на ЧСИ Милкана Македонска, рег.№ 831 район на действие ОС- Русе, от които Главница в размер на 4907.81лева, със законна лихва в размер на 4714.06 лева, за периода от 09.12.2013г. - 09.05.2023г., 1 283.99 лева - неолихвяеми вземания, 459.59 лева - разноски по изпълнителен лист, 100.00 лева - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 303.77 лева - допълнителни разноски и такси по тарифата към ЗЧСИ, поради изтекла погасителна давност.

В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че искът е неоснователен, прави възражение за погасена по давност законна лихва.

В исковата молба са наведени твърдения за погасяване на вземанията на кредитора „Енерго про Продажби“ АД за доставка на електрическа енергия с кратка тригодишна давност на основание чл. 111, ал. 1, б. в) ЗЗД като периодични такива. Счита,че Заповедта за изпълнение не разрешава правен спор и не формира сила на пресъдено нещо,а 12.02.2014г е началния момент, от който да тече давността. Не оспорва,че след образуване на 1 изпълнителното дело действително има извършвани действия, които прекъсват давността, но твърди, че последното валидно изпълнително действие по смисъла на закона, което прекъсва давността е от 27.03.2015г., с което са наложени запори на три банкови сметки - в ТБ ОББ, ДСК и Юробанк, за което е изпратено потвърждение от банките, които са от 30.03.2015г. и 31.03.2015г. В последващия период няма извършени действия. Следващото действие, извършено от съдия изпълнител е отново изпращане на 24.09.2017г. искане за налагане запор до ДСК и Юробанк. Това действие на съдия изпълнителя не е валидно изпълнително действие, тъй като не може повторно да бъде наложен запор на вече запорирана банкова сметка по същото дело. Поддържа,че в периода до 27.03.2018г. началния период, който счита че е последното валидно изпълнително действие реално няма изпълнително действие, което да прекъсва давността. Сочи,че следващото нещо по изпълнителното дело е искане от взискателя за справка за банкови сметки на 21.09.2018г.действие, което не прекъсва давността. Поддържа,че последващите действия - наложения на 07.07.2019г. запор на МПС, реално не е реализиран, защото става дума за едно и също МПС , което е запорирано на 20.07.2014г. Счита,че запорът е наложен върху идентично превозно средство и няма как да се черпят права и това действие да се смята за валидно. Сочи,че в периода от 27.03.2015г. до 27.03.2020г. няма реализирани валидни изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР № 2/2013г., които да прекъсват давността,като последното се отнася както до приложимата тригодишна давност, така и абсолютната петгодишна давност.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по иска „Енерго про Продажби“ АД,с който счита предявеният иск за допустим. По същество оспорва основателността му по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Твърди, че по отношение на ищеца са извършвани валидни изпълнителни действия, които са прекъснали давността, поради което вземането им не е погасено по давност.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и приобщените по делото писмени доказателства намира от фактическа страна следното:

На 09.12.2013г. до Беленски районен съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от страна на „ЕНЕРГО - ПРО Продажби“ АД срещу П. В. П., ЕГН: **********, за сумите в размер на 4 907,81 лв., представляваща цена за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода от 06.05.2011г. до 28.03.2011г., сумата в размер на 1

283,99лв., представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -09.12.2013г. до окончателното плащане на задължението, както и за разноските в заповедното производство в размер от 454,59лв. В резултат от това е образувано ЧГД № 31/2014г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение

№ 27/17.01.2014г. По така издадената заповед не е постъпило възражение съгласно чл. 414 от ГПК и същата е влязла в законна сила. На 2

14.02.2014г. е издаден изпълнителен лист, въз онова на който на 19.06.2014г. е образувано ИД №541/2014г. по описа на ЧСИ Милкана Македонска, с район на действие ОС Русе за горепосочените сум В молбата взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи и е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.

В рамките на развилото се изпълнително производство са предприети следните изпълнителни действия:

- 18.07.2014г.- вписана възбрана;

- 20.07.2014г. - наложен запор на 2бр. МПС Пежо 307 с рег.№ Р 3241 РВ и Хюндай Елантра с per. № Р 7315 АХ;

- 27.03.2015г.- Запорни съобщения до банки ДСК, ОББ и Юробанк;

-30.12.2016г. –молба от взискателя до ЧСИ за извършване на справки,налагане на запори,опис и публична продан;

- 24.09.2017г. - запорни съобщения до ДСК и ЮРОБАНК;

-21.09.2018г.- молба от взискателя до ЧСИ за извършване на справки и налагане на запор на банкови сметки на длъжника;

- 07.07.2019г. -Уведомление до КАТ София за наложен запор на МПС Пежо 307 с per.

№ С 6253 НТ и съобщение,

01.11.2006 че МПС Пежо 3078 е отчислено от КАТ-София на за ОДМВР- Русе и не може да бъде наложен запор;

-10.03.2022г.- молба от взискателя до ЧСИ за извършване на справки и налагане на запор на банкови сметки на длъжника;

- 30.03.2022г.-Запорно съобщение до Централна Кооперативна банка и Пейнетикс АД.;

- 03.05.2023г.

- Постановление за прекратяване на ИД на осн. чл. 433, ал.1, т.2 ГПК;

На 04.05.2023г. въз основа на молба на взискателя „Енерго про продажби“АД е образувано ИД № 538/2023г по описа на ЧСИ рег.№831,на база издаден ИЛ по ч.гр.д.

№31/2014г. по описа на БРС.

В хода на производството са предприети изп.действия,както следва :

-

11.05.2023г.-налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

На 19.06.2023г. длъжника е представил обезпечителна заповед №4/19.06.2023г. за допуснато обезпечение на бъдещ иск,посредством спиране на изпълнението по

ИД№538/2023г.

Предвид установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, за признаване за установено 3 между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите, за които е бил издаден срещу него изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№31/2014г. Ответникът е оспорил иска, твърдейки, че сумите са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство и по него е провеждано принудително изпълнение.

Тези действия прекъсвали давността, като ключовият отбранителен довод на ответника е, че тя е 5 годишна.

Хронологията на фактите не е спорна между страните, спорът е по правото, като точката на противопоставяне между тях е дали в случая е приложима давността по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение - чл. 416 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал.

2 ЗЗД - срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД - целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора - виж Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., IV г. о., ГК. В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от 14.02.2014г. влизането в сила на процесната заповед за изпълнение, издадена на 17.01.2014г., е започнала да тече нова петгодишна давност.

Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2020 от 28.03.2023 год. на Върховният касационен съд на Република България по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. , ОСГТК приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. ,или 4 приведено към настоящата хипотеза давността относно вземанията на ответника за които е издаден ИЛ е започнала да тече от 26.05.2015г.

Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. налагане на запор.Според цитираното ТР взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания - така Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г.о.

В мотивите на Тълкувателното решение се поставя акцент върху молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение”. Респективно искането на взискателя също представлява юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето. Тоест, необходимо е двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект. Тази конструкция може да се обясни като се признае ретроактивен ефект на действията на съдебния изпълнител спрямо искането на взискателя.