Решение № 1910 от 13.06.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3017/2021
- Вид
- Решение № 1910
- Подписан
- 13.06.2022
- В сила
- 02.12.2022
- Състав
- Нела Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.220 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.19, ал.1, т.1 · Закон за пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за пътищата
- чл. 3, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл.213 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1910 гр. Варна, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20213110103017 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова претенция с правно основание чл.213 от КЗ/отм/ от ищеца "Д.З.АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.***** срещу ответника А.П.И." ЕИК *****, с адрес: гр.*****, ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника А.П.И." да заплати в полза на ищеца „Д.З.“АД, сумата от 15400.00лв., главница, съставляваща 70% от изплатеното на 17.06.2015г. от дружеството в полза на Р.П.С. застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на настоящата искова молба – 18.06.2020г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Посочва банкова сметка за изплащане на вземането: IBAN: ***** „*****" АД Излага, че на 22.12.2012г., на пътя гр. Варна - гр. Добрич, на около 100 м. преди разклона за с. *****, е настъпило ПТП между л.а. „Мазда 323" с ДК№ *****, управляван от Р.М. и л.а „ВАЗ 2102" с ДК№ *****, управляван от С.С., в резултат на което Р.П.С. /пътник в л.а.ВАЗ2102/ е преживяла стрес и е получила множество травматични увреждания, изразяващи се в следното: фрактура на долната челюст на две места/ляво и дясно рамо/, контузия на главата, контузия на лицето и контузия на мозъка в лека степен, свързана със загуба на съзнанието за неопределено време. Сочи се, че с влязло в сила Решение №*** от 21.11.2017г., постановено по гр. д. № ******г. на СГС, 1-11 с, образувано и водено по повод процесното застрахователно събитие с участието на „Д.З.АД/като ответник по посоченото 1 дело/ и А.П.И."/като трето лице - помагач на ответника/, поради което има установително действие между посочените лица по силата на разпоредбата на чл. 223 от ГПК, е прието за установено, че отговорност за настъпване на процесното ПТП имат както водачът на л.а.
„ВАЗ 2102" С.С., така и А.П.И.". Съгласно мотивите на посоченото решение, приносът на водачът на л.а.„ВАЗ 2102" за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП, безспорно установен с влязлото в сила Решение на Варненския районен съд по НАХД № *** по описа за 2014г., се изразява в допуснатото нарушение на правилото на чл.20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и се равнява на 30 %, докато независимият принос на А.П.И." за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се неизпълнение на законоустановеното задължение да осигури безопасно експлоатиране на пътя, на който е настъпило ПТП, при зимни условия, е преобладаващ и се равнява на 70 %. Според изнесеното "Д.З. АД, е сключило със собственика на л.а. "ВАЗ 2102" с ДК№ *****, при управлението на който е причинено увреждането, задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - полица № *****, валидна от 31.12.2011г. до 30.12.2012г.
Съгласно чл. 267 от КЗ /отм./, застраховката покрива гражданската отговорност на водача С.В.С., за причинените от него вреди на трети лица.
Ползвайки се от сключената застраховка "Гражданска отговорност", се излага, че пострадалата Р.П.С., представлявана по силата на пълномощно от адв.*****, е предявила към „Д.З.АД писмена претенция за получаване на застрахователно обезщетение за причинените, и в резултат на виновното и противоправно поведение на С.С. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания от нанесените травми и увреждания
Сочи се, че в резултат на проведени преговори, между „Д.З.АД и Р.П.С., е било сключено споразумение за изплащане от страна на дружеството на застрахователно обезщетение, в размер на 22000.00лв. Посоченото застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от пострадалата, се сочи, че е било определено от застрахователно-експертна комисия при „Д.З.АД, при отчитане на всички релевантни обстоятелства за размера му. С оглед изпълнение на задължението, уговорено в т. 4 от визираното по - горе споразумение, се сочи, че на 17.06.2015г. „Д.З.АД е изплатило на пострадалата /по посочената от нея в подписаното споразумение банкова сметка/ сумата от 22000.00лв., чрез преводно нареждане до „*****"АД.
На основание чл. 213, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) и предвид безспорно установения принос на А.П.И." за настъпване на увреждането, който принос е преобладаващ и равен на 70%, се излага, че "Д.З.АД е встъпило в правата на застрахования срещу АПИ, и поради това претендира възстановяване на 70% от изплатеното застрахователно обезщетение, възлизащи на сумата от 15400.00лв. Суброгационното право по чл. 213 КЗ /отм./ на застрахователя на единия от делинквентите, платил обезщетение в пълен размер за всички вреди от деликта (при деликт, причинен от неколцина при независимо съизвършителство), да встъпи в правото на своя застрахован по чл. 127 ЗЗД срещу другите делинквенти, се сочи, че е признато и от съдебната практика, вкл. и тази по чл. 290 ГПК 2 напр. Решение № 83/22.08.2016 г. по т.д. №3426/14 г. на ВКС, ТК, I отд.; Решение № 853 на САС по в. гр. д. № 100/2014 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 651/28.07.2015 г. по т.д. №2872/14 г. на ВКС; Решение № 847 на САС по в.гр.д. № 166/2013 г„ частично изменено с Решение № 252/05.02.2015 г. по т.д.№ 3320/13 г. ВКС, I т.о.;
Решение №2659 от 20.12.2017г. по т.д. № 3393/2017г. на САС, ТК и др.
С писмо с изх. № *****/28.04.2020г., ищцовото дружество излага, че е поканило ответника А.П.И." доброволно да заплати дължимата сума в размер на 15400.00 лева, съставляваща 70% от изплатеното застрахователно обезщетение от 22000.00лв.. Регресната покана е била получена от ответника на 29.04.2020г., видно от приложеното като доказателство известие за доставяне. В отговор на поканата, А.П.И." се сочи, че е изпратила писмо до дружеството с негов вх. № *****/22.05.2020г., с което е признала изрично приноса си за настъпване на процесното ПТП и вредоносния резултат от същото, като оспорила единствено размера на претендираното от дружеството ни обезщетение.
В срокът по чл.131 ГПК, е постъпил отговор от ответника А.П.И.", гр.София , представлявана по пълномощие от *****-главен юрисконсулт в Областно пътно управление – Варна, с адрес за призоваване и съобщения: гр.******. В същия се изразява становище, че не се оспорва факта, че път Варна -Добрич е път от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от А.П.И." /АПИ/. Участъкът, на който е реализирано ПТП на 22.12.2012г., се сочи, че е част от територията на Област Варна, и се управлява от специализираното звено на АПИ-Областно пътно управление-Варна - чл.19, ал.1 във вр. с чл.21, ал.2 от Закона за пътищата. Ответника настоява, че исковата претенция за неимуществени вреди, е изключително завишена по размер. Изплатеното и съответно претендирано от ищеца обезщетение според ответника не съответства на степента и характера на получените травми от пострадалото лице. Съгласно съдебната практика, се сочи, че понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението, което не може да бъде източник на обогатяване на увредените лица. Твърди се, че получените увреждания от *****, не са в причинно-следствена връзка с реализираното ПТП на 22.12.2012г. Сочи се, че фактическата обстановка не е изяснена в пълна степен, тъй като до настоящия момент не е бил изследван въпроса за поведението на *****, дали същата се е возила в автомобила с предпазен колан, съобразно изискванията на чл. 137а от Закона за движение по пътищата. В тази връзка, ако същата е изпълнила изискването на закона, се настоява, че е щяла да получи по-малко и по-леки по степен увреждания от твърдените в исковата молба. В този смисъл АПИ, прави изрично изявление за съпричиняване на вредоносния резултат отстрана на пострадалата.
В отговора на исковата молба, А.П.И." сочи, че на 30.05.2011г. между А.П.И." и ДЗЗД „***** гр.Варна е бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № *****., с предмет: „Поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 712,30 км. републикански пътища, стопанисвани от АПИ3 Областно пътно управление-Варна, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата".
Договорът е договорен със срок на действие от 48 месеца, считано от 01.06.2011г.
Гражданското дружество е образувано от следните три търговски дружества: „***** Съгласно чл.12, ал.7 от договора, изпълнителят -съдружниците в ДЗЗД „***** са били длъжни да изпълняват възложената работа при спазване изискванията на „Технически правила и изисквания за поддържане на пътищата", издадени от Национална А.П.И. (НАПИ) - 2009 г. и Оперативния план за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа. В тази връзка, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, е отправено искане от АПИ за привличане на трето лице -помагач на страната на ответника - „*****" ЕООД, като съдружник в ДЗЗД „*****.
С определение № 1853 от 25.05.2021г., съда е конституирал на осн. чл.220 във вр. с чл.219, ал.1 ГПК по настоящото гр.дело № 3017 /2021г. по описа на ВРС, ХХХ111-ти състав, на страната на ответника А.П.И." _ЕИК: ***** бул. ***** като трето лице - помагач "*****" ЕООД гр.Варна, с ЕИК *****, представлявано от инж.***** - управител, със седалище и адрес на управление -гр. *****
На основание чл.219, ал.3 от ГПК, в срока за отговор, от страна на ответника А.П.И.", гр.София , е предявен и обратен иск срещу третото лице -помагач: „*****" ЕООД гр.Варна, с ЕИК *****, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „***** - изпълнител по Договор за възлагане на обществена поръчка, с който се претендира в случай, че А.П.И." бъде осъдена да заплати исковата претенция на „Д.З.АД , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и сторените в настоящото производство разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, по предявеният от „Д.З.АД иск, то съда да осъди ответника „*****" ЕООД, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „*****, да заплати на АПИ сумата от 15400,00лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на Р.П.С., за претърпени от нея болки и страдания в резултат на ПТП на 22.12.2012 г. на път 11-29 „Варна-Добрич" , на около 100 м. преди разклона за с.
*****, посока гр.Добрич, между л.а. „ВАЗ 2102" с рег.№ ***** (в който е пътувала *****) и л. а. „Мазда 323" с рег.№ *****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на обратния иск до окончателното й заплащане, както и сторените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 1853 от 25.05.2021г., съда е приел за съвместно разглеждане предявения обратен иск от А.П.И.",_ЕИК *****, с адрес: гр.***** представлявана по пълномощие от *****, главен юрисконсулт в Областно пътно управление – Варна, с адрес за призоваване и съобщения: гр.******, срещу "*****" ЕООД гр.Варна, с ЕИК *****, представлявано от инж.***** - управител, със седалище и адрес на управление гр. ***** за осъждане на А.П.И." да заплати исковата претенция на „Д.З.АД , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и сторените в настоящото производство разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение по предявеният от „Д.З.АД иск, т.е. за осъждане на ответника „*****"ЕООД, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „*****, образувано от *****, 4 представлявано от инж.*****-Управител, „*****" ЕООД, гр.Варна, с ЕИК *****, представлявано от инж.***** - Управител и „*****, представлявано от инж.***** изпълнителен директор, да заплати на АПИ сумата от сумата от 15400,00лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на Р.П.С., за претърпени от нея болки и страдания в резултат на ПТП на 22.12.2012 г. на път II-29 „Варна-Добрич" , на около 100 м. преди разклона за с.*****, посока гр.Добрич, между л.а. „ВАЗ 2102" с рег.