Решение № 161 от 29.04.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Ловеч, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА в присъствието на прокурора Хр. М. Хр. като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20214310101967 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Постъпила е искова молба от Т. Н. К. от гр. Ловеч, чрез пълномощник адвокат В.И.-К., против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр. София, на основание чл. 2 ал.

1, т. 3 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, с искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2020 г. до пълното изплащане.

В исковата молба се твърди, че с Постановление от 02.08.2018 г. по ДП № 274/2017 г. по описа на ОД МВР – Ловеч, ищцата била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.

201 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като предвиденото в закона наказание за повдигнатото обвинение било в размер до осем години. На 09.08.2018 г., след привличането на ищцата, като обвиняема, тя била разпитана в качеството й на обвиняема, като с нея се явявал и упълномощен защитник адв. П.Н. от АК - Разград, на когото ищцата заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева на 04.07.2018 г. В последствие на 30.10.2018 г., ищцата отново била привлечена в качеството на обвиняема, на 16.11.2018 г. отново била разпитана, а на 19.03.2019 г. било предявено и разследването на обвиняемата и защитника й.

Посочва се, че досъдебното производство продължило приблизително една година, през 1 който период Т.К. се е явявала пред съответните органи, което нарушило нормалния й ритъм на живот, като досъдебното производство приключило с внасяне на обвинителен акт против нея. За защита по досъдебното производство, се твърди, че ищцата заплатила и на адв. Р.А. възнаграждение в размер на 800,00 лева.

По така повдигнатото й обвинение в Ловешки районен съд било образувано НОХД 536/2019 г., като същото протекло в рамките на 5 /пет/ съдебни заседания: 17.06.2019 г., 16.07.2019 г., 17.09.2019 г., 10.12.2019 г. и 28.01.2020 г.

Твърди се, че с присъда № 6/28.01.2020 г. по НОХД №536/2019 г. по описа на PC - Ловеч ищцата била призната за виновна по така повдигнатото й обвинение, като бил уважен и предявеният граждански иск срещу нея за заплащане сумата в размер на 20 405,00 лева, представляващи имуществени вреди, нанесени на „Феникс ЛВ" ЕООД. Това обстоятелство, се твърди, че още повече стресирало К., която получила несправедливо обвинение и присъда, без да е извършила престъплението, за което е обвинена.

Изтъква се, че в това производство К. ангажирала адвокатска защита, като заплатила адвокатско възнаграждение на адв. Р.А. в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.

С оглед осъдителната присъда, се сочи, че К. обжалвала същата и било образувано ВНОХД № 141/2020г. по описа на ОС - Ловеч, като за въззивното обжалване тя ангажирала адв. В.

К., на която заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 2400,00 /две хиляди и четиристотин/ лева с вкл. ДДС за процесуално представителство и обжалване на присъдата по НОХД № 536/2019г . Въззивното производство протекло в 8 /осем/ съдебни заседания: на 20.05.2020 г., 03.06.2020 г., 08.07.2020 г., 12.08.2020 г., 23.09.2020 г., 21.10.2020 г., 28.10.2020 г. и 18.11.2020 г.

Посочва се, че с присъда № 260007/18.11.2020 г. по ВНОХД № 141/2020г. по описа на ОС Ловеч била отменена присъда № 6/28.01.2020г. и подсъдимата К. била призната за невиновна по повдигнатото й обвинение, като бил отхвърлен и предявеният граждански иск от ощетеното юридическо лице „Феникс ЛВ" ЕООД за сумата в размер на 20 405,00 лева.

Твърди се още, че след постановяване на оправдателната присъда бил депозиран протест от Окръжна прокуратура – Ловеч, като К. установила това при направена справка в деловодството на ОС – Ловеч, след което тя упълномощила адв. К. за защита пред касационната инстанция и заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 2 400,00 лева.

Адв. К. изготвила отговор на протеста на ОП - Ловеч, но преди да го депозира и при извършена справка в деловодството на ОС - Ловеч се установило, че с Определение от 22.01.2021 г. по ВНОХД № 141/2020 г. на ОС - Ловеч е върнат протеста на ОП – Ловеч, като просрочен, а след обжалване на определението на ОС - Ловеч пред Апелативен съд - Велико Търново, същото било потвърдено, като вследствие на това оправдателната присъда станала окончателна.

Изтъква се, че в хода на досъдебното и съдебното производство, ищцата заплатила за процесуална защита общо хонорари в размер на 7 800,00 лв., за които разходи са представени пълномощни по делото, както и разходни ордери.

2

По-нататък се сочи, че до началото на наказателното преследване ищцата имала добро име в обществото, била обществено разпознаваема личност в града си, а така също и с лица от други населени места, с които имала служебни взаимоотношения. Тя е счетоводител по професия и обслужвала различни дружества във връзка с тази своя дейност. Била добър счетоводител, поради което и до образуване на наказателното производство срещу нея изпълнявала длъжността „главен счетоводител“. На 04.01.2018 г. било прекратено дългогодишното й трудово правоотношение с „Феникс ЛВ" ЕООД, което е и юридическото лице, конституирано като граждански ищец в наказателното производство. Посочва се, че още преди привличането й като обвиняема, на 29.01.2018 г. тя се регистрирала като безработна и в течение на повече от една година, докато трае и наказателното производство, не могла да си намери работа, като едва през 2020 г. започнала отново работа.

Ищцата твърди, че незаконно повдигнатото й обвинение я злепоставило пред близки и познати съграждани, било засегнато доброто й име, довело до отчуждаване и недоверие както между нея и познатите й, а така също и с представителите на обществеността, като във връзка с това не била добре приета на местата, където търсела работа.

Обстоятелството, че била призната за виновна пред първоинстанционния съд, се твърди, че допълнително нанесло неимуществени вреди на ищцата, която изпаднала в емоционална криза и притеснението се задълбочило с оглед обстоятелството, че не се считала за виновна, а в същото време била осъдена както по повдигнатото обвинение, така и по предявения граждански иск.

Посочва се, че наказателното производство било водено в продължение на 4 /четири/ години, като през този период Т.К. била призовавана и се явявала около 20 /двадесет/ пъти в поделенията на МВР, Прокуратура на РБългария, Районен съд - Ловеч и Окръжен съд Ловеч.

Твърди се, че характерът на повдигнатото обвинение, постоянно оказваната й наказателна репресия и процесуална принуда допълнително повлияли върху размера на претърпените от К. неимуществени вреди, които се изразявали в преживения от нея емоционален стрес от образуваното срещу нея наказателно производство и свързаните с него негативни психически изживявания - страх и безпокойство от евентуално осъждане. С така повдигнатото обвинение, се твърди, че е накърнено личното и професионално достойнство на К.. Воденото срещу нея наказателно преследване довело и до дълготрайни нематериални вреди - психическа депресия, съдебен стрес от образуваното срещу нея досъдебно и съдебно производство, лични неудобства и притеснения от явяванията в поделенията на МВР, Районен съд - Ловеч и Окръжен съд -Ловеч.

Освен това се твърди, че управителят на конституираното като пострадало юридическо лице „Феникс ЛВ“ ЕООД се е постарал да направи публично достояние решението на първоинстанционния съд, с което ищцата била осъдена да му заплати сумата от над 20 000,00 лева, като много нейни колеги счетоводители я спирали в града след постановяване на решението и я питали дали е вярно, че е осъдена да плати 20 000,00 лева на дружеството.

Сред счетоводителите в града и фирмите, занимаващи се с тази дейност бързо се 3 разпространила информацията, че Т. е осъдена за длъжностно присвояване, което повлияло при явяването й на интервюта за намиране на работа, като твърди, че в една от фирмите, в които се явила на интервю, след приключване на интервюто управителят я попитал: „Вие не бяхте ли главната счетоводителка на В. във „Феникс ЛВ"?" и „Вас ли осъдиха за длъжностно присвояване". Посочва, че при положителния отговор от нейна страна, управителят казал, че въпреки голямото му желание да я назначи, не може да си позволи да назначи осъдено лице на такава длъжност. Ищцата твърди, че това още повече я депресирало и обезкуражило. Изпитвала срам от колегите си и избягвала разговори с тях.

Допълнителни притеснения създавало и обстоятелството, че срещу нея е предявен и граждански иск за над 20 000,00 лева, които тя не дължи, но въпреки това е имало опасност да бъде осъдена да ги плаща, а в същото време била безработна. Дори и след постановяване на оправдателната присъда още имало нейни колеги, които при среща се изненадвали, че тя работи като счетоводител, защото не знаели, че е оправдана.

Въз основа на изложеното, ищцата моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да й заплати сумата в размер на 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева - главница за нанесени неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на незаконно повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 201 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК по Досъдебно производство № 274/2017 г. по описа на ОД на МВР-Ловеч, за времето от привличането й в качеството на обвиняема - 02.08.2018 г. до влизане в законна сила на Решение № 260007/18.11.2020 г. по ВНОХД № 141/2020 г. по описа на ОС-Ловеч - 18.11.2020 г., както и да бъде осъден ответника да й заплати сумата в размер на 7 800.00 /седем хиляди и осемстотин/ лева главница за нанесени имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски хонорари, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от момента на влизане в сила на решението по ВНОХД № 141/2020 г. по описа на ОС-Ловеч - 18.11.2020 г. до пълното им изплащане.

Претендира присъждане и на направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 10.00 лева - държавна такса.

Направено е искане да бъде осъден ответника да заплати полагащия се адвокатски хонорар на адв. В. К., на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез прокурор при Районна прокуратура - Ловеч Б.В. с който се оспорват исковите претенции по основание и размер, като са изложени съображения. Изтъква се, че не се сочели доказателства твърдените неимуществени вреди да са настъпили като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение. Освен това претенцията в тази част на вредите била прекомерна и не била съобразена с трайната практика на ВКС относно обективните критерии, относими към размера на обезщетението. Независимо че на ищцата е било повдигнато обвинение за тежко престъпление, наложената мярка за неотклонение е била „Подписка“, която е най-леката, предвидена в НПК и по никакъв начин не е попречила на нормалното й ежедневие. Въпреки фактическата и правна сложност на делото, се твърди, 4 че разследването е приключило в рамките на една година, от което следвало, че действията по разследването са извършвани своевременно и ритмично.

Ответникът възразява и по отношение на претендираните имуществени вреди като счита, че не са представени доказателства, че реално е осъществена адвокатска защита по всички приложени към исковата молба договори. Позовава се на ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно счита за прекомерни възнагражденията по два от приложените договори за правна защита, а по договор № 50/26.01.2021 г., счита, че уговореният размер от 2400.00 лева не се дължи от ответника, тъй като адвокатска защита реално не е осъществена, предвид върнатия протест.

Въз основа на изложените съображения, ответникът моли да бъде отхвърлена исковата молба, като неоснователна и недоказана, евентуално, ако бъде уважена, да се присъди обезщетение в по-нисък размер от претендирания.