Решение № 215 от 27.08.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. ***, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20263230200191 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу наказателно постановление № 250851-001843 от 16.01.2026 г., издадено от И. В. Н. - началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - ***, с което на М. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***“ № ***, вх.***, ет. ***, ап. ***, за нарушение по:

- чл. 181, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро/100,00 лева.

- чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 102,26 евро/200,00 лева.

- чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 5, пр. 3 от ЗдвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро/49,99 лева.

- чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро/100,00 лева, всичко - глоба в размер на 230,08 евро/450 лева.

На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

1

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

***кият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4777007/19.11.2025 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят се е възползвал от правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Имам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. Липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН, като дата на раждане на свидетеля Н. П. С. е посочена датата на съставяне на АУАН и извършване на нарушението, а именно - 19.11.2025 г. Очевидно в случая се касае за техническа грешка в изписването на датата на раждане на свидетеля С., която техническа грешка не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, 2 съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП са посочени съответните разпоредби от ЗДвП, за които се твърди, че са нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така в обжалваното НП са посочени съответстващите санкционни разпоредби.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираните нарушения и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

М. М. П.а е санкционирана за това, че на 19.11.2025 г., около 12:45 часа, в град ***, по бул. „Добруджа“, до сградата на Международен колеж, в посока от ул. „Отец Паисий“ към ул. „Никола П.“, управлява лек автомобил „***“ с рег. № *** като извършва следните нарушения:

- използва мобилно устройство за комуникация без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете или чрез системата за комуникация и управление на моторното превозно средство;

- автомобилът не е представен на задължителен годишен технически преглед;

- автомобилът е със значителна техническа неизправност – липсва по един закрепващ елемент на колелото към главината на задно ляво колело и на предно дясно колело;

- гумата на предно дясно колело, която не е предназначена за зимни условия, е с дълбочина на протектора 2,8 мм, измерено с техническо средство дълбокомер с номер: D50 1100047.

Както с жалбата, така и в съдебно заседание жалбоподателят оспорва констатациите в наказателното постановление, като навежда доводи, че не е извършил вменените му нарушения.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на М. М. Георгиева и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в 3 съдебно заседание, свидетелите М. Б. К. и Н. П. С. потвърждават констатациите в акта.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите М. Б. К. и Н. П. С., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 27.03.2026 г., съдът е определил да се изиска от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР - София видеозаписът от видеорегистратора към служебния автомобил, с който за времето от 12:30 до 13:00 часа на 19.11.2025 г. полицейските служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР М. Б. К. и Н. П. С., са осъществявали пътен контрол.

Видно от приложената по делото справка от Дирекция „Вътрешна сигурност“ към Министерство на вътрешните работи, при осъществен мониторинг на АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ - МВР е установено, че в централната платформа на АИС ВОДПК (Автоматизирана информационна система

„Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“) от служебен автомобил „***“ с рег.

№ *** и персонална полицейска камера на служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - *** - М. Б. К. и Н. П. С., за времето от 12:30 ч. до 13:00 ч. на дата 19.11.2025 г., не е налична файлова информация (изтекъл е давностният срок от 30 дни). Такава не е установена и като преиндексирана.

Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от МЗ № 8121з-140/08.02.2023 г., изменена и допълнена със заповед с рег. № 8121з-276/11.03.2022 г., всички файлове с видео информация от АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ се съхраняват за срок от 30 (тридесет) дни в централната компонента или се преиндексират (след мотивирано искане), за срок от 2 години, когато са необходими за провеждането на наказателно или административно производство, като след изтичането на този срок автоматично се извършва тяхното заличаване.

Този факт обаче по никакъв начин не дискредитира показанията на свидетелите М. Б. К. и Н. П. С., както и описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка.

Нещо повече - показанията на свидетелите К. и С. се потвърждават от приложената по делото разпечатка от електронния сайт на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, видно от която към 12:45 часа на 19.11.2025 г., моторното превозно средство с рег. № *** е било без валиден периодичен технически преглед, който е изтекъл на 18.12.2024 г.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите М. Б. К. и Н. П. С., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства.

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в 4 съдебно заседание.

Ето защо, съдът намира твърденията на жалбоподателя за недостоверни и като израз на защитната му позиция.

С оглед изложеното, въззивната инстанция намира така описаните нарушения за доказани.

По отношение на наложените наказания:

- за нарушение по чл. 181, т. 1 от ЗДвП, предвиденото наказание по чл.

181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е глоба в размер на 100 лева. Наложеното наказание глоба в размер на 51,13 евро/100,00 лева е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.

- за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвиденото наказание по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е 200 лева. Наложеното наказание глоба в размер на 102,26 евро/200,00 лева е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.

- предвиденото наказание по 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е глоба в размер на 100 лева. Наложеното наказание глоба в размер на 51,13 евро/100,00 лева е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.

Относно отнетите контролни точки:

Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.).