Решение № 16738 от 17.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16738 гр. София, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20201110139425 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „КРБ” ЕООД срещу Д. Б. К., с която е предявен осъдителен с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 вр, чл. 99 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че между „4Ф“ ЕООД, в качеството на кредитор, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за кредит № **********/29.01.2016 г. за сума в размер на 350 лв.

Поддържа се, че кредитът е сключен за период от 30 дни, с падежна дата – 28.02.2016 г., като сумата е предоставена същия ден срещу разписка. Изложено е, че съгласно клаузите на договора и т. 13.2 от Общите условия от 01.03.2016 г., след изпадане на длъжника в забава кредитора е започнал да начислява наказателна лихва и са изпращани напомнителни писма до ответницата. Твърди се, че на 23.11.2018 г. между „4Ф“ ЕООД, в качеството на цедент, и ищеца, в качеството на цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който вземанията по горепосочения договор за кредит са прехвърлени на ищеца, за което ответникът е надлежно уведомен.

Съобразно изложеното е направено искане Д. Б. К. да бъде осъдена да плати на ищеца сумата в размер на 350 лв., представляваща главница по горепосочения договор за кредит, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба – 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Ответникът Д. Б. К. в указания законоустановен срок по реда чл. 131 ГПК не е подала отговор на исковата молба. Същата й е надлежно връчена чрез работодател на 06.07.2021 г., видно от приложената разписка, находяща се на л. 55 от делото.

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 05.10.2023 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по реда чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба /л. 27 от делото/ е бил предупреден за последиците по чл.

1

238 ГПК.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 05.10.2023 г. от ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице предвидените в закона основания.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като съображенията за това са следните:

По аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, каквато е процесната хипотеза, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание, което също се установява да е сторено, и искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, е обективирано в постановените по делото разпореждане по реда на чл. 131 ГПК и определение № 26793/31.07.2023 г. за насрочване на делото, които са редовно връчени на ответника. Вероятната основателност на иска следва от приложените по делото писмени доказателства – искане за отпускане на кредит от 29.01.2016 г., договор за кредит № **********/29.01.2016 г., сключен между ищеца и „4Ф” ЕООД, разписка за изплатена сума по кредита от 29.01.2016 г., подписана от ответника, договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., сключен между „4Ф” ЕООД и „КРБ” ЕООД и приложение № 1 към него, уведомление за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г.

В обобщение, налице е кумулативното наличие на предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, което обуславя възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника. Предвид изложеното и с оглед изрично направеното искане от ищеца в тази насока, следва да бъде постановено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Същият е претендирал такива в размер на 50 лв. – държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер на 100 лв., от които 50 лв. – платената държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С-ИЯ, УЛ. ....., да заплати на „КРБ” ЕООД, ЕИК ....., със седалище в град София и адрес на управление:

2 ул. „ШП” №...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 вр, чл. 99 ЗЗД, сума в размер на 350 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********/29.01.2016 г., сключен между нея и „4Ф” ЕООД , вземането по който е прехвърлено на „КРБ” ЕООД с договор за прехвърляне на вземания (цесия) № BGF033/23.11.2018 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Д. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С-ИЯ, УЛ. ....., да заплати на „КРБ” ЕООД, ЕИК ....., със седалище в град София и адрес на управление: ул. „ШП” №...., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сума в размер на 50 лв. – платена държавна по делото, и сума в размер на 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3