Решение № 211 от 10.06.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. гр.Велинград, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело № 20245210100211 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА от Г. Х. Б. против Община Велинград - за признаване за установено съществуване на вземане в полза на ищеца за сума в размер на 9469,14 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 18.01.2024 год., до изплащане на вземането, произтичащо от Решение № 330/02.08.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив по Протокол № 18/02.08.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършени на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 673/2015 г. по описа на Районен съд Велинград, за което е издадена Заповед № 26 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 18.01.2024 г. по ч. гр. д. 54/2024г.

Ищецът твърди, че му е издадена Заповед за изпълнение № 26 на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.01.2024 г. по ч.гр.д. № 54/2024 год. по описа на Районен съд Велинград, с която е разпоредено длъжникът Община Велинград, да му заплати сумата 9 469,14 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 18.01.2024 год., до изплащане на вземането, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по ч.гр.д. № 673/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, определено от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв., държавна такса в размер на 189,38 лв. и 928,15 лв. - адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Излага, че с пълномощно изх. № 92-00/394 от 04.02.2019 год. на Кмета на Община Велинград, бил упълномощен да осъществява процесуално представителство в производството по ч.гр.д. № 673/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции. В процесуалните права на пълномощника се включвали и тези по чл.

34, ал. 1, 3 и 4 от ГПК. Пълномощното било от дата 04.02.2019 г. и същото било подписано от упълномощителя К. К. - Кмет на Община Велинград и от адвокат - Г. Б.. Договор за правна защита и съдействие по ч.гр.д. № 673/2015 г. между Община Велинград, като 1 възложител и адвокат Г. Б., като изпълнител не бил подписван, нито към датата на упълномощаването, нито след тази дата.

На основание издаденото пълномощно за процесуално представителство по ч.гр.д. № 673/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, адв. Б. се е запознал с предмета на делото и е осъществил процесуална защита. Изложил е доводи, че производството по делото е водено от ненадлежна страна. Твърдял е, че по ч.гр.д. № 673/2015 г. на Районен съд Велинград изначално не е възникнало надлежно процесуално правоотношение, поради липса на надлежна активна процесуална страна. Поискал е да се обезсилят Заповед за незабавно изпълнение № 330/03.09.2015 г. и Изпълнителен лист от 03.09.2015 г. по ч.гр.д. № 673/2015 г. на Районен съд Велинград, като издадени в полза на неправосубектна страна.

Първоначално първоинстанционния съд е намерил, че процесуалните действия и нередовни и е дал указания за отстраняване на нередовностите им по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК.

Въпреки предприетите от адвоката процесуални действия, молбата за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист били оставени без разглеждане.

Пълномощникът на ответника обжалвал разпорежданията, които били отменени от въззивната инстанция с указания за произнасяне по основателността на молбите. С определение № 586/10.07.2019 год. постановено по ч. гр.д. № 673/2015 г. Районен съд Велинград е приел молбата за неоснователна и я е отхвърлил.

Постановеният акт е бил обжалван от адвокат Г. Б. пред Окръжен съд Пазарджик. С определение № 362 от 08.07.2019г. по в. ч. гр. д. 441/2019г. на ОС-Пазарджик разпореждането, с което районният съд оставали без разглеждане молбата, било отменено и делото било върнато на за произнасяне по молбата. С определение от 586/10.07.2019г. по ч. гр. д. 673/2015г. на РС Велинград молбата била отхвърлена. Ищецът обжалвал определението пред Окръжен съд-Пазарджик с частна жалба. С разпореждане № 1755/25.09.2019г. по ч. гр. д. 6736/2015г. частната жалба била върната, като недопустима, подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Адвокат Б. обжалвал разпореждането. Въз основа на подадената въззивна жалба било образувано в. ч. гр. д. 855/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.

Подадената до Окръжен съд Пазарджик частна жалба е била оттеглена по молба на кмета на Община Велинград и е поискано прекратяване на производството. С определение № 701/18.12.2019 г. на ОС Пазарджик частната жалба е върната. Определението е влязло в законна сила като необжалвано на 14.01.2020 г. С това се е сложило край на производството по ч.гр.д. № 673/2015 г. на Районен съд Велинград.

Твърди се, че със своето процесуално поведение адвокат Г. Б. е предприел и извършвал процесуални действия, като е положил дължимата грижа за правилния и срочен ход на делото. Така в резултат на осъществената процесуална защита и съдействие по ч. гр.д. № 673/2015 г. на Районен съд Велинград между страните по делото било сключено Споразумение № 1378/10.12.2019 год. Съгласно констативната част на Споразумението страните приемат, че са влезли в законна сила заповеди за незабавно изпълнение, издадени по ЧГД по описа на Районен съд Велинград.

Излага, че по ч.гр.д. № 673/2015 г. на Районен съд Велинград адв. Г. Б. е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх. № 92 00/394/04.02.2019 год. на К. Т. К. в качеството си на Кмет на Община Велинград.

Договор за правна помощ и съдействие между Община Велинград, като възложител и Адвокат Г. Б., като изпълнител по ч.гр.д. № 673/2015 г. не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Липсата в случая обаче на писмен договор за правна защита и съдействие, причините поради които такъв договор не е бил подписан, били без значение, защото отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се 2 уреждали при специалната регламентация по Закона за адвокатурата. Поначало законът предполагал дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор - чл. 36, ал. 2 от ЗА, но това не било императивно изискване - договор можело и да няма, както в настоящия случай, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение - чл. 36, ал. 3 от ЗА. При липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определяло от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. В тази хипотеза липсващата воля по договарянето на възнаграждение можела да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв, като съдът не разполагал с правомощия да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне. Затова адвокатът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА.

С Протокол № 18 от 02.08.2023 год. от проведено заседание на Адвокатски съвет гр.

Пловдив и Решение № 330 от 02.08.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив било прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и съдействие по въпросните дела, че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова Адвокатски съвет гр. Пловдив приел, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ищеца следва да се определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил направените искания. Определил на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 9 469,14 лева с ДДС в полза на адвокат Г. Х. Б. за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч. гр.д. № 673/2015 год. На Районен съд Велинград. В мотивната част на решението си приел, че по аналогия следва да се приложи и разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, съгласно който текст „Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение или бъде прекратено, поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение не се връща“. Прието е, че този текст е приложим по конкретното дело, тъй като е постигнато доброволно решение на спора - подписано е споразумение, а от друга страна след като внесеното възнаграждение не се връща, на същото основание следва да може да се претендира такова на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.

По подаденото заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 389/18.01.2024 год. Районен съд Велинград разпоредил издаване на Заповед № 26 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.01.2024 год. срещу Община Велинград, да заплати на адвокат Г. Х. Б. с ЕГН ********** - адвокат от Адвокатска колегия гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, паричното вземане в размер на 9469,14 лв.- главница, ведно със законната лихва за периода от 18.01.2024 год. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 189,38 лв. /сто и осемдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/ и 928,15 лв. /деветстотин и двадесет и осем лева и петнадесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.

3 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат С. С. от АК Пловдив, на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч.гр.д. № 673/2015 г. по описа на Районен съд Велинград.

Заповедта била връчена на ответника, който възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което ищецът предявява настоящият иск.

Иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.422 вр. с чл. 37, вр. с чл.

36, ал. 3 Закона за адвокатурата да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на Г. Х. Б. срещу Община Велинград, за сумата в размер 9469,14 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 18.01.2024 г. до изплащане на вземането, определено с Протокол № 18/02.08.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 3

330/02.08.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. 673/2015г., за което е издадена Заповед № 26 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.01.2024 год. по ч. гр. д.

54/2024г. на РС-Велинград. Претендира разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Велинград, чрез адв. С. АК-Пазарджик, оспорва основателността на претенциите. Не оспорва извършените от процесуалния представител действия по ч.гр.д.№ 673/2015г. по описа на Районен съд Велинград, нито учредената в полза на адвоката представителна власт. Счита обаче, че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действия, и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Община Велинград. Потвърждава, че трудът на един адвокат е висококвалифициран и за него се дължи възнаграждение, но само за извършена дейност и/или за постигнат резултат в полза на представлявания и пряко насочени за защита на интересите на този представляван. Намира, че подробно изборните действията на адв. Б. не са били в интерес на Община Велинград. Прави възражение, че искът е погасен по давност,при съображения, че - дори при липса на конкретно договорено възнаграждение за положения труд размерът на това възнаграждение е определяем, а ако падежът за плащането му не е уговорен - не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. При тези твърдения моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.