Решение № 278 от 06.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000500066 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 18 от 26.02.2024 г., постановено по т. д. № 50/2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца, допълнено с решение № 40 от 25.04.2024 г. по същото дело, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено на правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД да заплати на Н. П. Г. сумата от 25 000 лв. за неимуществени вреди, по предявения иск при пълен размер на претенцията от 100 000 лв., като частична от иск за сумата от 150 000 лв. и сумата от 58 лв. за имуществени вреди, представляващи застрахователно обезщетение за настъпило на 28.09.2021 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2022 г. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълният размер от 100 000 лв., предявен като частичен от иск за сумата от 150 000 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 05.10.2021 г. до 12.02.2022 г. върху присъдените обезщетения. Със същото решение са разпределени и разноските в производството.

Първоинстанционното решение е обжалвано само от ищцата Н. П. Г., като от съдържанието на жалбата може да се извлече, че страната изразява несъгласие с присъдения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди, като моли претенцията да бъде уважена за сумата от 80 000 лв., частичен иск от 150 000 лв., т. е. за още 55 000 лв. Претендира присъждане на законна лихва за периода от 05.10.2021 г. до 12.02.2022 г. върху 1 присъдените обезщетения. Счита, че обезщетение за неимуществени вреди под 80 000 лв., е несправедлИ. по смисъла на чл. 52 ЗЗД и не отговаря на реално претърпените от нея вреди, както и че неправилно първоинстанционният съд е присъдил лихва за забава върху вредите, считано от 13.02.2022 г. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените претенции.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. Ал. И. е оспорила жалбата като неоснователна, считайки атакуваното решение на градския съд за правилно, С Определение № 146/21.01.2025 г. настоящата инстанция остав и без уважение доказателственото искане за комплексна съдебно-медицинска експертиза, направено от въззивника, поради което нови доказателства не са приобщени.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК, по отношение на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК - т. 1.

Решението на Окръжен съд - Враца, е влязло в законна сила в частта, в която е присъдена сумата в размер от 25 000 лв. обезщетение за претърпени болки и страдания от ищцата и за размера от 58 лв. обезщетение за имуществени вреди.

С оглед на гореизложеното, основанието на предявените искове е установено със сила на пресъдено нещо, а именно, че е извършено протИ.правно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищеца, както и че е налице причинна връзка между вредите и протИ.правното деяние, а и тези обстоятелства не са спорни на този етап от процеса.

САС в настоящия си състав намира, че съобразно събраните в първоинстанционното производство доказателства и оплакванията във въззивната жалба, както и това, че решението на ВрОС се обжалва само частично, не е спорно, че отговорността на делинквента е застрахована със застраховка "ГО на автомобилистите" при дружеството-въззиваем, която е била валидна към датата на процесното застрахователно събитие, че ищцата е претърпяла неимуществени и имуществени вреди от описаното ПТП, че не е 2 заплащано извънсъдебно застрахователно обезщетение за търпените вреди и че отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ.

Не е спорно пред въззивната инстанция, че са налице всички елементи от фактическия състав на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД, а се спори само дали обезщетението за неимуществени вреди отговаря на критерия за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД. Не е предмет на жалбата и претенцията за законна лихва за периода от 05.10.2021 г. до 12.02.2022 г., върху присъдените обезщетения.

Ето защо решаващият състав следва да обсъди спорните обстоятелства какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, за да бъде присъдено в полза на ищцата и от кой момент следва да се присъди законната лихва, върху присъдените обезщетения.

Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Й. Ц. - хирург, от която се установява, че ищцата вследствие на произшествието е получила счупване на окципиталната /тилната/ кост в дясно с контузия на мозъка и кръвоизлив в лявата му челна част. Този вид тежка черепно-мозъчната травма е причинила разстройство на здравето временно опасно за жИ.та. Уточнява се, че при мозъчната контузия наред с функционално динамичните изменения на централната нервна система винаги се установяват първични морфологични изменения в главния мозък във вид на контузионни огнища, каквото в случая е локализирано на срещуположната на мястото на удара страна /contre coup/.

Около контузионното огнище още в първите часове се развива оток, който нараства бавно или бързо. След най-високото му развитие, към 6-ия ден, околотравматичния оток спада постепенно, ако не слезе в подкорието и ствола и причини смърт. Тъкмо развиващия се оток в ствола на мозъка, при контузията му, реализира временната опасност за жИ.та и може да завърши със смъртен изход за пострадалия, поради което контузията на мозъка трябва да се квалифицира по медико-биологичния признак „разстройство на здравето временно опасно за жИ.та". Вещото лице, уточнява, че в конкретния случай вследствие адекватната медицинска намеса не са се развили тези усложнения.

Вследствие травмата пострадалата е преживяла болки и страдание по време и след лечението в болницата и емоционална травма, т.е. травма върху психиката на пострадалата, която е изпитвала и след изписването от болницата. Соматичните /телесните/ увреждания са продължили до зарастването на фрактурата и резорбцията на хематома, като пострадалата е била лекувана за 14 дни в Хирургичното отделение на МБАЛ "Христо Ботев" АД гр. Враца с осмодиуретик, кръвоспиращи, кортикостероид, антибиотик, инфузии, антисекреторен медикамент. Експертът пояснява, че срокът за възстановяване на контузионното огнище в челната част на мозъка в ляво и счупването на тилната кост в дясно, е бил 6 месеца. Същият е прегледало лично ищцата на 23.08.2022 г., която е съобщила за главоболие, световъртеж, което се усилва при движение, и затруднено чуване и виждане. При прегледа вещото лице не е установило отпадна огнищна неврологична симптоматика, което да документира, като последствия от травмата. Констатирал е, че към момента на прегледа пострадалата е била в добро общо състояние, липсвали са 3 усложнения. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че при получените травматични увреждания вследствие от инцидента, при прегледа не са открити обективни критерии за последствия от неврологична симптоматика.

Пред първоинстанционния съд е изслушана и съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р Д. Й. - специалист по УНГ болести, който заключава, че вследствие на произшествието няма налични белези за прекарани травматични увреждания на проводния /периферен/ апарат на слуховия анализатор /външен слухов проход, мембрана тимпани, кавум тимпани/. Проведеното аудиометрично изследване, установява данни за приемно намаление на слуха за всички честоти в границите на приетото за норма с оглед възрастта. Вещото лице уточнява, че теоритично е възможно прекараната черепно мозъчна травма да влоши състоянието на слуха, но до каква степен това е валидно за конкретния случай, е трудно да се прецени, поради липса на предходни изследвания и отсъствие на видими постравматични изменения. Сегашното състояние на слуха на ищцата Г. е от степен и вид, които са характерни за възрастта й. Тези изменения на слуха не подлежат на ефективно лечение и обичайно с времето те се усилват.

В съдебно заседание д-р Й. уточнява, че от анамнезата за престоя в Хирургичното отделение ищцата не се е оплаквала от състоянието на слуха си, а това е станало на един по-късен етап. Поради това не е възможно в последствие да се получи такова влошаване, след не е имала оплаквания непосредствено по време на травмата и малко след това. Сочи, че максимумът на проблемите със слуха са непосредствено след травмата и ако е имало проблеми, те обикновено затихват, а не се влошават.

По делото е изслушана и съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещо лице д-р И. Р., специалист офталмолог, от която след преглед се установява, че ищцата страда от високостепенно късогледство и катаракта на ляво око. Уточнява се, че тези заболявания не са в причинно-следствена връзка с претърпяната черепно-мозъчна травма в следствие на процесното ПТП, като прогнозата за развитие е песимистична. Не е установил медицински данни, които да потвърдят състоянието на зрението преди процесното ПТП, но е категоричен, че то не е довело до нарушение на зрението.

В съдебно заседание д-р Р. уточнява, че при ищцата е имало високостепенно късогледство, представляващо нарушение на рефлексионния апарат на окото, което е над 6 диоптъра, като това е давностно, предшестващо състояние. Към момента на прегледа вещото лице не е установило никакви изменения в очите на ищцата, които да са следствие на травмата от ПТП - то.

Уточнява, че от поставянето на изкуствената леща е възможно да се влоши зрението и то е пряка последица от развитието на заболяването. Катарактата на лявото око е възрастово заболяване, няма характера на травма или каквото и да е друга такава, причините са стареенето на организма.

От разпита на свидетеля Т. К., сестра на ищцата се установява, че след процесния инцидент, Г. е била настанена в болница за около две седмици.

Когато се прибрала в дома си, ищцата изобщо не е можела да се движи и не е 4 можела да става от леглото, поради което свидетелката я е обслужвала. След около месец е започнала да се придвижва с медицински стол, но пак е имала нужда помощ. Според свидетелката, сестра й е започнала да се движи с чужда помощ след четвъртият месец. Страдала от силно главоболие и повръщане.

След петия, шестия месец ищцата започна да се оправя. Твърди, че в момента на Г. трудно се навежда, губи равновесие. Към момента, все още се страхувала да пресича улици.

От разпита на свидетеля Д. Г., син на ищцата се установява, че майка му е лежала две седмици в болницата в гр. Враца и след изписването била на легло и изцяло той и леля му се грижели за нея. След около месец и половина, два майка му вече можела да става от леглото и опирайки се на стената ходела, но се оплаквала от болки в главата и от невъзможност да пази равновесие.

Твърди, че преди инцидента майка му била по-енергична, но сега не било така.

Дълго време ищцата не излизала от вкъщи.