Решение № 2210 от 02.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2210 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100512414 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 266235/05.08.2025 г. на ответника „Конкорд-БГ“ ЕООД срещу решение № 13944/17.07.2025 г., постановено по гр. дело № 12080/2025 г. по описа на СРС, 173 състав, с което на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца Г.

В. Р., ЕГН **********, сумата от общо 28 000 лв., представляваща подлежащо на възстановяване съгласно сключено между страните споразумение от 08.11.2024 г. капаро (задатък), платен от ищеца в полза на ответника във връзка със сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.01.2022 г. с предмет: апартамент № 30 в сграда, която ответникът следва да построи в имоти с идентификатори *** и ***, находящи се в гр. София, ул. „****“ (14 000 лв.) и сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2021 г. с предмет: апартамент № 23 в сграда, която ответникът следва да построи в имоти с идентификатори *** и ***, находящи се в гр. София, ул. „****“ (14 000 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2025 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост. Поддържа се, че съгласно чл. 5 от сключените предварителни договори съответно от 22.12.2021 г. и от 12.01.2022 г. уговореният от страните срок за изпълнение е 30 месеца от подписване на акт – образец № 2 за откриване на строителната площадка и 1 определяне на строителна линия и ниво, без такъв протокол да е бил представен, поради което не са налице изтекли срокове за изпълнение, оспорвайки да е допуснато виновно неизпълнение, поради настъпването на непредвидени обстоятелства, а именно: че един от съсобствениците на 1/2 от поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр.

София, местност „Триъгълника“, р-н ****, ул. „****“ № 17, целият с площ от 391 кв. м., се е противопоставил на построяването на сградата, независимо от наличието на изготвен идеен проект, подписани споразумителни протоколи за избор на обезщетение съгласно договор за учредяване на право на строеж, което е станало повод за иницииране от въззивника на исково производство с предмет обявяване на предварителния договор за окончателен, което все още е висящо, но посоченото обстоятелство не е взето предвид от първоинстанционния съд. Предвид изложеното оспорва да е допуснал виновно неизпълнение на задълженията си сключените предварителни договори, поради което се отправя искане за спиране действието на обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Г. В. Р. е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Заявява, че на практика между страните липсва правен спор относно релевантните за спора факти, поради което исковата претенция е установена по делото. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, за наличието на което въззивният съд следи служебно. Същото е и правилно като съображенията за това са следните:

Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: възникване на облигационно правоотношение между страните по силата на твърдяното споразумение от 08.11.2024 г. за разваляне по взаимно съгласие на сключените предварителни договори, съдържащо задължение за възстановяване на платените по тях суми в общ размер на 28 000 лв., както и 2 настъпване на обстоятелствата, обуславящи тяхната изискуемост.

В случая, с оглед твърденията и възраженията на страните в рамките на първоинстанционното производство и заявените от тях оплаквания пред въззивния съд, за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следва да се приемат следните групи обстоятелства, а именно: че между страните са сключени процесните 2 броя предварителни договора за покупко-продажба на имоти съответно от 22.12.2021 г. с предмет: апартамент № 23 в сграда, която следва да се построи в имоти с идентификатори *** и ***, находящи се в гр. София, ул. „****“, както и от 12.01.2022 г. с предмет: апартамент № 30 в сграда, която следва да се построи в имоти с идентификатори *** и ***, находящи се в гр. София, ул. „****“; че в изпълнение на същите ищецът Г. В. Р. е заплатил на ответника „Конкорд-БГ“ ЕООД задатък в общ размер на 28 000 лв. (по 14 000 лв. за всеки договор), за което са съставени 2 броя разписки съответно от 04.01.2022 г. за сумата от 14 000 лв. и от 12.01.2022 г. за сумата от 12 000 лв. и нареждане за банков превод от 2 000 лв., както и, че между страните е сключено споразумение от 08.11.2024 г. с твърдяното съдържание.

Ето защо, предвид наведените с въззивната жалба оплаквания спорът пред настоящата съдебна инстанция се концентрира върху обстоятелството налице ли е основание за възстановяване от ответника „Конкорд-БГ“ ЕООД на платената му от ищеца Г. Р. в изпълнение на двата предварителни договора сума в общ размер на 28 000 лв.

В случая, от съдържанието на споразумението от 08.11.2024 г. се установява, че страните са постигнали съгласие за разваляне на сключените помежду им предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти съответно от 22.12.2021 г. и от 12.01.2022 г., като по силата на същото продавачът „Конкорд-БГ“ ЕООД се е задължил в срок до 31.01.2025 г. да върне на Г. Р. сумата от общо 28 000 лв., получена като капаро за обектите, описани във всеки един от тях. Изрично страните са препратили към клаузата на чл. 13 от предварителните договори, в която се предвижда, че всяка страна има право да иска разваляне на договора и заплащане на обезщетение при цялостно и/или частично неизпълнение. Ето защо, съгласявайки се с развалянето на сключените договори и изрично позовавайки се на посочената клауза от тях, намираща приложение в случаите на допуснато изцяло или отчасти виновно неизпълнение на произтичащите от тях задължения и доколкото ищецът по делото е заплатил дължимите от него суми за капаро/задатък при подписването им, поради което не се установява същият да е неизправна страна по тях, следва да се приеме, че ответникът е признал допуснатото от него виновно неизпълнение, станало основание за развалянето им. Нещо повече, последният изобщо не твърди да е започнал и изпълнил строително-монтажните дейности съгласно уговореното в двата предварителни договора. В случая, изложените от него съображения за липсата на допуснато от него виновно неизпълнение, позовавайки се на настъпили непредвидени обстоятелства, са неотносими към основателността на настоящата искова претенция. Това е така с оглед характера на заявеното основание на същата, имаща за предмет изпълнение на поето със споразумението от 08.11.2024 г. парично задължение за възстановяване на получените като 3 капаро за двата обекта суми в общ размер на 28 000 лв. Изрично по силата на същото „Конкорд-БГ“ ЕООД се е задължил да върне предоставените му суми, получени като капаро за двата обекта, без възникването на това негово задължение да е обусловено от вида и характера на причините за разваляне на договорите, по които те са били платени. Отделен е въпросът, че само по себе си това оспорване на ответника е несъвместимо с предприетото от него извънсъдебно поведение, изразяващо се в сключване на споразумението от 08.11.2024 г., по силата на което страните изрично са формирали съгласие за разваляне на двата предварителни договора, позовавайки се на предвиденото в чл. 13 основание за това, а именно: цялостно или частично виновно неизпълнение, което ответникът не би сторил в случай, че е считал, че е изправна страна по тях. В този смисъл неотносими са доводите във въззивната жалба за наличието на висящ съдебен спор с един от собствениците на земята, върху която е следвало да се изгради сградата, тъй като очевидно е, че предметът му касае отношенията на „Конкорд-БГ“ ЕООД с трето за процеса лице.

Ето защо, предвид установената по делото изрична уговорка между страните въз основа на споразумението от 08.11.2024 г., по силата на която ответникът е поел ангажимент да възстанови платените във връзка с договорите суми в общ размер на 28 000 лв. в срок до 31.01.2025 г. и при липсата на изложени от него твърдения, а и на ангажирани доказателства за изпълнение на това негово задължение до настъпване на падежа му, предявените искове за тяхното заплащане са основателни и следва да бъдат уважени.

Правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

По отговорността за разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски във въззивната инстанция има въззиваемият – ищец, който не е претендирал такива, в какъвто смисъл е изричното изявление на адв. Петрова в хода на устните състезания по делото. Сторените от въззивника – ответник разноски следва да останат в негова тежест.

По арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13944/17.07.2025 г., постановено по гр. дело № 12080/2025 г. по описа на СРС, 173 състав.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5