Решение № 63 от 16.03.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Сливен, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20252230201118 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Р. Г. П., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № РД 27375/20.08.2025г. на заместник-кмет „ФИ” на Община Сливен, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, надлежно упълномощен, който поддържа жалбата. Моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира заплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 10.07.2025г. св. Е. Й. и св. В.Т. – служители в отдел „Екология“ към Община Сливен изпълнявали служебните си задължения за контрол 1 спазването на правилата на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на община Сливен, като правели обход в централна градска част. В 15:30 часа те видели, че на ул. “Йосиф Щросмайер“ до златарското ателие неправилно е паркиран, на по-малко от 5 метра преди пешеходната пътека лек автомобил „Нисан кашкай“ с рег. № СВ8882ТХ. Служителите от Община Сливен направили снимки на така паркирания автомобил и съставили фиш за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Р. Г. П.. Същата, като собственик на лекия автомобил се явила в Община Сливен и пожелала така съставеният фиш да бъде анулиран, за да й се състави АУАН, който да обжалва.

На 07.08.2025г. в сградата на Община Сливен св. Е. Й., в присъствието на свидетелите А. Г. и Ив. Г. съставила АУАН № 000038/07.08.2025г. срещу Р. Г.

П. за извършено от нея нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно постановление № РД 27-375/20.08.2025г. на заместник-кмет „ФИ” на Община Сливен, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл.

98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. НП било лично получено лично от нея на 04.09.2025г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество същата е неоснователна.

При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават административнонаказателното производство или да нарушават правата на нарушителя.

АУАН и Наказателното постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им - Заповед № РД 151004/04.06.2025г. на кмета на община Сливен. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 1 ЗДвП - актовете за установяване на нарушения по ЗДвП се съставят от длъжностни лица от службите за контрол, предвидени в ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините "контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура 2 и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана". В този смисъл, съгласно разпоредбите н а чл. 189, ал. 1, вр. чл. 167, ал. 2 от ЗДвП е предвидена компетентност на оправомощените от кмета на общината служители от служби за контрол по ЗДвП да съставят АУАН за извършване на процесното твърдяно нарушение, свързано с неправилно паркиране на територията на община. От приложената по делото Заповед № РД 15-1004/04.06.2025г. на кмета на община Сливен се установява, че съгласно чл. 167, ал. 2 и чл. 189, ал. 1 ЗДвП посочените трима служители от отдел „Екология“ са изрично оправомощени да съставят АУАН за извършени нарушения по ЗДвП, сред които служители е и св. Е. Й..

Съгласно разпоредбата, действаща към датата на установяване на нарушението чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. От приложената по делото Заповед № РД 15-1217/24.06.2025г. на кмета на община Сливен е видно, че последният е оправомощил заместниккмета на община Сливен –Румен Иванов зам. кмет "Финанси и инфраструктура" да издава наказателни постановления за съставени АУАН за извършени административни нарушение по ЗДвП. С оглед на това, обжалваното НП също е издадено от компетентен орган.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че както актосъставителят, така и администратвнонаказващият орган правилно са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба престоят и паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП дефинира, че пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарноразтоварни работи в присъствието на водача, а според ал. 2 на същата норма паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП следва, че паркирането, представлява спиране на превозното средство извън обстоятелствата на ал. 1.

Съдът приема за безспорно установено от показанията на актосъставителя Е. Й. и свидетеля В.Т., че лек автомобил „Нисан кашкай“ с рег. № СВ8882ТХ е бил неправилно паркиран на по-малко от 5 метра преди пешеходната пътека на ул.“Йосиф Щросмайер“ до златарското ателие.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на 3 него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателката за допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът не споделя и възраженията относно неспазването изискванията на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН следва да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.

Законовите разпоредби са отразени по пълен начин, а нарушението е описано достатъчно точно, обстойно и ясно. В конкретния случай и в акта, и в НП е посочено, че нарушението се изразява в това, че на конкретната дата и час в гр. Сливен., на ул. “Йосиф Щросмайер“ до златарското ателие, жалбоподателката е паркирала лек автомобил „Нисан кашкай“ с рег. № СВ8882ТХ, конкретно е посочено, че МПС е паркирано на по-малко от 5 метра преди пешеходната пътека пред горепосочения адрес, т. е няма неяснота относно обстоятелствата по паркирането на посоченото МПС. Освен това, видно от приложените към административно наказателната преписка снимки, безспорно се установява, че разстоянието на паркирания лек автомобил е помалко от 5 метра, като това се вижда с просто око и не е необходимо да бъде измерено с техническо средство, в каквато насока е направено възражение от страна на жалбоподателката.

Съдът кредитира показанията на разпитания св. П. по отношение на това, че е видял жалбоподателката след като същата е била санкционирана за така описаното нарушение, но не кредитира показанията му по отношение на това, че МПС било спряно на повече от 5 метра от пешеходната пътека. Съдът намира, че същият не е бил пряк очевидец на извършеното нарушение, същият не е видял жалбоподателката в момента, в който е паркирала автомобила, така както актосъставителят и колегата му от Община Сливен са го установили при съставянето на фиша за нарушението в 15:30 часа. В тази връзка няма как да бъде установено дали жалбоподателката междувременно не е преместила автомобила, преди да срещне св. П., както в колко часа свидетелят е срещнал жалбоподателката.

От изложеното по-горе безспорно се установява, че извършеното от жалбоподателката деяние осъществява състава на нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП по отношение на което административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Предвид установените факти по делото съдът счита, че тази санкционна разпоредба е неправилно приложена, като в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, в редакцията й към датата на извършване на нарушението, съгласно която се наказва с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Това, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН , 4 налага съдът да приложи закон за същото административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като измени НП и преквалифицира санкционна разпоредба от чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на чл.

183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП , като размерът на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. остава непроменен, доколкото и при приложението на новата санкционна разпоредба предвиденото административно наказание е еднакво по вид и размер.

Съдът не намира основания да приеме, че допуснатото нарушение може да се квалифицира, като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен. В случая извършеното нарушение на неправилно паркиране, по - конкретно на разстояние по - малко от пет метра от пешеходна пътека, ограничава видимостта на всички участници в движението. Не е без значение и факта, че нарушението е извършено именно в близост до училище, в район, в който се предполага, че има движение на малки деца, които ползват и пресичат по пешеходната пътека.