Решение № 6 от 12.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пазарджик, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно частно наказателно дело № 20255200600926 по описа за 2025 година С протоколно определение от 08.10.2025 година, постановено по НЧХД №24/2025 година на Велинградския районен съд, е прекратено производство по делото-на основание чл.24,ал.1,т.6 от НПК.

Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба на повереника на частния тъжител С. Г. А. – адв.Н. Р. от АК-Благоевград.Твърди се в жалбата,че това определение,с което е прекратено наказателното производство,е неправилно и незаконосъобразно,като се иска да бъде отменено.Твърди се,че съдът неправилно бил приел,че е налице идентичност между двете дела и въпреки че се касаело за инцидент на една и съща дата между едни и същи страни,имало съществени разлики в описаните наранявания ,травми и инцидент,които били различни по двете дела.Счита се,че гражданският иск също е следвало да бъде разгледан.Твърди се,че между описаните две престъпления в двете тъжби няма пълна идентичност и по тази причина не са налице предпоставки за прекратяване на делото.Счита,че с прекратяване на делото са нарушени правата на тъжителя и че прекратяването е отказ от правосъдие.Иска се делото да бъде върнато на първоинстанционния 1 съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата се поддържа от адв.Р. в съдебно заседание.Иска се да бъдат присъдени сторените разноски.

Подсъдимият Б. С. и защитникът му адв.В. А. поддържат становище,че следва да се потвърди определението,с което е прекратено производството.

С Определение №181 от 16.10.2025 година по НЧХД №24/2025 година на Велинградския районен съд на основание чл.189,ал.3 от НПК е осъден подс.Б. С. да заплати разноските по делото,както следва:на С. Г. А. сумата от 1712 лева и по сметка на РС-Велинград сумата 716 лева хонорар за вещо лице.Със същото определение е постановено вещественото доказателство един брой флаш памет,описана като цвят и марка,да се върне на собственика й,а един брой компакт диск да се унищожи като вещ без стойност.

Срещу това определение е постъпила жалба от адв.В. А. от АКПазарджик като защитник на подсъдимия Б. Ц. С.-в частта относно разноските в размер на 1712 лева,които е осъден подс.С. да заплати на С.

А .,к а к т о и да заплати 716 лева хонорар за вещо лице на РСВелинград.Поддържа се,че по дела,прекратени на посочените в определението основания,не се присъждат и не се дължат разноски,като се иска отмяната му в тази част.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание,като се иска разноските да бъдат възложени не на подсъдимия,а на частния тъжител.

Повереникът адв.Р. поддържа становище,че следва да се остави без уважение жалбата срещу това определение.

Съдът, като взе предвид оплакванията в двете въззивни жалби и като провери изцяло така атакуваните съдебни актове, прие следното:

Въззивната жалба на частния тъжител чрез повереника му адв.Р. е допустима и неоснователна.

Въззивната частна жалба на подсъдимия чрез защитника му е допустима и основателна.

За да прекрати наказателното производство на основание чл.24,ал.1,т.6 от НПК,образувано по тъжбата на С. А. против Б. С.,във връзка с която е образувано НЧХД №24/2025 година по описа на Районен съд – Велинград,първоинстанционният съд е приел в обжалваното определение от 2

08.10.2025 година,че е постановено Решение №190/06.10.2025 година по ВНЧХД №622/2025 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик,с което е потвърдена Присъда №15/23.06.2025 година по НЧХД №171/2024 година по описа на РС-Велинград.С тази присъда съдът е признал подс.А. за виновен в това,че на инкриминираната и в настоящата тъжба дата-20.07.2023 година,в град Велинград е причинил на Б. С. разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК-престъпление по чл.130,ал.1 от НК,като пострадалият С. е отвърнал веднага на дееца А. със също такава лека телесна повреда по чл.130,ал.1 от НК,като също е причинил на А. разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК.При това положение съдът е приложил института на реторсията,като на основание чл.130,ал.3 във връзка с ал.1 от НК е освободил и двамата от наказание.

При наличието на тази влязла в сила присъда в хода на наказателното производство по НЧХД №24/2025 година напълно обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че, отчитайки деятелността на подс.С. на инкриминираната дата,заради която е приложен института на реторсията с присъдата по посоченото по-горе дело,ще следва да се прекрати на основание чл.24,а1,т.6 от НПК образуваното настоящо наказателно производство - във връзка с тъжбата на С. А. от 27.01.2025 година,по която е било образувано НЧХД №24/2025 година.Това е така,тъй като спрямо същото лице/подс.С./ за същото престъпление,предмет и на тъжбата,по която е образувано настоящото НЧХД,има влязла в сила присъда/цитираната по-горе/,с оглед спазване на принципа „non bis in idem“.

Вярно е,че не е налице пълна идентичност между причинените увреждания,описани в тъжбата по настоящото дело,и тези,описани във влязлата в сила присъда.В тъжбата освен всички увреждания,описани и в присъдата,е посочено и мозъчно сътресение.Всяко отделно нараняване на инкриминираната дата при един и същи инцидент,предмет и на тъжбата по настоящото дело,и на присъдата,не може да се приеме,че е отделно,различно престъпление,от това,за което вече има влязла в сила присъда.Напълно обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел в мотивите на прекратителното си определение,че престъплението е едно – причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК,като не може да се приеме,че се касае за съвкупност от престъпления и не може да се приеме,че причиняването на всяко отделно нараняване в рамките на инкриминирания 3 инцидент на инкриминираната дата представлява отделно престъпление.

Предвид гореизложеното законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че е налице хипотезата на чл.24,ал.1,т.6 от НПК и че следва да се прекрати образуваното наказателно производство по тъжбата на С.

А.,поставила началото на настоящото дело.

Следва да се отбележи единствено,че първоинстанционният съд,при правилно формирана воля в мотивите за прекратяване на наказателното производство,неправилно е посочил в диспозитива на прекратителното си определение,че прекратява производството по НЧХДелото/а не наказателното производство/.

Законосъобразно съдът е оставил без разглеждане и предявения граждански иск от тъжителя А. против подсъдимия С.-предвид прекратяването на производството,съобразно нормата на чл.88,ал.3 от НПК.Законосъобразно съдът е посочил също,че за частния тъжител остава и не е преклудирана възможността да предяви гражданския си иск по реда на ГПК.

С оглед горното настоящата инстанция приема,че въззивната жалба против прекратителното определение се явява неоснователна и следва да се остави без уважение,като се потвърди обжалваното определение.

За да осъди подс.С. да заплати разноски по делото на частния тъжител,както и на РС-Велинград,първоинстанционният съд е приложил нормата на чл.189,ал.3 от НПК,приемайки,че, макар и това производство да било прекратено,вината на подсъдимия била призната в друго производство.

Настоящата инстанция счита,че това определение на съда в частта относно разноските е незаконосъобразно и необосновано.Съдът е следвало да приложи нормата на чл.190,ал.1 от НПК,тъй като е безспорно,че настоящото производство е било прекратено от съда,а е не е приключило с присъда,с която подсъдимият да е признат за виновен.При това положение съгласно нормата на чл.190,ал.1 от НПК по дело от частен характер,каквото е настоящото, разноските следва да се възложат не на подсъдимия,а на частния тъжител С.

А..Поначало е вярно,че подс.С. е бил признат за виновен,но по другото НЧХД,цитирано по-горе - №171/2024 година,но по това дело е бил признат за виновен и частният тъжител по настоящото дело А.,и поради приложена реторсия както подсъдимият,така и частният тъжител е следвало да поемат 4 собствените си разноски,които си остават за тяхна сметка.И в този смисъл е незаконосъобразно присъждането на разноските в тежест на подсъдимия С. по настоящото дело - с недопустимо позоваване на присъда и признаване на вина по друго дело.

Предвид гореизложеното ще следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно Определение №181/16.10.2025 година в частта относно разноските.Ще следва частният тъжител А. да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Велинград сторените разноски за вещо лице.Същите са били в размер на 716 лева.Съгласно чл.52 във връзка с чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България/в сила от 01.01.2026 година/,съобразявайки правилото за превалутиране и правилото за закръгляване,ще следва частният тъжител да бъде осъден да заплати разноски на РС-Велинград в размер на 366,08 евро.

В останалата част относно произнасянето на съда досежно веществените доказателства определението следва да се потвърди,като законосъобразно.

Въззивната частна жалба на подсъдимия чрез неговия защитник се явява основателна и следва да бъде уважена.

Тъй като частният тъжител не е заплатил и дължимата държавна такса от 6 лева при депозирането на въззивната жалба против прекратителното определение,ще следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивно обжалване в размер на 3,07 евро в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК чл.345,ал.2 от НПК Пазарджишкият окръжен съд и

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 08.10.2025 година, постановено по НЧХД №24/2025 година на Велинградския районен съд,с което е прекратено производството по делото-на основание чл.24,ал.1,т.6 от НПК.

ОТМЕНЯ Определение №181 от 16.10.2025 година по НЧХД №24/2025 година на Велинградския районен съд в частта,с която на основание чл.189,ал.3 от НПК е осъден подс.Б. С. да заплати разноските по делото,както 5 следва:на С. Г. А. сумата от 1712 лева и по сметка на РС-Велинград сумата 716 лева хонорар за вещо лице,като ОСЪЖДА частния тъжител С. Г. А. с ЕГН ********** от град В.,ул.“И. У.“№, да заплати по сметка на Районен съд – Велинград сторените разноски за вещо лице по НЧХД №24/2025 година по описа на Районен съд – Велинград – в размер на 366,08 евро.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №181 от 16.10.2025 година по НЧХД №24/2025 година на Велинградския районен съд в останалата му част.

ОСЪЖДА частния тъжител С. Г. А. с ЕГН ********** от град В.,ул.“И.

У.“№, да заплати държавна такса за въззивно обжалване в размер на 3,07 евро в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пазарджик, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно частно наказателно дело № 20255200600926 по описа за 2025 година С протоколно определение от 08.10.2025 година, постановено по НЧХД №24/2025 година на Велинградския районен съд, е прекратено производство по делото-на основание чл.24,ал.1,т.6 от НПК.

Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба на повереника на частния тъжител С. Г. А. – адв.Н. Р. от АК-Благоевград.Твърди се в жалбата,че това определение,с което е прекратено наказателното производство,е неправилно и незаконосъобразно,като се иска да бъде отменено.Твърди се,че съдът неправилно бил приел,че е налице идентичност между двете дела и въпреки че се касаело за инцидент на една и съща дата между едни и същи страни,имало съществени разлики в описаните наранявания ,травми и инцидент,които били различни по двете дела.Счита се,че гражданският иск също е следвало да бъде разгледан.Твърди се,че между описаните две престъпления в двете тъжби няма пълна идентичност и по тази причина не са налице предпоставки за прекратяване на делото.Счита,че с прекратяване на делото са нарушени правата на тъжителя и че прекратяването е отказ от правосъдие.Иска се делото да бъде върнато на първоинстанционния 1 съд за продължаване на съдопроизводствените действия.