Решение № 212 от 14.12.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20228002104527 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. С., М. А. С., А. С. С. и В. С. С. срещу решение № 1037 от 12.07.2022 г. по в. гр. д. № 3072/2020 г. на Софийски апелативен съд /САС/, с което след отмяна на решение от 13.05.2020 г. по гр. д. № 16938/2017 г. на Софийски градски съд в осъдителната му част, са отхвърлени предявените от жалбоподателите - ищци срещу ответника „ОЗК-Застраховане“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователни обезщетения, в размер на по 60 000 лв. за всеки един от четиримата ищци, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Ц. С., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 13.03.2017 г., ведно със законната лихва от 29.12.2017 г. - датата на подаване на исковата молба.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че въззивният съд не е обсъдил всички приети по делото доказателства, установяващи причинната връзка между противоправното поведение на водача на автобуса – участник в ПТП и настъпилата смърт на другия участник в ПТП пешеходеца С. /наследодател на ищците/, при което е извел необоснован решаващ извод за отсъствието на деликт. Молят атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде 1 постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Претендират сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

Ответникът „ОЗК - Застраховане“ АД подава отговор на касационната жалба, в който оспорва същата като неоснователна. Моли въззивното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

С. А. С. - трето лице помагач на страната на ответника също подава отговор на касационната жалба, в който оспорва същата като неоснователна.

С определение № 364 от 09.03.2023 г. по настоящото дело, на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалата в хода на процеса на 26.09.2022 г. ищца М. А. С. са конституирани наследниците й по закон – останалите ищци и нейни деца К. С. С., А. С. С. и В. С. С., встъпили в материалното и процесуалното й правоотношение.

С определение № 1250 от 25.05.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да извърши съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, въз основа на които да формира собствените си фактически и правни изводи, като обсъди всички наведени относими доводи и възражения на страните. Отговор на горепосочения процесуалноправен въпрос се съдържа в задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и в константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ІV г.о., решение № 228/ 01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на І г.о., решение № 27/02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ІV г.о. и др./, според която, въззивният съд като съд по съществото на спора дължи формирането на свои фактически и правни изводи във въззивното решение въз основа на съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, относими към предмета на спора, след обсъждане на всички доводи и възражения на страните, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.

По съществото на касационната жалба:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от деликт, отговорността по който е застрахована при ответника по застраховка „гражданска отговорност“.

За да постанови обжалваното решение, с което предявените искове са отхвърлени, въззивният съд е приел за установено по делото, че на 13.07.2017 г. около 09.55 ч. в [населено място] на кръстовище, образувано от [улица]и [улица], автобус „Мерцедес“, модел 0405, с рег. [рег.номер на МПС] , с водач С. С. /третото лице – помагач/, е преминал през кръстовището в непосредствена близост до пресичащия на пешеходна пътека пешеходец С. С. /на 80 години/, както и че възрастният човек е загубил равновесие и в резултат на падането върху пътната настилка е получил травматични увреди. Въз основа на неоспореното заключение на медицинската експертиза на вещото лице Г. е намерил за 2 установено, че в резултат на горепосочения инцидент пострадалият е получил счупване под главичката на шийката на дясна бедрена кост, контузия на гръден кош и сътресение на главен мозък. Съгласно протокола за аутопсия, смъртта на пешеходеца, настъпила месец по – късно – на 12.04.2017 г., е причинена от дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност на базата на мастна емболия, доказана в съдовете на бял дроб, причина за която в случая според съдебния експерт – медик е фрактурата на бедрената кост и последвалата я оперативна интервенция. Според неоспореното заключение на медицинската експертиза травмата на дясна тазобедрена става е причинена от въздействие със значителна травмираща сила, която може да настъпи при падане върху трохантерния масив /горна външна част на бедрената кост/ или по механизъм на рязка външна ротация на крайника. Според вещото лице - медик не може с категоричност да се потвърди или отхвърли удар от преминаващо превозно средство, предизвикал извеждане от равновесие, или падане от собствен ръст и без наличен контакт, доколкото липсват данни за директно съприкосновение с травмиращо въздействие между автобуса и пешеходеца.

Въззивният съд е констатирал противоречие в изводите на приетите в първоинстанционното производство основна и допълнителна автотехнически експертизи, доколкото първата посочва, че е осъществен удар между автобуса и пострадалия пешеходец, който за водача на аватобуса е бил предотвратим при своевременно задействане на спирачната уредба.

Съгласно основното заключение на вещото лице инж. Т., ПТП е настъпило на прехода между жълта и зелена светлина на светофара, като пешеходците са започнали пресичане на жълт сигнал, преди да светне зелена светлина, а автобусът е използвал също жълтия сигнал, за да премине, а в самия момент на преминаване на кръстовището вече е светела червена светлина за него. Допълнителната експертиза на вещото лице П., кредитирана от САС като по – детайлно обхващаща всички доказателства по делото, изключва вариант, при който между пешеходеца и автобуса е имало съприкосновение, като според това вещото лице по вероятният механизъм на ПТП е пострадалият да е отстъпил назад, виждайки преминаващия автобус, и така да е загубил равновесие, и съответно да е травмирал долния си крайник в тазобедрената става. Автобусът е отминал без да спре, напускайки местопроизшествието.

По делото са изслушани и показанията на свидетеля - очевидец И. Т., който към момента на инцидента е пресичал процесното кръстовище от срещуположната на пострадалия посока.

Въззивният съд е констатирал противоречие между същите – в първоинстанционното производство свидетелят Т. е посочил, че е тръгнал да пресича, но виждайки автобуса е спрял, а пострадалият С. е продължил и е бил ударен от автобуса, който продължил, но на допълнителни уточняващи въпроси свидетелят е отговорил, че всъщност не е видял самия удар, защото автобусът закрил пострадалия, а и той самият затворил очи, но въпреки това счита, че не сам е паднал, а е бил блъснат странично с предната част на автобуса. При преразпита на Т. пред въззивната инстанция, свидетелят вече е поддържал, че пешеходците са тръгнали да пресичат на зелен светлинен сигнал и че е видял как автобусът е „отнесъл“/ударил/ пострадалия.

В хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, във въззивното производство е допуснато и прието заключение на тройна автотехническа експертиза на вещите лица К., А. и Делчев, според 3 което приблизителните скорости на движение на участниците в ПТП са били около 35 км./ч., при ограничение от 50 км./ч., за автобуса, и 3.2 км./ч. за пешеходеца. Въз основа на доказателствения материал по делото експертите са заключили, че изминатото от пострадалия разстояние от навлизането му на платното за движение до удара е било около 2 метра от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автобуса, а най - вероятно падането на пешеходеца не е в резултат на съприкосновение с автобуса, като е възможно автобусът, възприемайки го, да е отклонил в ляво и така да е избегнат удар. Вещите лица са посочили, че най-вероятно автобусът се е движел по [улица]в посока от [улица]към [улица]със скорост около 35 км./ч., когато е достигнал района на кръстовището на [улица]с [улица]и [улица]е навлязъл в същото на червен за него сигнал на светофарната уредба, обстоятелство потвърдено и от приложената циклограма. В същия момент пострадалият пешеходец е предприел пресичане на платното за движение на [улица]от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автобуса със скорост от порядъка на 3.2 км./ч., като при възприемане на автобуса е загубил равновесие и е паднал на пътната настилка върху дясната си страна, получавайки описаните в заключението на медицинската експертиза травми.

САС е заключил въз основа на горепосочените интерпретации на приетите по делото доказателства, че поведението на водача на автобуса е противоправно, поради влизането му в кръстовището на червен светлинен сигнал /съгл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДвП/, но не се установява наличието на пряка причинно-следствена връзка между това деяние и вредоносния резултат.

За да достигне до този извод, се е позовал на заключението на тройната автотехническа експертиза, според което най – вероятният механизъм на травмирането на пешеходеца е при загубата на равновесие и падане на платното, без да е имало реализирано съприкосновение между него и автобуса. Посочил е, че това заключение на тримата експерти се потвърждава и от констатациите на медицинската експертиза, според която няма данни за директен удар с травмиращо въздействие, нито за тангенциален контакт с преминаващия автобус.

Въззивният съд не е кредитирал в тази им част показанията на свидетеля Т., тъй като от една страна съществува противоречие между заявеното от него в първоинстанционното и въззивното производство, а от друга страна – показанията се опровергават от приетите по делото експертни заключения на медицинската експертиза и на тройната автотехническа експертиза. Посочил е, че установеното нарушение на правилата за движение може да бъде основание за административно-наказателна отговорност, но не се явява в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и не обосновава деликтна отговорност, защото травмирането на пострадалия не е в зависимост, нито е задължително следствие на конкретното действие или бездействие на водача на автобуса. При тези решаващи правни съображения предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира за правилно установени механизма на процесното ПТП и на останалите правнорелевантни факти, които обаче не са съобразени в тяхната съвкупност и взаимовръзка и не са съответно интерпретирани при извеждането на решаващите фактически и правни изводи в обжалваното решение, при което и съобразно горепосочения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, 4 обуславящо неправилност на въззивното решение.