Решение № 86 от 13.02.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Дупница, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510101848 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

В. Т. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу А. И. Г., ЕГН:

**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищцата твърди, че е собственик на 1/4 идеална част от Масивна жилищна сграда, на един етаж, състояща се от сутерен с площ 87 кв.м., първи етаж с площ 87 кв.м. и таван с площ 87 кв.м., търпима при условията на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, находяща се в ***, построена по отстъпено право на строеж в Урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел ХІХ (деветнадесети), попадащ в квартал 27 (двадесет и седми) по плана на *** целият с площ от 624 кв.м. (шестстотин двадесет и четири квадратни метра), при граници и съседи: улица с осеви точки 80-81-82-87, УПИ ХХ, УПИ ІІІ-322, УПИ ІV-323, УПИ ХVІІІ, УПИ V324, съгласно улична и дворищна регулация, утвърдени със Заповед №192/20.01.1954г.

Твърди, че по време на брака си с Б. К. Ч. (починал на 08.12.2022г.), сключен на 06.04.1969г. и прекратен с развод на 12.02.2013г., по силата на Нотариален акт за дарение на д.недвижим имот № 159, том ІІ, дело №794/05.08.1987г., на Ст. Д.ски районен съдия, родителите на съпруга й Д. и К. Ч. даряват на сина си 1/2 ид.част от описания недвижим имот, която ид.ч. е била негова лична собственост. В резултат от тази сделка Б. Ч. е станал съсобственик с останалите притежатели на идеални части от имота.

Съсобствеността е прекратена по силата на съдебна спогодба, одобрена с Протокол от 28.12.1987г. по гр.д.№1421/1987г. на Ст. Д.ски районен съд, като собствеността върху описаната жилищна сграда е поставена в дял на Б. Ч., срещу парично изравняване на дяловете на всички останали съделители. С придобиването на изключителната собственост 1 по време на брака на Б. Ч. с ищцата В. Ч., тази допълнително придобита 1/2 ид.ч. е придобита в режим на СИО. Към момента на придобиването на тази 1/2 ид.ч. (28.12.1987г.) Б. Ч. и ищцата В. Ч. са живели заедно в едно общо домакинство, стопанисвали са и са ремонтирали имота, както и са извършвали търговска дейност в мазето на жилищната сграда. Там е израснала и тяхната дъщеря Д. Д..

През 2003г. Б. Ч. е заминал за Р. Гърция с друга жена, след което не се е завръщал дълго време в Р. България. След завръщането му, бракът между двамата е прекратен с развод по вина на съпруга, по силата на Решение № 3-90-299/16.01.2013г., постановено по гр.д.

№17501/2012г. по описа на СРС.

С прекратяването на брака е прекратена и съществувалата до тогава СИО, включваща и придобитата чрез спогодбата от 28.12.1987г. по гр.д.№1421/1987г. на Ст. Д.ски районен съд 1/2 ид.ч. от процесната масивна жилищна сграда. По този начин ищцата е станала собственик на 1/4 ид.ч. от същата.

След развода бившият съпруг на ищцата Б. Ч. се е снабдил с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 78, том І, рег.

№476, дело №48/20.02.2015г. по описа на нотариус С. С., с район на д-вие ДРС, с който се е легитимирал като собственик на цялата процесна жилищна сграда.

На 26.06.2017г., с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 40, том ІІ, рег. №3161, дело №190/2017г. по описа на нотариус Л. С., с район на д-вие ДРС, Б. Ч. е прехвърлил на ответницата А. И. Г. собствеността върху процесния недвижим имот.

Към момента ответницата владее имота и възпрепятства достъпа на ищцата и дъщеря й до него, поради което ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че тя (ищцата) е собственик на 1/4 идеална част от гореописания недвижим имот и да я осъди да й предаде владението върху собствената й идеална част. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че е закупила имота от нейния единствен собственик, който се е легитимирал като такъв с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 78, том І, рег. №476, дело №48/20.02.2015г. по описа на нотариус С. С., с район на д-вие ДРС, поради което го владее на валидно правно основание още от 2017г., поради което, при условията на евентуалност, се позовава и на изтекла в нейна полза кратка (петгодишна) придобивна давност. Излага подробни съображения в тази насока.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на д.недвижим имот № 159, том ІІ, дело №794/05.08.1987г., на Ст. Д.ски районен съдия, Д. и К.

Ч. са дарили на сина си Б. К. Ч. 1/2 ид.част от жилищна сграда, както и 1/2 ид.част от паянтово перде, находящи се в парцел ХІХ в квартал 27 по плана на с. Блажиево, с площ от 2

624 кв.м., който е идентичен с процесния недвижим имот.

Видно от Протокол от съдебно заседание, проведено на 28.12.1987г. по гр.д.

№1421/1987г. на Ст. Д.ски районен съд, собствеността върху описаната жилищна сграда е поставена в дял на Б. Ч., срещу парично изравняване на дяловете на всички останали съделители.

Видно от Решение № 3-90-299/16.01.2013г., постановено по гр.д.№17501/2012г. по описа на СРС, влязло в сила на 12.02.2013г., сключеният с Акт за граждански брак №5/06.04.1969г. на общ. Бобошево, между Б. К. Ч. и В. Т. Ч. граждански брак е прекратен с развод.

Видно от Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 78, том І, рег. №476, дело №48/20.02.2015г. по описа на нотариус С.

С., с район на д-вие ДРС, след развода бившият съпруг на ищцата Б. Ч. се е снабдил с КНА, с който се е легитимирал като собственик на цялата процесна жилищна сграда.

На 26.06.2017г., с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 40, том ІІ, рег. №3161, дело №190/2017г. по описа на нотариус Л. С., с район на д-вие ДРС, Б. Ч. е прехвърлил на ответницата А. И. Г. собствеността върху процесния недвижим имот.

Видно от Удостоверение за наследници изх.№РСЛ22-УГ01-11711/14.12.2022г., издадено от Столична община, район „Слатина“, Б. К. Ч. е починал на 08.12.2022г., Акт за смърт №0102/09.12.2022г. в с. Лозен, обл. София, като след смъртта си е оставил един наследник по закон-дъщеря си Д. Б. Д..

Видно от представените с отговора на исковата молба Обявление за провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажба на УПИ с отстъпено право на строеж, Заповед №РД-01-05-194/05.07.2021г. на Кмета на общ. Бобошево и Договор за покупко-продажба на недвижим имот, частна общинска собственост от 28.07.2021г., М. В. В. (съпруг на ответницата А. И. Г.) е придобил собствеността върху УПИ, в който е построена процесната жилищна сграда, който УПИ преди това е бил частна общинска собственост.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Д. Б. Д.-дъщеря на ищцата, Й. К. Д.-внук на ищцата по майчина линия и К. С. Д.-зет на ищцата (съпруг на дъщеря й Д. Д.), П. Р. К., Г. С. Р. и М. В. В.-съпруг на ответницата.

Ангажираните от ищцата свидетели Д. Б. Д.-дъщеря на ищцата, Й. К. Д.-внук на ищцата по майчина линия и К. С. Д., чиито показания съдът прецени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид заинтересоваността им от изхода на делото в полза на ищцата, дават показания, че 1/2 идеална част от процесната жилищна сграда покойният Б.

Ч. придобил по силата на договор за дарение от своите родители, а другата 1/2 ид.ч. придобил по силата на съдебна спогодба, като уравнил дяловете на съделителите си в пари.

В къщата Б. Ч. живеел със съпругата си В. Ч., а през 1993г. в мазето устроили магазинмехана, направили и строително-ремонтни дейности на значителна стойност. Магазинът функционирал до 2010г., а след развода между Б. и В. Ч. последната не посещавала имота. В периода от 2003г. до 2012г., според показанията на свидетеля К. Д., магазинът не работел, 3 тъй като Б. ч. заминал да живее и работи в Р. Гърция. Когато се върнал през 2012г. го отворил отново, но за кратко. В периода от 1993г. до 2003г., преди Б. Ч. да замине за Гърция, ищцата редовно пребивавала в имота, поддържала същия и помагала на съпруга си в магазина.

От показанията на свидетелите П. К.-кмет на село Блажиево от 2015г. и Г. Р., се установява, че процесната жилищна сграда е продадена през 2017г. от Б. Ч. на А. В.а, като новите собственици впоследствие закупили и поземления имот, в който е построена сградата, който преди това е бил частна общинска собственост. Предишният собственик-Б.

Ч. до 2003г. поддържал имота и стопанисвал заведението (магазин и механа), като съпругата му В. Ч. и дъщеря му Д. Д. идвали всяка събота и неделя, както и през лятото, за да му помагат. След като през 2003г. Б. Ч. заминал за Р. Гърция, както заведението, така и къщата били затворени и много рядко се появявали хора там. Според свидетеля Р., Б. Ч. бил в много лоши отношения с бившата си съпруга и дъщеря си.

Свидетелят М. В.-съпруг на ответницата, чиито показанията съдът преценява също съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид заинтересоваността му от изхода на делото в нейна полза, дава показания, че ответницата придобила собствеността върху къщата през 2017г., по време на брака им, което го прави неин съсобственик, тъй като е в режим на СИО. От дядо си свидетелят разбрал, че се продава съседната на техния имот къща, след което свидетелят и съпругата му намерили обявата в Интернет. След няколко дни се разбрали с Б. Ч., който във всички документи фигурирал като единствен собственик.

Никой не е предявявал претенции към имота, разбрали, че има такива едва след като от прокуратурата ги уведомили, че има подадена жалба срещу тях.

По делото са събрани и други, неотносими към предмета на доказване писмени доказателства, които не следва да бъдат обсъждани.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни изводи:

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Ответникът е направил възражение придобивна давност с правно основание чл.79, ал.2, вр. с чл. 70, ал.1 от ЗС.

За да бъде уважен искът по чл. 108 от ЗС, е необходимо ищецът да докаже при условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че е собственик на процесния имот на твърдяното от него придобивно основание, че същият се намира във владение на ответника, който го владее без правно основание, поради което ищецът е лишен от ползването му.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прима за установено, че Б. К. Ч. (починал на 08.12.2022г.), по време на брака си с ищцата, сключен на 06.04.1969г. и прекратен с развод на 12.02.2013г., е придобил собствеността върху процесния имотМасивна жилищна сграда, на един етаж, състояща се от сутерен с площ 87 кв.м., първи етаж с площ 87 кв.м. и таван с площ 87 кв.м., търпима при условията на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, 4 находяща се в ***, построена по отстъпено право на строеж в Урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел ХІХ (деветнадесети), попадащ в квартал 27 (двадесет и седми) по плана на *** целият с площ от 624 кв.м. (шестстотин двадесет и четири квадратни метра), при граници и съседи: улица с осеви точки 80-81-82-87, УПИ ХХ, УПИ ІІІ-322, УПИ ІV-323, УПИ ХVІІІ, УПИ V-324, съгласно улична и дворищна регулация, утвърдени със Заповед №192/20.01.1954г.

По силата на Нотариален акт за дарение на д.недвижим имот № 159, том ІІ, дело №794/05.08.1987г., на Ст. Д.ски районен съдия, родителите на Б. Ч.-Д. и К. Ч. даряват на сина си 1/2 ид.част от описания недвижим имот, която ид.ч. е станала негова лична собственост. В резултат от тази сделка Б. Ч. е станал съсобственик с останалите притежатели на идеални части от имота. Съсобствеността е прекратена по силата на съдебна спогодба, одобрена с Протокол от 28.12.1987г. по гр.д.№1421/1987г. на Ст. Д.ски районен съд, като собствеността върху описаната жилищна сграда е поставена в дял на Б. Ч., срещу парично уравняване на дяловете на всички останали съделители.