Решение № 306 от 07.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Варна, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000244 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Храброво Уинд 2“ ООД, чрез адв. Т. Т., против решение № 4 от 05.01.2022 г., постановено по т. д. № 757/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което ответникът е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 654 902.16 лв., представляваща платена при начална липса на основание цена за ел. енергия, съставляваща разлика между преференциалната цена за количествата ел. енергия, произведени през месеците октомври, ноември, декември на 2015 г., ноември и декември на 2016 г., септември и октомври на 2017 г., след достигане на нетното специфично производство /НСП/ за съответната година, и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.03.2020 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 101 616.09 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

1

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон и необоснованост. Сочи, че не следва да се приема, че е достигнато НСП за централата му, с оглед на двете отменени решения на КЕВР, които дефинират НСП. Излага подробни доводи относно неправилността на решението, доколкото липсва установен размер на НСП на ел. енергия и това обосновава дължимостта на процесните суми, платени на основание сключения между страните договор за изкупуване на ел. енергия. По отношение на дължимата цена за процесното количество енергия счита, че съдът не е отчел факта, че изкупуването на енергия от ответното дружество за процесния период е по преференциална цена, определена за даден ценови период с общ административен акт от КЕВР. Твърди, че макар да няма установено от КЕВР НСП на ел. енергия, предходна преференциална цена има и не може да се приеме, че процесните количества ел. енергия са заплатени на отпаднало основание. Моли за отмяна на решението.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез адв. А. Т., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Счита, че становището на въззивника за липса на установен от КЕВР размер на НСП не съответства на събраните по делото доказателства. Сочи, че отмененото Решение № Ц19/28.06.2013 г. е приложимо към договора между страните, както съобразно правилото на чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ, така и по изрична уговорка между страните.

Проследявайки подробно приемането на съответните административни актове, заместващи отмененото решение, въззиваемото дружество сочи, че КЕВР не е променила ценообразуващите елементи, а е изпълнила в цялост правомощието си по закон да определи преференциални цени, приложими за енергията, произвеждана от този вид възобновяем източник, както и задължението си по чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ във вр. с пар. 17 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ /ДВ бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г, изм., бр.

100 от 2015 г./ да приеме решение, с което да установи НСП на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизане в сила на този закон. Намира за неоснователно оплакването, направено във въззивната жалба, че не е налице установен от КЕВР размер на НСП, като излага подробни доводи. Твърди, че 2 отмяната на административния акт на КЕВР не дерогира нормата на закона, поради което и не възниква основание за изкупуване на по-големи обеми ел. енергия по преференциална цена, нито може да бъде отложено приложението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ с времето, необходимо на КЕВР да постанови заместващ административен акт. Сочи, че Решение № Ц-30/29.11.2017 г. не е различен акт от отменения, има същите характеристики и урежда същите правоотношения, като създава права и задължения за същите субекти.

Преференциалната цена, утвърдена с горепосоченото решение, считано от 01.07.2013 г., намира за същата като тази, утвърдена в отменената т. 11 на Решение Ц-19/28.06.2013 г. Допълва, че прекият контрол на административния акт е единствено по законосъобразност по чл. 145, ал. 1 от АПК. Твърди, че размерът на цената и ценообразуващите елементи са извън предметния обхват на съдебния контрол и че определянето им е в изключителните правомощия на КЕВР, който при условията на оперативна самостоятелност е определил същите през месец юни 2013 г. и ги е потвърдил неколкократно след това. Излага подробни съображения относно неоснователността на възражението, че след отмяната на Решение № Ц30/29.11.2017 г. за процесните доставки може да се приложи предходното ценово решение на КЕВР за такъв вид производители. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач „Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез старши юрисконсулт М. А., в който се сочат аргументи за неоснователността на подадената въззивна жалба. Излага доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение.

Счита, че преференциалната цена не подлежи на свободно договаряне, а е предмет на административна регулация от КЕВР, поради което тя може да бъде определена от съда по тълкувателен път, досежно размера й като цена по търговска сделка под общия режим. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от 3 надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В о. с. з. процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба. В допълнителна писмена защита се излагат аргументи относно неправилността на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Депозирани са писмени бележки от страна на въззивника в указания 10-дневен срок, считано от датата на съдебното заседание.

В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна „Енерго Про Продажби“ АД поддържа депозирания отговор и инвокира доводи за неоснователност на подадената жалба. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното о. с. з. третото лице-помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, не се явява, не се представлява.

В проведеното о. с. з. третото лице-помагач Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ на страната на „Храброво Уинд 2“ ООД, не се явява, не се представлява.

Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:

Пред Варненския окръжен съд е предявен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на „Храброво Уинд 2“ ООД да заплати на „Енерго - Про Продажби“ АД сумата от 654 902.16 лева, представляваща платена при начална липса на основание цена за ел. енергия, съставляваща разлика между преференциалната цена за количествата електрическа енергия, произведени през месеците октомври, ноември, декември на 2015 г., ноември и декември на 2016 г., септември и октомври на 2017 г., след достигане на нетното специфично производство за съответната година, и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й плащане.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното дружество „Храброво Уинд 2“ ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че 4

Решение Ц- 19/28.06.2013 г. на ДКЕВР в раздел 1, т. 11, е отменено, както и че с Решение № Ц-30 от 29.11.2017 г. считано от 01.07.2013 г. е определена същата цена на изкупуване, но твърди, че е дефинирано за първи път и НСП.

Сочи, че Решение № Ц-30 е обжалвано и към момента спора бил висящ пред ВАС. Счита, че спора е резултат от незаконосъобразните действия на КЕВР, поради което и исковите претенции не били основателни. В допълнителния отговор поддържа наведените с отговора възражения, като счита, че законосъобразността на Решение Ц-30 е от значение за спора. Излага, че НСП не е ценообразуващ елемент към 28.06.2013 г., като промяната на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ не налагала посочване на НСП, а се касаело за неговото определяне.

Излага, че спорът не касаел неправилно изчисление на цена, а момента, до който се прилага нормативно определената преференциална цена.

С определение № 260398 от 17.08.2020 г., постановено по т. д. № 425/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца – „Национална електрическа компания“ ЕАД и трето лице-помагач на страната на ответника – Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

В допълнителна искова молба ищцовото дружество „Енерго – Про Продажби“ АД поддържа предявения иск.

В отговора на допълнителната искова молба, процесуалният представител на „Храброво Уинд 2“ ООД оспорва доводите на ищеца и поддържа своите относно неоснователност на иска.

В депозираното становище от страна на третото лице – помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД се съдържат подробни доводи относно основателността на исковата претенция. Сочи, че по силата на разпоредбата на чл. 31 от ЗЕВИ ищецът, като краен снабдител, е задължен да изкупува електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, като част от нея заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част - по цени за излишък на балансиращия пазар.

В законоустановения срок, третото лице-помагач на страната на ответника – Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ не е изразило становище.

По същество съдът приема от фактическа страна следното:

5

Между страните не е налице спор, че заплатената сума за процесните периоди е в общ размер на 731 598.43 лв. с ДДС.

Безспорно установено е качеството на ищеца на краен снабдител на електрическа енергия и съответно качеството на ответника на производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща инсталирана мощност от 3 075 кВ, присъединена към електроразпределителната мрежа, на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 3091-П-Д10-93-19.07.2010 от 09.08.2010 г.

Не се спори, че между страните е налице сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 395 от 20.11.2014 г., по силата на който „Енерго-Про Продажби“ АД се задължава да изкупува произведената електрическа енергия от „Храброво Уинд 2“ ООД за срок от 12 години.

В чл. чл.16, ал.1 и 3 от Договора за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, страните са определили цена за изкупуване на електрическа енергия по определена от ДКЕВР преференциална цена в съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ, а именно цената, определена с Решение № Ц- 19/28.06.2013 г. на ДКЕВР 122.50 лв./мWh без ДДС.

Между страните не е налице спор, че Решение № Ц-19/28.06.2013 г. на ДКЕВР е отменено в частта му по раздел 1, т. 11 (определяща, считано от 01.07.2013 г. преференциални цени за изкупуване на ел.енергия, произведена от ВяЕЦ с инсталирана мощност над 1Мвт -122.50 лв. /мWh/ с Решение № 15664 /22.12.2014 г. по адм. д. №10218/2013 г. на ВАС, потвърдено с решение № 4798/28.04.2015 г. по адм.д. № 2624/2015 г. на ВАС, като преписката е върната на ДКЕВР за ново произнасяне. Безспорно е, че с оглед на така дадените указания КЕВР е приел Решение № Ц-30/29.11.2017 г., с което е определена, считано от 01.07.2013 г. преференциална цена без ДДС за изкупуване на ел.енергия, произведена от ВяЕЦ с инсталирана мощност над 1 Мвт в размер на 122.50 лв./мWh, при нетно специфично производство в размер на 2325 kWh/kW, което е отменено с решение № 7498/11.12.2018 г. по адм. д. №13914/2017 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 12663/14.10.2020 г. по адм.д. № 3610/2019 г. на ВАС.