Решение № 3622 от 28.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3622 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100510695 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12743/30.06.2025 г., постановено по гр.д. № 33470/2023 г. на Софийски районен съд, 118 състав, съдът е отхвърлил предявените от Ч. К. Ц., ЕГН **********, срещу „Евро Геймс Технолоджи“ ООД, ЕИК 130947038, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр за признаване за установено, че спрямо Ч. К. Ц., ЕГН **********, е извършена дискриминация, основана на признак „лично положение“, за това, че „Евро Геймс Технолоджи“ ООД, ЕИК 130947038, не му е осигурило еднакви условия на труд, като не му е предоставило възможност за работа „от разстояние“ в периодите 14.03.2022 г. – 30.06.2022 г., 01.09.2022 г. – 30.11.2022 г. и 02.01.2023 г. – 30.03.2023 г., както и иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за осъждане на „Евро Геймс Технолоджи“ ООД, ЕИК 130947038, да заплати на Ч. К.

Ц., ЕГН **********, сумата от 7000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от извършената спрямо него дискриминация.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил Ч. К. Ц., ЕГН **********, да заплати на „Евро Геймс Технолоджи“ ООД, ЕИК 130947038, сумата от 1000 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Ч. К. Ц..

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно. Посочва се, че от събраните по делото доказателства се установява основателността на претенцията. Твърди се, че ответникът е възпрепятствал събирането на доказателства за това, че други служители са работили повече часове от разстояние („хоум офис“) в сравнение с ищеца.

Поддържа се, че това обстоятелство следва да се обяви от съда за доказано, защото ответникът не е представил справка от турникета на предприятието, въпреки че съдът 1 го е задължил да я представи. Поддържа се, че някои служители винаги работели от разстояние („хоум офис“). Твърди се, че по делото е доказана злоупотреба с права от страна на работодателя и проявена дискриминация спрямо ищеца, тъй като на същия често се налагало ползването на отпуск, а това била и причината за прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа се, че свид. А. е заявил, че за работа от разстояние било достатъчно да има устно съгласие от него. Сочи се, че работодателят не е проявил разбиране към ищеца във връзка с необходимото му лечение. Твърди се, че по делото е установено, че от 24.02.2022 г. ищецът е бил назначен на длъжността „програмист софтуерни приложения“, като със заповед от 30.03.2023 г. трудовото му правоотношение е било прекратено. Поддържа се, че от показанията на свид. П. е видно, че е имало служител, който през повечето време е бил в хоум офис, а други служители са били само един-два пъти в хоум офис. Твърди се, че това кой ще работи от разстояние се е определяло от свид. А.. Поддържа се, че СРС не е съобразил показанията на свид. С., че имало неофициална практика в дружеството служителите да работят от разстояние. Твърди се, че е поискано от ответника да представи справка за това служителите от процесната група кога са излизали и влизали през процесния период чрез ВПН връзка. Твърди се, че СРС е следвало да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК, тъй като ответникът е създал пречки за доказване на фактите по делото.

Поддържа се, че е следвало да се приеме, че ищецът е бил дискриминиран по признак „лично положение“, тъй като не са му осигурени еднакви условия на труд. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение и да се уважат предявените искове. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от „Евро Геймс Технолоджи“ ООД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно. Поддържа се, че правилно СРС е заключил, че ищецът не е представил доказателства за наличие на факти, от които да се направи основателно предположение, че работодателят не е осигурил еднакви условия на труд. Твърди се, че не е установен конкретен случай, в който ищецът да е заявил желание да работи от разстояние и това да му е било отказано. Твърди се, че от показанията на свидетелите се установява, че преценката да се работи от разстояние е била поверена на съответните ръководни кадри. Твърди се, че са съществували задачи за служителите, които са налагали присъствието им офиса на работодателя, тъй като задачите е следвало да се изпълняват при наличен игрален автомат или хардуерна опитна постановка. Поддържа се, че свид. П. установява равностойно третиране на служителите от работодателя, като заявява, че не е работил от разстояние, защото не му се е налагало. Поддържа се, че от свидетелските показания по делото е видно, че ищецът не е ограничаван да работи от разстояние. Поддържа се, че след цялостното обсъждане на доказателствата по делото СРС е приел, че исковите претенции са неоснователни. Излагат се съображения, че прилагането на разпоредбата на чл. 161 ГПК е възможност, а не задължение за съда. Твърди се, че няма и основания за прилагане на тази разпоредба. Сочи се, че ответното дружество не е създавало пречки за събиране на доказателства. Поддържа се, че данните за достъпа на служителите през ВПН съгласно внедрената Интегрална система за управление се съхраняват до 12 месеца, поради което към момента на изискване информацията не е съществувала.

Твърди се, че дори и да бяха налични тези данни, те не могат да установят, че ищецът не е допускан до работа от разстояние. Твърди се, че свид. С. посочва също така, че липсата на достъп до ВПН не означава, че не е работено от разстояние. Твърди се, че ответникът е доказал, че правото на равно третиране на ищеца не е било нарушено.

Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от 2 легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото е представен Трудов договор № 2337/24.02.2022 г., сключен между „Евро Геймс Технолоджи“ ООД и Ч. К. Ц.. По силата на този договор Ч. К. Ц. е приел да изпълнява длъжността „програмист софтуерни приложения“. Страните са уговорили мястото на работа да бъде в обекти на работодателя. В договора е удостоверено, че Ч. К. Ц. е постъпил на работа на 14.03.2022 г. В договора не е предвидено служителят да работи от разстояние.

По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „програмист софтуерни приложения“. Същата е подписана от Ч. К. Ц. на 01.06.2022 г.

Представено е предизвестие от 15.03.2023 г. от Ч. К. Ц. за прекратяване на трудовото му правоотношение с „Евро Геймс Технолоджи“ ООД на основание чл. 326, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 14.04.2023 г.

Представена е молба от Ч. К. Ц. от 29.03.2023 г., с която е поискано да се прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение с „Евро Геймс Технолоджи“ ООД, считано от 30.03.2023 г.

Представена е Заповед № 1790/30.03.2023 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между Ч. К. Ц. и „Евро Геймс Технолоджи“ ООД, считано от 30.03.2023 г. Правоотношението е прекратено по взаимно съгласие на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 КТ.

От „Евро Геймс Технолоджи“ ООД е представена служебна бележка, от която е видно, че в периода 14.03.2022 г. – 30.03.2023 г. в дирекция „Казино мениджмънт системи“, отдел „Софтуерни разработки“, са работили на трудов договор 21 лица, сред които и ищецът Ч. К. Ц.. В служебната бележка е посочено също така, че в периода 14.03.2022 г. – 30.03.2023 г. ищецът Ч. К. Ц. е работил в един екип с още четири други лица. Три от тях са заемали длъжността „програмист софтуерни приложения“, а четвъртото лице е заемало длъжността „ръководител екип програмисти“.

По делото е представена епикриза на Ч. К. Ц., издадена от УМБАЛ „Свети И.

Рилски“ ЕАД – София. От същата се установява, че на 27.04.2023 г. на Ч. К. Ц. е извършена операция. Представени са също медицински документи за избор на екип от медицински специалисти, както и за закупуване на медицински изделия.

По делото е представен лист за преглед на Ч. К. П. от 04.05.2023 г., съпроводен с медицински документи за извършени изследвания. Представени са също 2 бр. амбулаторни листа на Ч. К. Ц. от 05.05.2023 г., както и листи за прегледи от 07.05.2023 г. и 10.05.2023 г.

Представени са преписи от рецепти за лекарства, изписани на Ч. К. Ц. през м. май 2023 г.

По делото е представена служебна бележка от Д.С., директор на дирекция „IT решения“ при „Евро Геймс Технолоджи“ ООД. В същата се посочва, че отдалечен 3 достъп до системите на дружеството се осигурява с внедрена Интегрирана система за управление и съгласно ISO 27001:2013, ISO 27000:2018 „Системи за управление на сигурността на информацията“. Продължителността за съхранение на информация за регистрирани събития (влогове) във ВПН мрежата се съхранява от „Евро Геймс Технолоджи“ ООД до 12 месеца съгласно посочените стандарти, действащи политики и процедури за управление и съхраняване на информацията.

По делото е разпитан свид. П.А. С., който работи в „Евро Геймс Технолоджи“ ООД като директор на дирекция „Казино мениджмънт системи“. Ищецът работил в отдел „Софтуерни разработки“, където се е занимавал с разработването на софтуер и хардуер за казина и игрални зали. В екипа, в който ищецът бил, се занимавали с бек енд разработките за казината. В дружеството имало неофициална практика служители да работят от разстояние, но това зависело от конкретните задачи – дали те налагат използването на някакъв конкретен хардуер, за да се изпълнят. Под хардуер свидетелят заявява, че трябва да се разбира игрален автомат, устройство за приемане на банкноти.

Свидетелят посочва, че при необходимост от оборудване работата се вършела от офиса, защото служителят нямало как да я изпълни от дома си. Свидетелят посочва, че работата от разстояние („хоум-офис“) е била по-скоро изключение. Свидетелят твърди, че ищецът Ч. Ц. е използвал нееднократно условията за работа от разстояние, докато е бил в отдела. Когато поискал, се възползвал. Искането и разрешението за това били устни. Свидетелят не знае някой да е отказал на ищеца да работи от вкъщи.

Свидетелят посочва, че не е имало различно отношение към ищеца, сравнено с това към неговите колеги. Свидетелят твърди, че при влизане в дружеството служителите се чекирали на турникети с карта за достъп. Когато служителите работели от разстояние („хоум офис“), не се отразявали през турникета. В системата се попълвало за съответния ден времето, през което служителят работел. Свид. С. не е запознат със системата на колегите му от отдел „Човешки ресурси“. Посочва, че служителите имали отдалечен достъп и през ВПН можело да се отчита, когато са извън офиса. При устно потвърждение, че служителят е „хоум офис“ се предавало към отдел „Човешки ресурси“ и те го нанасяли ръчно. Свид. С. не е запознат дали има сървър, на който се съхранява информация за това кога и кой е влизал през ВПН. Поначало софтуерът бил в репозитуърт. Ако репозитуъртът бил изтеглен на компютъра, тогава служителят можел да работи от дома си и без ВПН. Но когато разписаният код трябвало да се върне обратно на сървъра, тогава вече имало нужда да се влезе през ВПН, за да се качи резултатът. Свидетелят не си спомня колко пъти ищецът работил от разстояние.

Разпечатката съдържа 38 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fdda73de-6f4a-4642-867b-f8684e03fb8a